Решение № 9019 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2010 г.

Решение № 9019 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК - Варна, както и по жалба на Иво Маринов Василев от гр. Варна против решение № 8/5.01.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2357/2009 г., с което е отменена Заповед № ДК-10-34/10.08.2009 г. на началника на РДНСК-Варна, издадена на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ за отхвърляне на жалбата на Иво Василев срещу разрешение за строеж № 195/ГИ/26.03.2009 г. на гл. архитект на община Варна за изграждане на приемо-предавателна станция GSM/UMTS-VA-4025-С разположена в УПИ 1652, кв. 7, по плана на в. з. Траката, гр. Варна. В първата касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. В жалбата на Иво Василев се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се иска отмяната му и решаване на делото по същество. Ответникът "БТК" АД писмено оспорва жалбата на РДНСК-Варна като неоснователна, а тази на Иво Василев като недопустима. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на първата и недопустимост на втората жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба на РДНСК-Варна за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Жалбата на Иво Василев е недопустима. Той няма право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, тъй като решението, с което по негова жалба е отменена заповедта, се явява благоприятно за него. Недопустимата жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Разгледана по същество, допустимата касационна жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна поради противоречие на материалноправни норми, задължаващи административният орган да се произнесе по искането за обявяване нищожността на разрешението за строеж без ограничение във времето. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нищожният административен акт не поражда правни последици. Нищожността се обявява без ограничение във времето - чл. 149, ал. 5 АПК. Тази норма не е в противоречие с нормата на чл. 156, ал. 1,предл. 2 ЗУТ установяваща забрана за отмяна на влязло в сила разрешение за строеж. Забраната е за отмяна на унищожаем акт, а не за обявяване на нищожността му. Началникът на РДНСК е задължен да се произнесе по такова искане, тъй като разрешението за строеж не подлежи на пряко обжалване по съдебен ред. Аргумент за това е и чл. 97, ал. 1 АПК, според който едно от правомощията на компетентния орган при оспорване на административен акт по административен ред е обявяването му за нищожен. Правилно първоинстанционният съд отменя незаконосъобразната заповед и връща преписката на административния орган за произнасяне по същество по искането за нищожност на разрешението за строеж, което ще подлежи на съдебен контрол - чл. 216, ал. 6 вр. чл. 215 ЗУТ. Липсата на преценка по основателността на това искане препятства възможността на съда за решаване на делото по същество. Обжалваното решение не страда от релевирания в допустимата касационна жалба порок, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,