Решение № 10722 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7601/2010 г.

Решение № 10722 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7601/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. директор на дирекция "ОУИ"-Пловдив против решение № 504 от 09.04.2010 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 320/09 г. С обжалваното решение е прогласен за нищожен РА № 260800641/26.11.08 г., издаден от ТД на НАП - Хасково на Иван Милев Грозев в качеството му на ЕТ "МИГ - 9 - Иван Грозев" в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 47 491,73 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 2183 лв. ведно със законната лихва върху тях в размер на 21 523,33 лв. както и относно допълнително установени дължими суми за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) както следва: за 2002 г. в размер на 1059,02 лв. и законната лихва в размер на 783,26 лв.; за 2003 г. в размер на 981,88 ведно със законната лихва в размер на 600,28 лв. и за 2004 г. в размер на 940,08 лв. със законната лихва в размер на 456,40 лв. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 5155 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - Иван Милев Грозев, действащ като ЕТ с фирма "МИГ - 9 - 13- Иван Грозев" чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения, посочени в писмено възражение. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдът неправилно е тълкувал изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в ДВ, бр. 108/07 г. Съобразно този текст ДАПВ нямат качеството на РА, а само на документална проверка за наличие на публични задължения. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но като неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект е направена ревизия по приложението на ЗОДФЛ за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2004 г. и за 2006 г. и по ЗДДС за периода 01.02.2003 г. - 31.08.05 г.; 01.10.2005 г. -31.12.2006 г.; 01.12.2007 г. - 31.12.2007 г. и м. 09.2008 г. С РА са определени задължения по ЗОДФЛ за 2002 - 2004 г. и за 2006 г., както и лихва за забава върху установените задължения. Също така с РА е определен ДДС за м. 03, м. 11 и м. 12 . 2003 г.; м. 03, м. 04 и м. 05., м. 07, м. 10, м. 11 и м. 12. 2004 г.; за всички ревизирани месечни периоди от 2005 г.; за м. 01 - м. 07., м. 11, м. 12.2006 г.; м. 09.08 г. Общо определения размер на задълженията по РА е 2986,76 за ДОД и лихва върху него в размер на 1841,30 лв., за ДДС общо в размер на 57967,45 лв. и лихва върху сумата в размер на 21691,88 лв. С решението на директора на дирекция "ОУИ", РА е отменен относно начисления ДДС и лихвата за забава върху него за м. 09.2008 г. като в останалата част РА е потвърден. Съдът е отменил РА по съображения, че за всеки един от месечните данъчни периоди, за които с РА е определен ДДС е налице ДАПВ, с които на ревизирания субект са възстановявани деклариран данъчен кредит за възстановяване. Също така съдът е кредитирал два ДАПВ, с които са прихванати декларирания данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2002, 2003 и 2004 г. Установено е от съда, че ДАПВ са влезли в сила и са изпълнени чрез реалното възстановяване на ДДС и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ. Прието е от съда, че при наличие на такива актове признатите права на прихващане или възстановяване за периода или установените задължения могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред - чл. 133 и сл. от ДОПК. Посочено е, че в този случай съобразно чл. 134 от ДОПК единственият компетентен да възложи ревизията е териториалният директор. Констатирано е, че в случая заповедите за възлагане на ревизията са издадени от началник сектор "Ревизии и проверки " при ТД на НАП - Хасково, от който орган е издадена и заповедта за определяне на компетентния орган да издаде РА. Направен е извод, че ревизията е възложена и РА е издаден от некомпетентен орган, което обуславя нищожността на РА. Съдът е преценил като неприложима към конкретния случай изменената разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, която е в сила от 19.12.07 г. тъй като ДАПВ са издадени преди изменението на разпоредбата. Прието е, че законодателната промяна ограничава правните последици само на издадените след 19.12.07 г. АПВ без да променя правния характер и последици на ДАПВ и АПВ влезли в сила преди това, тъй като на изменената разпоредба не е придадено обратно действие. Касационната инстанция преценява решението на административния съд ката правилно. По установената от съда фактическа обстановка не е налице спор между страните. При наличието на посочените ДАПВ съдът е направил верни изводи и е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че не може за същия данъчен период с ревизионния акт да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит, след като с ДАПВ и АПВ данъкът е възстановен. Това е така, тъй като ДАПВ съгласно чл. 26 ДПК (отм.) представлява данъчен акт и след като не е обжалван, е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Такъв акт представлява и АПВ. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР е възложена ревизия за същия данъчен период, за който с ДАПВ са признати права. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършеното възстановяване/прихващане, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и актът за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г., за да намери приложение изменената разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. В този смисъл вече има установена съдебна практика. Следва да се отбележи и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в Решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,