Решение № 1570 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2017 г.

Решение № 1570 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП" - Б. моли да бъде отменено решение № 665/13.04.2017 г. по адм. д. № 1705/2016 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен и изменен РА № Р-02000215010511-091-001/31.05.2016 г., поправен с РА за поправка № П-02000216113732-003-001/27.06.2016 г. на ТД на НАП-Б. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отхвърлена жалбата против РА и РА за поправка в отменената и изменена част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Строй медикал"ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-02000215010511-091-001/31.05.2016 г., поправен с РА за поправка № П-02000216113732-003-001/27.06.2016 г. на ТД на НАП-Б. в частта, с която за периода м. 4.2013 г. - м. 12.2014 г. е начислен данък върху добавената стойност 23 382,41 лв с лихви общо 5354,41 лв. С решението съдът е изменил РА, поправен с РА за поправка в частта по ЗКПО като за 2013 г. е увеличил загубата от 372 734,20 лв на 439 786,64 лв, а за 2014 г. е увеличил загубата от 350 398,48 лв на 399 908 лв и е отхвърлил жалбата в останалата й част относно размера на загубата за 2013 г. и 2014 г. В РА е прието, че ревизираното лице е отдавало под наем сгради, медицинско оборудване, машини и линейни на "МБАЛ-Лайф хоспитал"ЕООД и "МЦ-Лайф хоспитал"ЕООД, свързани лица с ревизираното лице, което е едноличен собственик на капитала им. В договорите за наем разходите за консумативи и поддръжка на отдадените под наем сгради, машини и линейки са оставени в тежест на ревизираното лице - наемодател. В РА е констатирано, че договорените наеми за отдадените под наем сгради, оборудване, машини и линейки са на занижени цени и не покриват разходите за консумативи и поддръжка, поради което и на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат за 2013 г. с 67 052,44 лв, а за 2014 г. - с 58 531,29 лв като са намалени декларираните от ревизираното лице загуби за двете години. За 2013 г. финансовият резултат е увеличен с 9021,77 лв на основание чл. 26, т. 3 и 6 от ЗКПО със счетоводни разходи за начислен ДДС, които не са признати за данъчни цели и начислени лихви по ЗДДС и ЗКПО по издаден РА. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В ревизионното производство е приета експертиза, с която са определени наемни цени на отдадените под наем сгради, машини и линейки по метода на увеличената стойност като надбавката е определена в размер 20% обичайна печалба. В съдебното производство е назначена счетоводна експертиза, която е определила пазарните цени на отдадените под наем сгради, машини и линейки по същия метод на увеличената стойност, като надбавката е определена по данни за лихви по депозити. И двете експертизи са установили, че липсват пазарни аналози, които да послужат за съпоставими неконтролирани сделки при определяне на пазарните цени. Съдът обосновано е приел, че при липса на пазарни аналози предвид изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени в чл. 11 и чл. 28 - 33 от наредбата пазарни цени не могат да се определят без да се извърши сравнение със съпоставими сделки между несвързани лица. В заключението на ревизионната експертиза не са изложени никакви съображения как е определена обичайната печалба от 20%, която е ползвана като надбавка при изчисленията. В съдебната експертиза са ползвани данни за лихви по депозити, които не са относими към определяне доходност при отдаване под наем на собствено имущество на дъщерни дружества. Правилен е изводът на съда, че не е доказано да е налице отклонение от данъчно облагане при отдаване под наем на имущество на дъщерни дружества. Въпреки, че наемите не покриват възложените на наемодателя разходи за консумативи и поддръжка, тъй като спестените разходи на наемателите ще се отразят в техните годишни финансови отчети в посока увеличение на счетоводната печалба, за която ще се плати съответния корпоративен данък от наемателите. Финансовият резултат на ревизираното лице за 2013 г. правилно е определен от съда като е намалил загубата с 9021,77 лв непризнати за данъчни цели счетоводни разходи по чл. 26, т. 3 и 6 от ЗКПО във връзка с предишен ревизионен акт. Решението е правилно в частта, с която е изменен РА в частта, с която е определена загуба за 2013 г. в размер 439 786,64 лв и в тази част следва да бъде оставено в сила. За 2014 г. съдът е извършил същата корекция на декларираната загуба на ревизираното лице като я е намалил с 9021,77 лв от 408 929,77 лв на 399 908 лв като е приел, че промяната на финансовия резултат от 2013 г. влияе и на загубата за 2014 г. Изводът е необоснован и неправилен. За 2014 г. видно от РД и РА не е извършвана корекция на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 3 и 6 от ЗКПО с 9021,77 лв. Решението в тази част за изменение на загубата за 2014 г. е неправилно, но поради липса на жалба в тази част и предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК да се влошава положението на обжалващия не може да бъде отменено и следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗДДС при недоказано отклонение от данъчно облагане и неустановени пазарни цени по предвидените в § 1, т. 8 и 10 от ДОПК методи незаконосъобразно в РА е начислен данък върху добавената стойност с лихви, както правилно е приел административният съд като е отменил РА в тази част. Решението е правилно в частта, с която е отменен РА в частта за начислен данък върху добавената стойност за периода м. 4.2013 г. - м. 12.2014 г. общо 23 382,41 лв с 5354,41 лв лихви и следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на дружеството 1500 лв разноски за касационната инстанция. Искането на дружеството да се присъдят разноски за две инстанции е неоснователно. Разноските за първата инстанция са определени от административния съд и при липса на жалба против решението от дружеството в частта за разноските тяхното правилно определяне не е предмет на касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,