Решение № 596 от 14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 665/2008 г.

Решение № 596 от 14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 665/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура гр. П., срещу въззивна присъда по в.н.о.х.д. № 1136/2008 г. на Окръжен съд гр. П. В протеста, който се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Подсъдимият Д. К. Д. и защитата му намират постановената присъда правилна и законосъобразна, а подадения протест неоснователен. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 2.10.2008 г. постановена по в.н.о.х.д. № 1136/2008 г. на Окръжен съд гр. П. е отменена присъда по н.о.х.д. № 347/2005 г. на Районен съд гр. П. и подсъдимия Д е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 339 ал. 1 НК. С отменената присъда Д. е признат за виновен на 1.12.2004 г. в гр. П., да е държал 7 бр. запалки за ръчни гранати,5 броя бойни патрони и 5 бр.ловни патрони, без да е имал за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Подсъдимия е оправдан по обвинението за времето от 4.04.1990 г. до 1.12.2004 г. в гр. П. да е придобил по наследяване горепосочените боеприпаси и държал и 7 бр. кутии с ловен барут. По протеста на Окръжна прокуратура гр. П. Доводите са за неправилност дължаща се на превратно тълкуване на доказателства и игнориране на тези установяващи обвинението. Акцентира се, че не е взето предвид писмо от 9.08.2007 г. на З. директор ОДП гр. П. установяващо липсата на разрешение за дейност с огнестрелно оръжие и взривни вещества на бащата на подсъдимия починал 1990 г. и др. Доводите са основателни. За да постанови оправдателната си присъда, въззивният съд е приел, че боеприпасите за които подсъдимия е признат за виновен с първоинстанционната присъда, са били притежание на починалия му през 1990 г. баща и са пренесени в къщата му от св. С. Този извод е напълно произволен и не почива дори и на показанията на св. С разпитана пред въззивния Съд. Подробно са обсъдени разположението на помещенията в къщата, коя кутия къде точно е стояла и кой е имал достъп и ключ до помещението, кой и какви вещи е носил и оставял там и кой е осигурил достъп на служителите на Полицията извършили изземването. Преразказани са и показанията на всички роднини на подсъдимия за тези обстоятелства. По обстоятелствата от кръга на доказване обаче няма нито едно съображение. Подсъдимия е бил признат за виновен за това, че на 1.12.2004 г. в гр. П. държал 7 бр. запалки за ръчни гранати,5 броя бойни патрони и 5 бр. ловни патрони, без да има за това надлежно разрешително. В тази връзка напълно игнорирани са заключенията на съдебно балистичните експертизи и останалите писмени и веществени доказателства. Липсва отговор и на въпроса кой орган може да даде надлежно разрешително на ловец, за боравене със запалки за ръчни гранати. Не без значение е обстоятелството, че въззивния Съд е обсъждал придобиването на инкриминираните боеприпаси, което след оправдателната част на първоинстанционната присъда и липсата на въззивен протест е било извън предмета на делото. Липсват и съображения относно обективната и субективната страна на деянието, поради което няма как да бъде проверена волята на Съда по приложението на закона. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда при съществени процесуални нарушения и в нарушение на Закона, а подадения протест основателен. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение