Решение № 6754 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 962/2018 г.

Решение № 6754 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 962/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Мангле Оувърсийс" ООД ЕИК 148003808, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. "Чайка", срещу решение № 428 от 31.10.2017 г. по адм. дело № 225/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Добрич. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е направил разлика между различните видове прихващания на вземания и задължения, които ДОПК предвижда и развива съображения в тази насока. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Моли в условията на евентуалност, в случай че се налага препращане на жалбата до административен орган за произнасяне по заявеното искане за прихващане, то искането за прихващане да е по чл. 170, а не по чл. 129 от ДОПК. Касаторът оспорва също размера на разноските, които е осъден да плати. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на дирекция "МДТХСД и БФС" при община Балчик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ000087/15.07.2016 г., издаден от старши инспектор ревизор приходи към отдел "Общинска данъчна служба", в дирекция "МДТСХД и БФС" в община Балчик и потвърден с решение № 87 Р/15.03.2017 г. на директора на дирекция "МДТХСД и БФС" при община Балчик, в частта относно установените в тежест на дружеството задължения за ТБО за периода 2013 г. - 2015 г., ведно със съответстващите им лихви за забава в общ размер на 16 215, 17 лева, както и задължения за ДНИ за периода 2013 г. - 2015 г. ведно със съответстващите им лихви за забава в общ размер на 32 001, 22 лева. Съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че дружеството е собственик на недвижим имот с идентификатор 39459.29.617 по КК на с. Кранево, община Балчик, съставляващ урбанизирана територия с площ от 32 595 кв. м. Приел е, че дружеството не оспорва установените с акта задължения по основание и размер и потвърдени с решението на горестоящия орган в една част, а иска прихващане с недължимо платени суми за ТБО и лихви върху тях за същия недвижим имот за периода 2010 г. – 2011 г. в общ размер на 54 383, 23 лева. Горестоящият административен орган се е произнесъл с решение № 87 Р/15.03.2017 г., след като се е съобразил с констатациите от извършената проверка на място и е приел, че имотът се намира извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Директорът на дирекция "МДТХСД и БФС" при община – Балчик е изменил оспорения акт в частта на установените с него задължения за ТБО за периода 2013 г. – 2015 г. в общ размер на 68 874, 11 лева, като е преизчислил данъчната сметка на дружеството до размер на дължимата ТБО за услугата по поддържането и експлоатацията на депо, равняваща се на 16 215, 17 лева, в т. ч. и дължимите лихви по чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ към датата на издаване на решението. В останалата част относно установените задължения за ДНИ за периода 2013 г. – 2015 г., в т. ч. дължимите лихви по чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ към датата на издаване на решението, в общ размер на 32 001, 22 лева органът е потвърдил оспорения акт, като е приел, че този данък се заплаща независимо дали имотът се използва или не съгласно чл. 13 от ЗМДТ. В мотивите към решението си решаващият орган е отхвърлил възражението за прихващане на жалбоподателя по съображения, че внесените суми за ТБО за периода 2010 г. - 2011 г. не подлежат на прихващане или възстановяване с дължимите суми за ДНИ и ТБО за периода 2013 г. - 2015 г., позовавайки се на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. В резултат на това директорът на дирекция "МДТХСД и БФС" при община Балчик е приел, че дължимите за внасяне суми от дружеството са общо 48 216, 39 лева. Съдът е приел за безспорно установено както размера и дължимостта на установените с акта задължения за ДНИ, ТБО и лихви върху тях, така и това, че на 12.04.2011 г., 17.11.2011 г. и 24.11.2011 г. дружеството е заплатило по банков път и в брой сумите съответно от 35 398, 34 лева, 35 462, 35 лева и 19, 26 лева, които са използвани за погасяване на задълженията му за ДНИ и ТБО за периода 2010 г. – 2011 г. ведно със съответстващите им лихви за забава. АС – Добрич е обосновал извод, че решаващият орган е бил длъжен, след като е установил, че с жалбата по административен ред е направено искане за прихващане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, по което той не е компетентен да се произнесе служебно, да изпрати преписката на компетентния орган по приходите. Именно органът по чл. 7, ал. 2 от ДОПК, съдът е приел, че е следвало да прецени дали искането по чл. 129, ал. 1 от ДОПК е подадено в срок и дали са налице предпоставките за извършване на прихващане, а не директорът на дирекция "МДТХСД и БФС", който не е дължал произнасяне по това искане и неправилно го е коментирал в мотивите към решението си. Съдът е приел, че актът за установяване на задължения в оспорените части не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна, издаден е от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Предвид, че искането за прихващане не е изпратено за разглеждане от съответния компетентен орган по приходите по чл. 4, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 4 и чл. 9б от ЗМДТ, съдът е изпратил преписката на компетентния орган за надлежно процедиране и произнасяне по реда на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, във вр. чл. 129 и сл. от ДОПК по искане за прихващане на "Мангле Оувърсийс" ООД, гр. Варна, обективирано в жалба с вх. № 63-80-1/16.02.2017 г. по описа на община Балчик. Решението е правилно. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Възраженията на касатора са само по отношение на втората част от диспозитива на съдебния акт, с който преписката е изпратена на компетентния орган по чл. 4, ал. 1, във вр. ал. 3-4 и чл. 9б от ЗМДТ при общинска администрация - Балчик за надлежно процедиране и произнасяне по реда на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, във вр. чл. 129 и сл. от ДОПК по искането за прихващане. Прихващане или възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са регламентирани чл. 129 и чл. 130 от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК, след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата хипотеза се издава АПВ, с който се уважава искането (изцяло или частично) или се постановява отказ за възстановяване или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. Изборът на способ чрез който да бъде установена дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми е изцяло в правомощията на органа по приходите. Според чл. 129, ал. 7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Редът за обжалване на ревизионните актове е регламентиран в глава ХVIII и глава ХIХ на ДОПК. Нормата на чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 9б от ЗМДТ регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Правата и задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси по ЗМДТ по реда на ДОПК се възлагат на изрично посочени служители (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ). Описаната законова уредба, относима към спорното правоотношение налага извод, че компетентен да издаде АПВ е именно оправомощен със заповед на кмета на общината служител, на когото са възложени функциите на орган по приходите. В настоящия случая по делото няма данни за произнасяне по направеното от "Мангле Оувърсийс" ООД искане от компетентен орган по приходите. Нарушена е забраната по чл. 10, ал. 1 от АПК, вр. с пар. 2 от ДР на ДОПК по-горестоящ административен орган да изземва за решаване на въпрос от компетентността на подчинения му административен орган. Следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 170 от ДОПК регламентира прихващането до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане, в случаите, при които прихващането се извършва от орган, компетентен за установяването на публични вземания, различен от органите по приходите. Органът, компетентен за установяването на публични вземания, извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК – с акт за установяване на публично вземане, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания. Прихващането от тези органи се извършва само по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. Длъжникът се уведомява за направеното прихващане. В случая компетентен орган е органът по приходите и следователно приложимата процедура е тази по реда на чл. 129 от ДОПК. Правилен е изводът на АС – Добрич относно изпращането на преписката за произнасяне по искането за прихващане на "Мангле Оувърсийс" ООД, гр. Варна, обективирано в жалба с вх. № 63-80-1/16.02.2017 г. по описа на община Балчик. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението и в частта на присъдените в полза на община Балчик разноски за първоинстанционното производство. Същите са определени от съда съобразно отхвърлената жалба и материалния интерес по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В представен по делото писмен отговор на касационната жалба са поискани разноски за настоящото производство, но от кмета на община Балчик, който не е надлежно конституирана ответна страна. Разноски за настоящата инстанция не се своевременно поискани от надлежна страна в производството. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение