Решение № 2965 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2011 г.

Решение № 2965 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Георги Стоянов Малкочев, от гр. Бургас, против заповед № К-3715/23.12.1992 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят е уволнен на основание чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - отменен на 21.12.1997 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е нищожна, като не излага конкретни доводи в тази насока, а в условие на евентуалност твърди, че е незаконосъобразна. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата й в частта с която се иска отмяна на заповедта поради наличие на пороци, водещи до нейната унищожаемост е просрочена и като такава е недопустима. Видно от приложените по делото доказателства, е че на 25.11.1992 г. на жалбоподателя е връчено 30-дневно писмено предизвестие за уволняването му от длъжност. На 23.12.1992 г. е издадена оспорената заповед, препис от която е връчена на Георги Малкочев, видно от отбелязването на заповедта, без отбелязване на дата. В ЗМВР, действащ към момента на издаване на заповедта не е регламентиран ред за връчване на заповедта за уволнение, при което намира приложение правилото на чл. 17 от ЗАП (отм.). Самият жалбоподател не оспорва факта, че е уведомен за заповедта, като в жалбата си посочва, че когато отишъл на работа един ден през 1992 г. му било съобщено, че е уволнен и му било заповядано да издаде документацията и да освободи кабинета си. От изложеното следва, че заповедта е връчена на жалбоподателя в края на 1992 г., поради което жалбата в частта й, с която се иска отмяна на заповедта като унищожаема е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Жалбата в частта й, с която се иска обявяването на оспорената заповед за нищожна, е неоснователна, като съображенията за това са следните: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи по арг на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата нищожност. Заповедта за уволнение е и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. За да е налице нищожност на индивидуалния административен акт поради противоречието му с материалноправните норми за издаването му, то следва да се установи пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или актът изцяло да е лишен от законово основание, или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В посочените случаи ще е налице нищожност, а за всички останали порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. В случая не са налице изброените пороци, водещи до нищожност на акта поради материалната му незаконосъобразност. С оглед на изложеното оспорената заповед не е нищожна, поради което жалбата следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,