Решение № 9064 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13790/2012 г.

ВАСVIII отделение20.06.2013 г.докладчик т Цветанка Табанджова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2039/26.09.2012 г. по адм. д. № 2713/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9064 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13790/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез мл. юрисконсулт Валентина Василева, против решение № 2039/26.09.2012 г. по адм. д. № 2713/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1529/27.09.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на "Садат" ООД, гр. Пловдив е определено доплащане на ДДС в размер на 4841.91 лева, ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоките под режим - 27.04.2010 г., до датата на погасяване в цялост на задължението. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - "Садат" ООД, в представения отговор на касационната жалба и писмени бележки ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било посоченото по-горе решение на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0059339/20100427 от 27.04.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати ДДС в размер на 4841.91 лева, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението, поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че на 27.04.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0059339/20100427 от Република Турция на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока № 1 - перилен препарат, непригоден за продажба на дребно с нето тегло 44 000 кг. и код по ТАРИК 3402909000. Към ЕАД са приложени търговски фактури № 923454-А и № 923454-В от 20.04.2010 г. на обща стойност 10120 евро, съобразно които е декларираната митническа облагаема стойност на стоката. Доставчикът "ABC Deterjan Sanayi ve Ticaret A. S." Истанбул е издал посочените фактури. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, към което са приложени заверено копие на фактура със същия номер и износна декларация, в които е посочено условие на доставката "CIF Пловдив", а фактурираната стойност, посочена в щатски долари е в размер на 30 008 щ. д., равняващи се на 44002.53 лева, изчислени по курса за митнически цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обращение - 1,46636 лева. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока на основание чл. 201, § 1, буква "а" и § 2 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, буква "б" от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г и чл. 56, ал. 2 от ЗДДС, като е приел, че договорната стойност за стоките по ЕАД № 10BG003000H0059339/20100427 от 27.04.2010 г. е в размер на 30008 щ. д. с левова равностойност 44002.53 лева. За "Садат" ООД е определено да доплати 4841.91 лв. ДДС, ведно със законната лихва, от датата на поставяне на стоките под режим - 27.04.2010 г. до окончателно погасяване на задължението. Според съда решението на митническия орган е неправилно и незаконосъобразно. Наред с това съдът е приел, че износната ЕАД и фактурата във варианта, приложен към тази декларация пред турските митнически власти, не са достатъчни, за да бъде определена нова митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, е различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена е 10120 евро. Административният съд е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока внесената с процесния ЕАД. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността /МКО/, която фигурира в представените пред тях фактури № 923454-А и № 923454-В от 20.04.2010 г. на обща стойност 10120 с условие на доставката "СРТ Пловдив", а е тази по фактура № 923454 от 20.04.2010 г., изпратена им от турските митнически власти - 30008 щатски долара с условие на доставката "CIF Пловдив". Началникът на митница Пловдив незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена според него е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписаната в износната митническа декларация. Тези си изводи административният съд е мотивирал със събраните по делото доказателства, представените от жалбоподателя фактури и квитанция от турския доставчик, в която е посочено, че са направени плащания в брой на 24.05.2010 г. по тези фактури, като е положен подпис и печат на дружеството доставчик за платена сума, в която е вписана същата стойност - общо 10120 евро, което кореспондира и на условията по договора. В тази насока от ответника по жалбата пред първата съдебна инстанция са представени и приети по делото оборотна ведомост на сметка 404-19 АБЦ Детерджан Санай ве Тик за 2010 г. със счетоводно отразяване на митническата декларация от 1.03.2010 г. декларация и заявление от доставчика за извършените плащания от "Садат" ООД. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, не е съпроводен с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован извода, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 10120 евро. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока. В този смисъл е практиката на ВАС по идентични казуси - Решение № 2528/21.02.2012 г. по адм. д. № № 9318/2011, Решение № 5857/25.04.2012 г., по адм. д. № 9317/2011 г. и др. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение.

Цитирани разпоредби

1