Решение № 12563 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 483/2020 г.

Решение № 12563 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 483/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест от заместника на главния прокурор при ВАП срещу решение № 355 от 28.10.2019 г., постановено по адм. дело № 394 от 2018 г. по описа на Административен съд – С. З., поправено с решение № 469/05.11.2019 г., в частта му, в която протестът на прокурор при ОП-С. З. срещу чл. 34 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на община Раднево /приета с Решение № 911/20.12.2018 г. на ОбС- Раднево/ е отхвърлен като неоснователен. Подателят на касационния протест твърди неправилност на съдебното решение в протестираната му част като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено като неправилно и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг разпоредбата на чл. 34 от Наредба № 1 за опазването на обществения ред на територията на община Раднево. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, заместникът на главния прокурор при ВАП, не се явява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът по касация, Общински съвет – Раднево, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест по подробно развити в същото правни съображения. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира касационния протест за допустим като предявен в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледан по същество, касационният протест е частично основателен. С решението в протестираната му част АС-С. З. е отхвърлил протеста на прокурора при ОП- Ст. Загора срещу чл. 34 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на община Раднево. Съдържанието на атакуваната от прокурора при ОП- С. З. разпоредба от общинската наредба гласи следното: " чл. 34. /1 За нарушение на разпоредбите на настоящата наредба се налага глоба в размер от 50 лв до 500 лв или имуществена санкция в размер от 100 лв до 1000 лв, а при повторно нарушение на физическите лица: от 100 до 1000 лв и имуществена санкция на юридическите лица: от 200 до 2000 лв. /2 Конкретният размер на глобата/имуществената санкция за всяко отделно нарушение се определя от наказващия орган съобразно с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, степента на вината на нарушителя и имотното му състояние. /3 При повторно нарушение на разпоредбите на настоящата наредба, когато това е свързано с упражняването на определена професия или дейност, на виновните лица се налага наказание" временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност" за срок от една година. /4 Установеното в тази наредба административно наказание се налага, ако за същото нарушение не е предвидено по-тежко наказание в друг нормативен акт от по-висок ранг. " За да отхвърли протеста на окръжния прокурор, АС- С. З. е приел развитите в протеста доводи за незаконосъобразност на тази разпоредба за неоснователни, доколкото същите се свързват единствено с текста на чл. 8 от същата наредба, визираща нарушения на чистотата и обществения ред, извършвани от собственици на домашни животни – кучета, които по правило са физически, а не юридически лица, поради което същите не могат да бъдат наказвани с имуществена санкция, а само с глоба. Съдът не е уважил и оплакването на прокурора при ОП-С. З. за несъответствие на предвидените в чл. 34, ал. 1 от общинската наредба размери на глобата/ имуществената санкция на административнонаказателните разпоредби на чл. 426 и чл. 428, ал. 1 от Закона за ветеринарната дейност, които предвиждат за нарушения по чл. 172, т. 1 и т. 2 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и т. 4 от същия закон / приповторени като забрани и административни нарушения в чл. 8 от общинската наредба/ глоба във фиксиран размер от 100 лв / а не, както незаконосъобразно е предвидила нормата на чл. 34, ал. 1 – в размер от 50 до 100 лв /. Съдебното решение в атакуваната с протеста негова част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Действително един от основните доводи за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 34 от общинската наредба се състои в позоваването единствено на забраните по чл. 8 от същите, относими към собственици на домашни любимци –физически лица, приповторени като административни нарушения в отделни текстове на Закона за ветеринарномедицинската дейност, за извършването на които са предвидени фиксирани административни наказания по чл. 426 и чл. 428, ал. 1 от същия ЗВМД, което, според подателя на протеста, водело до незаконосъобразност както на вида санкция по чл. 34, ал. 1 от Наредбата, така и върху размера на предвидените в същия текст административни наказания. Неоснователни са развитите от подателя на касационния протест оплаквания за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Тази разпоредба е обща и се отнася не само до нарушаване забраните на чл. 8 от общинската наредба, а и до други, визирани в същата забрани – тези по чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 9, чл. 12, чл. 14, чл. 22, чл. 30 и др. от Наредбата, адресати на които са както физически, така и юридически лица. Именно защото визираните в чл. 34, ал. 1 размери на глобите/ имуществените санкции са приложими за различни по вид, характер и извършител нарушения на обществения ред на територията на община Раднево, затова същите законосъобразно са определени с минимум и максимум- обстоятелство, което не може да доведе до отмяната им само защото за нарушаване на определен вид забрана / тази по чл. 8, касаеща собствениците на домашни любимци/ в нормативен акт от по-висок ранг е определено фиксирано като размер административно наказание- глоба в размер на 100 лв. Основателно обаче е позоваването от страна на подателя на протеста на необходимостта чл. 34 от общинската наредба да бъде съобразен с ТР № 57 от 04.12.1984 г. по н. д. № 13/1984 на ОСНК на ВС- от една страна, а от друга страна – с йерархията на нормативните актове. За да се постигне това и за да се премахне твърдяната в касационния протест невъзможност при административно наказание, определено във фиксиран размер в нормативен акт от по-висок ранг / макар и в рамките на определения в чл. 34, ал. 1 от Наредбата диапазон/ да се прецени кое е по-тежкото наказание, според настоящия състав на ВАС достатъчно е от разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от Наредбата да се премахнат думите " по-тежко" и "друг", така че да се постигне следното недвусмислено съдържание на нормативния текст: "Установеното в тази наредба административно наказание се налага, ако за същото нарушение не е предвидено наказание в нормативен акт от по-висок ранг". По горните съображения касационният протест е основателен само в частта му срещу чл. 34, ал. 4 от Наредбата и то само по отношение думите "по-тежко" и "друг", поради което съдебното решение в обжалваната му част следва бъде отменено само по отношение чл. 34, ал. 4 от Наредбата, и то само по отношение тези две думи от разпоредбата, а в останалата част същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение