Решение № 1409 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2009 г.

Решение № 1409 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7178/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на н-ка на Столична РДНСК, Петя Николова Тодорова от гр. София и на Щиляна Стоянова Тодорова от гр. София, срещу Решение № 22/06.04.2009 г., постановено по адм. д. № 6776/2008 г. на Административен съд - София-град, като в тях се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Боян Иванов Филев, Мирослав Станимиров Вичев, Пасионария Георгиева Спасова, Антоанета Богданова Мархолева, Христо Борисов Алексиев, Зорница Любенова Семерджиева, Милка Станоева Григорова, Станислав Иванов Григоров и Тушин Стефанов Кабакчиев, всички от гр. София срещу Заповед № ДК-04-96/22.10.2008 г. на н-ка на Столична РДНСК, ведно с произтичащите от това последици. Ответниците Боян Иванов Филев, Мирослав Станимиров Вичев, Пасионария Георгиева Спасова, Антоанета Богданова Мархолева, Христо Борисов Алексиев, Зорница Любенова Семерджиева, Милка Станоева Григорова, Станислав Иванов Григоро и Тушин Стефанов Кабакчиев, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, отговор и писмена защита, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират за разноски за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. По касационната жалба на Щиляна Стоянова Тодорова: Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че тази касационна жалба е процесуално недопустима. Щиляна Тодорова не е била страна в производството пред първоинстанционния съд, поради което не е активно легитимирана на подава жалба срещу решението на съда. Неприложима е и разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК, тъй като по отношение на нея решението не е постановявано. Освен това тази касационна жалбоподателка не е била страна в административното правоотношение по издаване на процесното разрешение за строеж, както и при издаване на заповедта на н-ка на Столична РДНСК. Видно от материалите по делото, същата не е била собственица на жилище в етажната собственост на ул. "Патриарх Евтимий" № 78 към момента на оспорения административен акт, а придобитото такова е след издаването му, който е издаден на 22.10.2008 г., а придобиването на апартамент в етажната собственост е с дата . 16.12.2008 г. С оглед изложеното жалбата й следва да се остави без разглеждане и производството, образувано по нея се прекрати на основание чл. 215, т. 1 АПК. По останалите касационни жалби: Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби на н-кът на Столична РДНСК и на Петя Николова Тодорова са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Боян Иванов Филев, Мирослав Станимиров Вичев, Пасионария Георгиева Спасова, Антоанета Богданова Мархолева, Христо Борисов Алексиев, Зорница Любенова Семерджиева, Милка Станоева Григорова, Станислав Иванов Григоров и Тушин Стефанов Кабакчиев, Заповед № ДК-04-96/22.10.2008 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отхвърлена жалбата им срещу Разрешение за строеж № 599/02.08.2007 г., издадено от главния архитект на София, за преустройство на таван в ателие и свързването му с апартамент на V етаж на жилищна сграда" в УПИ VIII-10, кв. 357 по плана на гр. София, с административен адрес на бул. Патриарх Евтимий" № 78, издадено в полза на Петя Николова Тодорова, като процесуално недопустима. За да постанови решението си съдът приел, че разрешението за строеж е следвало да се съобщи на всеки етажен собственик, с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ЗУТ, съгласно който разрешенията за строеж се съобщават на заинтересуваните лица, които са собственици в етажната собственост, а не чрез управителя й, поради което същата е процесуално допустима и административният орган следва да се произнесе по законосъобразността на оспореното разрешение за строеж. Решението е правилно. В конкретния случай разрешението за строеж е издадено в полза на Петя Николова Тодорова, която е подписала съобщението и за себе си и като управител на етажната собственост, което е недопустимо, тъй като в случая се сливат страните - лицето в чиято полза се издава разрешението и лицата, имащи право на оспорване на същото. С оглед на това законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в случая е следвало разрешението за строеж да се съобщи на всеки собственик на жилище или обект в етажната собственост като заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 3 ЗУТ, след като разрешението е издадено в полза на лицето, което претендира и че е редовно избрано като управител на етажната собственост. Освен това по делото липсват доказателства за редовното й избиране в това й качество, а именно влязло в сила решение на общото събрание на етажната собственост, но дори такова да е налице, то за конкретния случай е било задължително съобщаването на разрешението на всеки собственик, по изложените по-горе съображения. Като се има предвид изложеното, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че разрешението за строеж не е връчено редовно на заинтересуваните собственици в етажната собственост, поради което разрешението за строеж не е влязло в сила и жалбата срещу него е процесуално допустима, което води до отмяна на процесната заповед и връщане на административната преписка за разглеждането й по съществото относно законосъобразността на разрешението за строеж. Не са налице и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, а те са само досежно редовното връчване на разрешението за строеж на етажните собственици и на тази база дали жалбата срещу него е допустима пред административния орган. Всички останали доказателства, на които се позовава касационната жалбоподателка Тодорова биха били относими при разглеждането на жалбата срещу разрешението за строеж относно неговата законосъобразност. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Следва на ответниците по касационните жалби да се присъдят разноските за тази инстанция, поискани своевременно с отговора срещу тях, и доказани в размер на 350 лв., които следва да им заплатят Столична РДНСК и Петя Тодорова. Освен изложеното в решението на административния съд, административният орган следва да се произнесе и относно законосъобразността на одобрените инвестиционни проекти, които са неразделна част от разрешението за строеж съгласно чл. 148, ал. 8 ЗУТ. След като те са неразделна част от него, жалбата срещу разрешението за строеж е жалба и срещу инвестиционните проекти. Същите не са приложени в административната преписка и следва да се изискат от административния орган. От проектите ще се установи какво по обем строителство е разрешено, включително и разрешено ли е надстрояване на сградата и оттам налице ли са необходимите съгласия на собственика на УПИ и етажните собственици /ако са различни/ за издаване на разрешението за строеж. В материалите по делото има дадени, че е предвидено надстрояване на жилищната сграда, което има отношение за законосъобразността на разрешението за строеж и инвестиционните проекти. Надстрояване на сграда, етажна собственост, може да се разреши: 1. въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и 2. декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост, което произтича от чл. 183, ал. 2 ЗУТ. При положение, че се установи, че общината или държавата са собственици или съсобственици на УПИ или притежават обекти в сградата, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 183, ал. 3 ЗУТ. Тези обстоятелства следва да се изяснят от административния орган, като се установи дали е сключван договор за учредяване на надстрояване в полза на Тодорова със собственика на УПИ в нотариална форма и налице ли са декларации-съгласие от всички собственици в етажната собственост. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 215, т. 1 АПК