Решение № 10497 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13015/2009 г.

Решение № 10497 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13015/2009 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Варна против решение № 1094 от 22.06.2009 г., постановено по адм. д. № 3007/2008 г. по описа на Административен съд гр. Варна с доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Българска фондация "Биоразнообразие" и "Мет Риълистейт" ЕАД не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя решение № 130/28.10.2008 г. на директора на РИОСВ - Варна, с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Росен Димитров Василев-изпълнителен директор на Българска фондация "Биоразнообразие" по заявление с вх. № ЗДОИ 26-00-6538/02.10.2008 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като е свързана с обществения живот в Република България и цели да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти, какъвто е и РИОСВ - Варна. Приема също така, че при липсата на легална дефиниция на понятието "търговска тайна" в българското законодателство, задълженият да предостави достъп до обществена информация субект следва да посочи кои релевантни обстоятелства в конкретния случай определят търсената информация като "търговска тайна" по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, което директорът на РИОСВ - Варна не прави. На последно място решаващият съд посочва, че при произнасяне на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), която е специална в правната уредба на достъпа до обществена информация, свързан с околната среда. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. В чл. 19 от ЗООС е дадено определение на "информация за околната среда", което в своя обхват включва както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и др., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Правото на информация, разгледано в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България, може да бъде ограничавано само при наличие на някоя от хипотезите на чл. 20, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗООС. От данните по делото се установява, че директорът на РИОСВ Варна е сезиран от юридическото лице с нестопанска цел с искане да му бъде предоставено решение № ВА-35-ЕО/2008 г. за оценка на въздействие върху околната среда. Инвеститорът на инвестиционното предложение, предмет на оценката - "Мет Риълистейт" ЕАД-гр. София не дава съгласие по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, поради което за да постанови обжалвания отказ административният орган се позовава на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗООС като посочва единствено, че информацията засяга интересите на трето лице и е търговска тайна по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) без да обоснове позоваването. Достъпът до обществена информация за дейността на администрацията е гаранция за възможността на гражданите да си съставят адекватна представа и да формират критично становище за органите, които ги управляват, поради което основанията за отказ могат да бъдат само в рамките на ограниченията на правото на достъп, регламентирани в приложимия закон. При положение, че с разпоредбата на чл. 102 от ЗООС е дефиниран принципът на публичност на данните, касаещи процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), която следва да се постигне чрез отразяването на процедурата по ОВОС, решението по ОВОС, включително извършвания контрол по изпълнение на решенията по ОВОС в публичен регистър, който се води от Министерство на околната среда и водите, отказът да бъде предоставено решение по ОВОС на заинтересувана страна не намира опора в закона. Допълнително съображение в тази насока е и императивно установеното в чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС задължение на компетентния да постанови решението по ОВОС орган да го оповести чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин. Ето защо като отказва да предостави достъп до обществена информация на фондация "Биоразнообразие" -решение по ОВОС директорът на РИОСВ Варна произнася незаконосъобразен административен акт, който правилно и в съответствие със закона е отменен от административния съд. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,