Решение № 1092 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4317/2007 г.

Решение № 1092 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4317/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С Решение № I* от 15.02.2007 г. по в. гр. д. № 1035/06 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила Решение № 740 от 25.07.2003 г. по гр.д. № 1254/95 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. В. В. против И. В. В., т. С. В., К. В. Н. и И. Н. Н. обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 55, т. VI, дело № 1795/91 г., поради липса на валидна воля и съгласие, липса на действителен подпис, противоречие със закона и липса на предмет; отхвърлен е предявеният от Н. В. В. против същите ответници при условията на евентуалност иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, както и искът за ревандикация на недвижимия имот, предмет на същия договор. С Решение № 96 от 1.06.2007 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по същото дело, е отхвърлена молбата на Н. В. В. за допълване на решението с произнасяне по иск за прогласяване нищожността на сключения с нот. акт № 55, т. VI, дело № 1795/91 г. договор за издръжка и гледане и поради липса на основание. Против основното и допълнителното въззивно решение в срока по чл. 218в ГПК (отм.) са подадени касационни жалби от адв. А. т. като процесуален представител на ищеца Н. В. В. Изложени са подробни доводи за неправилност на решенията поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон-касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответниците по касация И. В. В., Т. С. В., К. В. Н. и И. Н. Н. чрез своите пълномощници адв. И. С. и адв. В изразяват становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, намира за установено следното: От фактическа страна по делото е установено, че с нот. акт № 55, т. VI, дело № 1795/91 г. Вангел И. В. е прехвърлил на сина си И. В. В. и дъщеря си К. В. Н. собствения си недвижим имот, представляващ 65.178/ 180 ид. части от дворно място, застроено и незастроено, представляващо парцел **** вкв. 64 по плана на гр. С., заедно с първия жилищен етаж с площ 78.80 кв. м. от двуетажната жилищна сграда, застроена в този парцел, изба-сутерен от две стаи и тоалетна в същата сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, срещу гледането и помагането в издръжката и лечението му в продължение на повече от 10 години до сключване на договора, както и срещу задължение за гледане, издръжка и осигуряване на лечение и спокоен живот лично или чрез трети лица до края на живота му. Прехвърлителят В. И. В. е починал на 02.09. 1993 г. и е оставил за наследници И, Н. В. В. и к. В. Н.- негови деца. Твърдението на ищеца Н. В. В. е било, че договорът е нищожен, тъй като към момента на сключването му поради заболяванията си наследодателят не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да се грижи за своите работи, поради което не е могъл да изразява правно валидна воля. Подписът върху нотариалния акт видимо не съвпадал с подписите му върху други документи. Твърдял е също, че преди сключване на договора наследодателят не е бил гледан и подпомаган в издръжката от приобретателите. Сезирал е съда с искане да прогласи договора за нищожен поради липса на воля и съгласие, липса на действителен подпис, противоречие със закона и липса на предмет и да признае за установено, че описаният недвижим имот е съсобствен между него и ответниците, като ги осъди да му предадат владението върху наследствената му част. При условията на евентуалност е предявил иск за разваляне на договора поради неизпълнение до размера на наследствените му права. С определение от 28.09.2004 г., постановено при първоначалното разглеждане на делото от въззивен съд, исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да изложи фактическите обстоятелства, обуславящи претенцията за нищожност на сделката поради липса на предмет и противоречието със закона. С молба от 18.10.2004 г. ищецът е посочил, че договорът е нищожен поради липса на основание, липса на предмет на договорената престация за гледане за минало време и поради липса на валидно изразена воля, тъй като поради влошеното му здравословно състояние прехвърлителят не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното. Основанията за нищожност на договорите са посочени в чл. 26 ЗЗД. Всяко от тях е самостоятелно и конкретно и се релевира чрез отделен иск. Всички факти, от които произтича твърдяната нищожност, ищецът следва да посочи изрично в исковата молба. По този начин се постига определеност на предметния обхват на спора и подлежащите на доказване факти. Прибавянето на ново основание за нищожност след завеждане на делото представлява изменение на иска, което съгласно чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) ищецът може да предприеме до приключване на устните състезания пред първата инстанция. В случая касаторът се е позовал на липсата на основание едва във въззивното производство, поради което правилно съдът е приел, че не дължи произнасяне по него. В касационната жалба срещу основното въззивно решение се съдържат оплаквания за неправилност на същото в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради липса на предмет и в частта, с която е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за неговото разваляне поради неизпълнение, поради което следва да се приеме, че предмет на касационната проверка е решението само в посочените му части. За да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за издръжка и гледане въззивният съд е приел, че той има за предмет обективно съществуваща вещ, която не е погинала и спрямо която волеизявлението на двете страни може да породи правно действие. Прехвърлителят е бил собственик на имота и го прехвърля на лица, който могат да го придобият. Оттук съдът е заключил, че не е налице нито фактическа, нито правна невъзможност на предмета на договора. Въззивният съд е дал обоснован и законосъобразен отговор на доводите на касатора във връзка с така наведеното основание за нищожност на алеаторния договор, изхождайки от утвърденото в правната доктрина и съдебната практика понятие за предмет на договора. Предмет на договора е обектът на правоотношението. В типичния случай предмет на договорите за издръжка и гледане са недвижими имоти, но биха могли да бъдат всички вещи и права върху вещи, които могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки. Обстоятелствата дали прехвърлителят е имал нужда от издръжка и гледане с оглед здравословното и материалното си състояние са относими към въпроса за наличието на основание на договора, който предвид изложеното по-горе не е станал част от предмета на делото. Все пак следва да се посочи, че наличието на основание се преценява към момента на сключване на договора, поради което е ирелевантно обстоятелството дали в предходен момент прехвърлителят се е нуждаел от гледане и издръжка. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Следва да бъде споделено становището на въззивния съд, че клаузата, според която имотът се прехвърля за грижи и издръжка за минало време, има значението на признание на кредитора, че е получил такива в обема, в който е считал, че са му били необходими. Грижите не се свеждат само до задоволяване на материални потребности и до дейности от битово естество, а имат и нравствено- етично изражение. Договорът поражда задължение на преобретателите да се грижат и издържат прехвърлителя занапред. С оглед на това правилно въззивният съд е преценявал дали е налице изпълнение на тяхното насрещно задължение след 22.04.1991 г., когато е бил сключен алеаторния договор. В тази насока е обсъдил всички относими доказателства и въз основа на тях е направил обоснован извод, че до смъртта си прехвърлителят е получавал ежедневно необходимите материални и морални грижи и издръжка. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които имат непосредствени впечатления, се установява, че в края на 1991 г. Вангел В. се е преместил да живее в дома на своята дъщеря - ответницата К в гр. П., където е живял до смъртта си и в разговори е споделял, че е доволен от оказваните грижи, в които същата е била подпомагана от семейството си и от семейството на другия приобретател И. В. Впрочем касаторът не оспорва полагането на грижи от приобретателите след сключване на договора. В обобщение, обжалваните решения не страдат от визираните в касационните жалби пороци по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което следва да бъдат оставени в сила. Водим от гореизложеното съдът