Решение № 9185 от 3.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите чрез процесуален представител юрисконсулт срещу Решение 816 от 2.11.2022г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 585/2022г. С него се отменя по жалба на В. Михайлова Разпореждане 4506-40-39/10.05.2022г., издадено от Директора на фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите и изпраща делото като преписка на органа за произнасяне по заявление декларация от Михайлова от 29.10.2022г. при спазване указанията на съда в мотивите на решението. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. Михайлова чрез адвокат С. Димитрова поддържа становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Михайлова срещу цитираното разпореждане за изплащане на гарантирано вземане, издадено от директора на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Установено е от доказателствата по преписката, че е възникнало трудово правоотношение с жалбоподателката и МБАЛ Ескулоб-Цитолаб ООД, прекратено на 1.10.2019г. и твърдения за дължимост на трудово възнаграждение за период 1.04.2019г.-30.09.2019г. Открито е производство несъстоятелност по отношение на работодателя, поискано е със заявление изплащане на гарантирано вземане, по което получила обжалвания пред съда отказ. Установено е от преписката, че преди постановяване на отказа е имало кореспонденция между органа и жалбоподателката по повод установяване на изплатени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, информация не е представена, контролните органи на НОИ са предприели действия по извършване на проверка за тези факти и не са открити ведомости за заплати и други документи, свързани с дейността на дружеството работодател. При безспорните усилия на органа за установяване на предпоставките за изплащане на гарантирано вземане съдът е приел, че все още не са извършени всички действия по установяване на вземането на Михайлова , поради което не са налице предпоставките за отказ, а за спиране на производството на основание чл. 26, ал. 2, т. 2 от ЗГВРСНР. При приетото от фактическа и правна страна е отменен отказа и делото върнато като преписка на органа за произнасяне. Решението е правилно. Законът за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ е уредил материалните предпоставки при които правото на гарантирано вземане може да бъде упражнено и реализирано. Целта на закона е установяване на тези предпоставки от страна на работника и служителя от една страна и от друга и от административния орган, който не е регистратор на тези предпоставки, а следва да действа съобразно принципите в чл. 4-14 на АПК, включително за служебното начало за съдействие на страните и за служебно събиране на доказателства, относими към разрешаването на случая. В настоящият случай следва да се извършат допълнителни действия по установяване на тези предпоставки както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Поради това, постановеният отказ правилно е отменен и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне. Мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 600 лева. Воден от горното върховен административен съд, шесто отделение