Решение № 13338 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9721/2014 г.

Решение № 13338 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9721/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Гълъбина Христова Стойчева, чрез процесуалния й представител - адв. Шопова, против Решение № 1343/31.05.2014 г. по адм. дело № 3283/2013 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Отвеникът: кмета на община -Асеновград, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Марчева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Гълъбина Христова Стойчева, против Заповед № А-2049/30.09.2013 г. на кмета на община - Асеновград, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "започната дървена покривна конструкция на жилищна сграда, находяща се в с. Бачково, област - Пловдив, ПИ № 02974.11.102 по КК на с. Бачково", като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издадена при отсъствие на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Отхвърлил е оплакванията на оспорващата, че в заповедта липсват мотиви-фактически основания за издаването й и че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради непосочване на правната квалификация на строежа, като незаконен. Приел е, че мотивите към акта се съдържат в съставения КА и че се касае за незаконен строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Решението е правилно. Съдът е установил правилно релевантните факти и въз основа на тях е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличие на незаконен строеж от пета категория, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, при който кмета на общината разполага с материална компетентност да издаде заповед за премахването му, на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Поради това неоснователни са оплакванията на касатора, че обжалваното решение е неправилно, поради неуточненост на строежа и в какво се изразява незаконността му. От данните по административната преписка и най-вече от описанието на строежа по КА № 16/13.09.2013 г., правилно е прието, че извършващите се в момента на проверката строителни-монтажни работи по покрива на съществуващата жилищна сграда в имота на касатора, представляват "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а именно ремонт и реконструкция на дървен покрив, чрез премахване на старата дървена конструкция и поставяне на нова такава, със завишена кота било и различни нива, несъответстващи на стария покрив. Приложена е схема на строежа, от която е видно изпълнението на СМР и разликата в стария и започнатия да се строи нов покрив, за който касатора не е представил редовно издадени строителни книжа. При тези данни неправилно се поддържа, че е налице текущ ремонт на покрива, с подмяна на покривни материали по чл. 151 от ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж. Събарянето на покрива и преизграждането му с нова дървена конструкция, със завишаване на кота било и обособяване на различни нива, не обосновава изводи за текущ ремонт, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Налице е основен ремонт и реконструкция на покрив, по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, които обосновават изводи за строеж, за който се изискват строителни книжа, каквито в случая липсват. Правилно е прието, че заповедта е мотивирана, тъй като съдържа изложение на фактическите обстоятелства относно извършения строеж и в какво се изразява незаконността му. Непосочване на конкретното правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗУТ, е процесуално нарушение, но не е съществено, тъй като от изложените факти става ясно в коя от посочените хипотези на цитираната разпоредба е процесния незаконен строеж, а именно по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - извършен без одобрен инвестиционен проект и РС. Ето защо, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Съдът не е изложил мотиви за "търпимостта" и "узаконяемостта" на строежа, което обаче не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в случая строежа не е довършен, а се строи, което обосновава изводи за неприложимост на разпоредбите на § 127, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение