Решение № 5079 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14948/2008 г.

Решение № 5079 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14948/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Валерия Цветкова Геновска срещу решение от 16.06.2008 г. постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III-Д състав по адм. д. № 530/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено оспорването. Ответникът кмета на Столична община с писмено становище е мотивирал доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Борислав Светославов Тодоров не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е образувано по оспорване на отказ № РД-54-258 от 30.05.2000 г. на кмета на Столична община да отмени отчуждаването за имот пл. № 7, 8, 9 и 10 от кв. 4-стар (нов 12) м. Сухата река - Ботевградско шосе. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в хода на съдебното производство не е доказана основната предпоставка за отмяна на отчуждаването в хипотезата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а именно не е установено имота да е отчужден от жалбоподателката или нейни наследодатели по някой от изчерпателно изброените закони. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС отмяна на отчуждаването могат да искат лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила. Основната законово предпоставка за допускане на исканата отмяна на отчуждаването е правоимащия да докаже, че имота е бил отчужден и то по ред изрично предвиден в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В случая както в производството пред решаващият съд, така и в касационното производство не са представени доказателства това да е било сторено. Доколкото производството по отчуждаване на недвижим имот по някой от устройствените закони е формално в тежест на жалбоподателката е било да докаже наличието на отчуждително производство, като представи писмени доказателства за това. Такива не са представени. Нещо повече в съдебно заседание, проведено на 22.05.2008 г. самата жалбоподателка е заявила, че няма данни частта, за която е ограничила претенцията си да е била отчуждавана. След като това е така, правилно решаващият съд е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. Неотносими в това производството са доводите на жалбоподателката, че имота е бил неправомерно завзет от общината. Възстановяването на собствеността върху движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. е уредено в друг реституционен закон - Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти - чл. 2, ал. 2 и тази реституция настъпва ex lege при наличие на останалите комулативни предпоставки предвидени в чл. 2, ал. 3 от с. з. При това положение за административния орган, който е бил сезиран с искането, не е съществувало задължение да изпрати преписката на друг орган, компетентен да се произнесе по искането, на основание чл. 8 от ЗАП (отм.). По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение