Решение № 9285 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2018 г.

Решение № 9285 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7903/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), подадена чрез председателя й И. Иванов, против решение № 3428/22.05.2018 г. постановено по адм. дело № 8898/2017 г. на Административен съд София-град, Трето отделение, 7-ми състав, с което по жалбата на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД е отменено решение № Ц-18/01.07.2017 г. на КЕВР, в частта му по т. 2, с която на дружеството са утвърдени пределни цени на топлинната енергия и преференциална цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2017 г. Със съдебния акт преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите му и КЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя в първоинстанционното производство направените по делото разноски. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички приложени и приети по делото писмени доказателства, като е основал решението си изцяло на приетото заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, независимо, че в отделни негови части то е оспорено от процесуалния представител на КЕВР. Поддържа се оплакване за неправилност на констатацията на съда, че административния акт нарушава изискването на чл. 31, т. 2 и т. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), цените да са основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвращаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността. По изложените в жалбата подробни съображения, поддържани и в открито съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Велчева, се прави искане за отмяна на оспореното решение на АССГ, при което да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, в писмен отговор, чрез пълномощника си юрисконсулт Попов изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следното: С решението си АССГ е отменил по жалбата на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, решение № Ц-18/01.07.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по точка 2, с която по отношение на дружеството са утвърдени пределни цени на топлинна енергия и преференциални цени на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", считано от 01.07.2017 г. и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението в оспорената част е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ и при спазване на изискването за форма съгласно чл. 59 от АПК, но при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, в т. ч. с оглед допуснатите при издаването му нарушения на чл. 31, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Между страните липсва спор относно правомощията на КЕВР да утвърди цените на електрическа и топлинна енергия на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД за периода 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Според чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, КЕВР осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в този закон. Според чл. 30, ал. 1, т. 3 и 4 на регулиране от комисията подлежат цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени клиенти, както и цените, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на клиенти. В чл. 31 ЗЕ са разписани принципите, които КЕВР следва да спазва при изпълнение на правомощието си за ценово регулиране. Спорът касае законосъобразността на решението на КЕВР в частта му по т. 2. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Такова нарушение според касатора съставлява възприемането изцяло на заключението на съдебно-икономическата експертиза, без то да е обсъдено ведно с останалите доказателства по делото и да бъде отчетено оспорването му от процесуалния представител на Комисията. Оплакването не намира опора в данните по делото - противно на застъпеното от касатора становище административният съд аргументирано и след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото е дал вяра на заключението на експертизата. Неоснователно се твърди и неправилност на извода на съда, че непризнаването на разходите за балансиране в размера, заявен от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД е в нарушение на чл. 31, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Първата инстанция обосновано приема, че в нарушение на приложимия материален закон Комисията не е признала в заявения размер разходи, присъщи на лицензионната дейност на дружеството и относими към регулаторния период - за закупуването на балансираща енергия. Според заключението на приобщената съдебно-икономическа експертиза, разходите за балансираща енергия са променливи, в зависимост от комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия и при съответствие с производствената програма, утвърдена от КЕВР. Поради това правилно съдът е счел, че с решението на Комисията тези разходи са признати, но въз основа на отчетните количества за предходния регулаторен период, а не за процесния период, в противоречие с изискването по чл. 31, т. 2 ЗЕ цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им. Не може да бъде споделено и оплакването на касатора за допуснато от АС нарушение на материалния закон досежно извода за незаконосъобразност на корекцията в нормата на възвращаемост. Разпоредбата на чл. 31, т. 4 ЗЕ регламентира, че цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, а в приетите от КЕВР Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" (отм.); , глава Втора, раздел III, е предвидено, че определянето на норма на възвращаемост на капитала е равна на средно претеглената цена на капитала (СПЦК), като СПЦК е определената от Комисията норма на възвръщаемост на собствения капитал и норма на възвръщаемост на привлечения капитал на дружеството, претеглена според дела на всеки от източниците на финансиране - съгласно т. ЗЗ от "Указания - НВ". Т. 37 от Указанията налага Комисията да определи нормата на възвръщаемост на собствения капитал при отчитане на изискванията на чл. 23, т. 4 ЗЕ (принципът за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите), макроикономическата среда и специфичните условия на регулиране на дружествата. В т. 38 от "Указания - НВ" е коментиран собствения капитал. А в т. т. 39, 40 и 41 от същите Указания са дадени насоки за изчисляване на привлечения капитал. Съгласно т. 40 и т. 41 от "Указания - НВ", нормата на възвращаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал, като Комисията определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В настоящия случай, видно от оспорения административен акт, административният орган е коригирал заявената от дружеството норма на възвръщаемост на привлечения капитал на 4. 55 %, в съответствие с т. 41 от "Указания - НВ" и пределната пазарна цена на привлечения капитал към м. 12. 2016 г., по данни на БНБ. При тези данни експертизата е заключила, че нормата на възвращаемост не е изчислена като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите на дружеството, както и че е необходимо нормата на възвращаемост да е в съответствие с пазарната норма към момента на договарянето на привличането на заемния капитал. Предвид това, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, въз основа данни за последната година, доколкото не е икономически обосновано намаляването всяка година на нормата на възвращаемост на база на промяната в лихвените нива за текущата година - енергийните предприятия нямат задължението да предоговарят ежегодно сключените от тях договори с банки или финансови институции. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че приложеният от Комисията подход не съответства на приетите от нея указания и метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост". Настоящата инстанция счита за правилни и мотивите в първоинстанционното решение, по които е прието, че атакуваната част от акта на КЕВР не съдържа ясна икономическа обосновка на отказаното повишаване на разходите за заплати, което според заключението на вещото лице е необходимо за привличане и задържане на квалифициран персонал, както и при отчитане на общите икономически процеси, включително инфлационните. По тези съображения, обоснован е изводът за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, предвид липсата на данни извършените от регулаторния орган корекции на цените, да са в резултат от осъществен от КЕВР внимателен фактически и правен анализ, и оценка на конкретно представената от заявителя информация, в нарушение на изискванията на чл. 31 ЗЕ. Несъобразяването с нормативните условия и съдържащата се в заявлението информация се установява и от приетото заключение на експертизата, а оттам правилно е прието и че атакуваната част от решението влиза в противоречие и с целта на закона съгласно чл. 2 ЗЕ. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД искане, касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв, определен от съда при съобразяване с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение