Решение № 8542 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2020 г.

Решение № 8542 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3506/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Розаимпекс" ООД – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. А. Ботева срещу решение 211/24.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2394/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД № 506/26.03.2019 г., издаден от главен инспектор по приходите "Ревизии и контрол" в отдел "Финансова политика", сектор "Местни данъци и такси – събиране и контрол" при Община Родопи в частта за такса битови отпадъци (ТБО) за 2018 г., потвърден в същата част с решение № 147/29.07.2019 г. на началника на отдел "Финансова политика" при същата община. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател спорът се свежда до това дали следва размерът на ТБО да се определя на база по-високата измежду отчетната стойност или данъчната стойност на 6 бр. имоти в с. Ягодово или следва да бъде определен съобразно декларираното с декларация, подадена на 28.11.2017 г. съобразно реално генерираното количество отпадъци. Твърди се в касационната жалба, че на 12.10.2017 г. с Протокол № 19 Общински съвет при Община Родопи е приел в нарушение на закона промени в § 2 в частта за изменение на чл. 10, ал. 6, допълнение с изречение второ и § 3 в частта за изменение на чл. 10, ал. 7, в края относно изречението (в срок до 15 ноември на предходната година) от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Родопи. Поради необнародване на тези промени в сайта на общината, касационният жалбоподател е подал декларацията за ТБО на 28.11.2017 г., а не до 15.11.2017 г. Сочи се, че част от приетите промени Наредбата дружеството е обжалвало пред тричленен състав на Пловдивския административен съд за прогласяване на нищожността им или евентуално отмяната им, като с решение № 1015/08.05.2018 г. по адм. дело № 3489/2017 г. посочените разпоредби са отменени като незаконосъобразни поради противоречие с нормативен акт от по-горна степен. (чл. 26 ЗНА) и поради неспазване на задължителната процедура по приемане на нормативен акт. Според касатора в обжалваното решение не се коментира изобщо искането за подаване на декларацията – 28.11.2017 г. на сайта на Община Родопи Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Родопи била все още в старата си редакция. Липсва коментар според касатора в решението също не коментирано липсата на обнародване на приетото изменение на Наредбата. Излагат се и оплаквания относно, свързани с обстоятелството, че решението, с което са отменени като незаконосъобразни оспорените разпоредби на Наредбата не е обжалвано, като се излагат и доводи, че макар и да не са били прогласени за нищожни, а само отменени посочените разпоредби засягат правоотношения, които все още не са приключили и затова те трябва да бъдат уредени според старата редакция на Наредбата, съгласно която срокът за подаване на декларацията е 30.11.2017 г. Не е съгласен касационният жалбоподател и с приетото от съда в обжалваното решение, че отмяната на норми не влияе върху заварени правоотношения (в случая уреждане на едно задължение по ТБО), като счита, че то е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се позовава на чл. 195, ал. 2 АПК. И сочи решение по адм. дело № 4690/2014 г. на ВАС. По съществото на спора в касационната жалба се излагат оплаквания, че е следвало размерът на ТБО да се определи по количество, което е и водещ принцип при определянето на ТБО съгласно ЗМДТ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и да се постанови, че дължимият размер на ТБО е според декларираните и реално използвани съдове в декларация от 29.11.2017 г. – 3 бр. съдове за отпадък, тип "бобър"за с. Ягодово, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация началник отдел "Финансова политика" при Община Родопи чрез адв. Н. Маринова, оспорва касационната жалба в депозираните писмени бележки и моли да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че няма спор между страните по делото относно факта на реално предоставяне на трите вида услуги за годишен отчетен период 2018 г. Съдът е приел, че според чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община Родопи декларацията по ал. 6 на същата разпоредба, се подава по образец /Приложение № 14 към Наредбата/ в срок до 15 ноември на предходната година и когато декларацията не е попълнена коректно и/или не е подадена в срок, и/или са заявени по-малко от необходимия брой съдове, задължените лица заплащат такси по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМДТ – по общия ред пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. Съдът е посочил в обжалвания съдебен акт, че с решение № 1015/08.05.2018 г. по адм. дело № 3489/2017 г. е отменен § 2 от Наредбата в частта за изменение на чл. 10, ал. 6, допълнение с изречение второ и § 3 в частта за изменение на чл. 10, ал. 7 в края относно изречението "в срок до 15 ноември на предходната година" от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7. Съдът е отбелязъл също така, че посоченото решение е влязло в сила на 04.07.2018 г., като необжалвано. С оглед възраженията на жалбоподателя, че конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои с отпадането с обратна сила на разпоредените с обжалваната промяна правни последици и се разпростира не само по отношение на страните по делото, а и към всички адресати, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК урежда началния момент, от който подзаконовият нормативен акт се счита отменен – решение, с което се отменя оспорен административен акт, няма т. нар. обратно действие, т. е. то не премахва породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който влезе в сила и след това, защото по силата на закона такова съдебно решение има действие само занапред, като съдът е посочил изразеното становище в систематичния коментар на АПК, изд. 2013 г. В конкретиката на фактите съдът е приел, че решението по адм. дело № 3489/2017 г. няма обратно действие и не премахва породените от акта правни последици от датата на неговото издаване – в частност последиците от отменения частично текста на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 по отношение на срока на подаване на декларацията по чл. 10, ал. 6. В тази връзка съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя са относими към хипотезата на обявена нищожност на нормативния акт и сочи съдебна практика – определение № 7864/2013 г., определение № 7575/21.05.2019 г., определение № 5470/2019 г., решение № 8805/2013 г. и решение № 6331/2013 г. на ВАС. Въз основа на установеното и посочено по-горе, първоинстанционният съд е приел категорично, че отмяната на подзаконовия нормативен акт няма обратно действие и създадените права и задължения от акта запазват действието. В тази връзка съдът е посочил, че последиците от подадената от жалбоподателя декларация, вх. № 53-86-2/29.11.2017 г. – след срока по чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7 и в тази връзка в съдебното решение се сочи формираната постоянна съдебна практика на ВАС (решение № 14481/29.10.2019 г. на ВАС), че съгласно чл. 195, ал. 2 АПК с отмяната не се считат за неосъществили се правните последици от прилагането му. При така изложените мотиви, първоинстанционният съд е направил извод, че жалбата е неоснователна и затова я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото е не дали са осъществени трите вида услуги по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМДТ. Установено е безспорно по делото, че със заповед № 1246/23.10.2017 г. на кмета на Община Родопи са определени районите по населени места, в които общината предлага услугите по чл. 62 ЗМДТ, които образуват ТБО, а именно: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Представена е и план-сметка въз основа на решение на № 376, взето с протокол № 24/29.12.2017 г. Съдът е изслушал назначената от него съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала чрез съпоставяне таблично отчетната стойност по партидата на всеки един от процесните имоти с по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка. Вещото лице с оглед възраженията на жалбоподателя е определил ТБО за 2018 г. за имотите, находящи се в с. Ягодово в два варианта: по общия ред и по количество. Дължимият размер на ТБО за 6-те имоти на жалбоподателя административният орган е определил въз основа на данъчната оценка, съотв. отчетната стойност на имотите, спазвайки правилото за определяне размера на таксата в зависимост коя от двете стойности е по-високата. Спорът между страните по делото първоинстанционният съд правилно е очертал, че е относно действието на съдебното решение, с което са отменени частично чл. 10, ал. 6 и чл. 10, ал. 7 от Наредба № 7. Тези разпоредби уреждат определянето на ТБО според количеството отпадъци, като е определен срок за подаване на декларация от съответното лице до 15 ноември на предходната година. С решението по адм. дело № 3489/2017 г. на Пловдивския административен съд по жалбата на "Розаимпекс" ООД частично са отменени посочените разпоредби от Наредбата. Жалбоподателят твърди, че независимо дали съдът отменя частично или изцяло подзаконов нормативен акт или се прогласява за нищожен, то съдебното решение има обратно действие. Това му твърдение е свързано с подаването от дружеството на декларация за определяне размера на ТБО за 2018 г. според количеството битови отпадъци, но след срока по Наредба № 7 – до 15 ноември на предходната година, а процесната декларация дружеството е подало след този срок – на 29.11.2017 г. В тази връзка правилно съдът е приел, че Обосновано в обжалваното решение съдът е приел, че спорът в процесния казус е за последиците от подадена от жалбоподателя декларация, вх. № 53-86-2/29.11.2017 г. Правилно съдът е приложил, съответно разтълкувал разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, позовавайки се на съдебната практика на ВАС. В цитираните от съда съдебни актове категорично е становището, че за периода от приемане на съответния подзаконов нормативен акт до отмяната му с влязло в сила решение, актът се счита за законосъобразен и съответно поражда правни последици. Поради тези съображения, правилно първостепенният съд е приел, че декларацията на дружеството от 27.11.2017 г. за определяне на ТБО за 2018 г. според количеството битови отпадъци и определените съдове, в които те се събират, е подадена след 15.11.2017 г. и в този смисъл следва да се възприемат мотивите на решаващия съд, че спорът между страните по делото е за последиците от подадената на 29.11.2017 г. декларация след срока по чл. 10, ал. 7 от местната Наредба. Решението на Пловдивския административен съд, цитирано по-горе и с което са отменени частично чл. 10, ал. 6 и 7 от Наредба № 7 има действие занапред съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, поради което правилно в обжалваното решение, че съгласно чл. 195, ал. 2 АПК след отмяната на подзаконов нормативен акт, задължение на административния орган е да уреди правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем в срок не по-дълъг от 3 месеца от влизане в сила на съдебното решение, но както обосновано е прието в обжалвания пред настоящия съд съдебен акт, този срок е инструктивен и изтичането му не освобождава органът от задължението да уреди правните последици от отмяната. Правилно съдът е констатирал, че възраженията на жалбоподателя са относими при обявяване на подзаконовия нормативен акт за нищожен и в тези случаи съдебното решение, с което е прогласена тази нищожност наистина има ретроактивно действие. Неотносимо за настоящия спор е цитираното от касационния жалбоподател решение по адм. дело № 4690/2014 г. на ВАС, Седмо отделение, което е във връзка с приложението на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България, а не по чл. 195, ал. 1 АПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, не е и необосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото разноски за ответника по касация не се присъждат, тъй като такива не са поискани. На касационния жалбоподател също не се присъждат разноски предвид изхода на делото, въпреки че изрично са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение