Решение № 2635 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3489/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димов, подадена чрез пълномощника адвокат А. Петров, срещу решение 425/09.11.2022 г., постановено по адм. дело 621/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена неговата жалба против уведомително писмо за извършено одобрение и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018 с изх. 02-240-6500/5960 от 29.07.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта с която е отказано изцяло заявеното специално плащане за памук в размер на 118 848,05 лева. В касационната жалба се изложени аргументи от които се налага извод, че съдебното решение се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, като заявява, че отмяната на предходното уведомително писмо в първото съдебно производство води до нищожност на последващото произнасяне на органа, тъй като не са били изпълнени дадените от съда задължителни указания. Счита, че съгласно тези указания, непредставянето на договор по чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3 от 17.02.2015 г.), не може да обоснове отказ за плащане на заявената субсидия за памук. Освен това потвърждава неприетата от съда своя теза, че органът е бил длъжен да му даде указания за отстраняване на нередовности по подаденото заявление, а именно да представи липсващия договор за продажба на памука. Не споделя извода в решението, че липсата на задължение за даване на указания произтича от подаването на заявлението за подпомагане и договора за продажба на памука пред различни органи, съответно Областна дирекция "Земеделие"(ОДЗ) и ДФЗ. Заявява, че на 25.10.2019 г., т. е. преди издаването на първия отказ за плащане от 2021 г., е представил пред ДФЗ изискуемия договор за продажба на памука. Този договор е от дата 28.04.2018 г. и не е бил оспорен от ДФЗ, поради което не приема становището на съда, че той няма достоверна дата от преди представянето му пред ДФЗ. Счита, че представянето на договора за продажба на памука не е едно от условията да получи субсидия, а закъснялото му представяне не е основание за отказ по чл. 13, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. По тези оплаквания моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, а на ДФЗ бъдат дадени указания да извърши плащане на субсидията. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, не изразява становище по касационната жалба, не изпраща представител в съдебно заседание и не прави искания. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд Стара Загора е сезиран с жалба от Д. Димов срещу уведомително писмо изх. 02-240-6500/5960 от 29.07.2022 г. в частта, с която за Кампания 2018 е намалена заявената субсидия и отказано финансово подпомагане за сумата от 118 848,05 лева, представляваща заявеното специално плащане за културата памук Писмото, имащо характер на индивидуален административен акт, е било второ по ред на издаване, след отмяната на първото уведомително писмо изх. 02-240-6500/5960 от 01.04.2021 г., с решение 365/13.10.2021 г. по адм. дело 267/2021 г. на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с решение 4867/19.05.2022 г. по адм. дело 12454/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС). Първото уведомително писмо е отменено поради нарушение на изискванията за форма, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В съдебните решения е установено, че едва в отговора на жалбата до съда органът е посочил, че причината за отказ за изплащането на субсидията в размер на 118 848,05 лева за културата памук, се дължи на непредставянето в срок на доказателства за реализацията на памука, но този мотив не е въведен своевременно, съгласно указанията на тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК. Първоинстанционният съд е приел жалбата срещу настоящото уведомително писмо за допустима и я разгледал по същество. След обсъждане възраженията на жалбоподателя Димов и ангажираните доказателства, намерил същата за неоснователна и я отхвърлил. При постановяването на посочения резултат, във връзка със становището на Димов за нищожност на уведомителното писмо в тази част на основание чл. 177, ал. 2 АПК съдът е намерил, че за отказаното подпомагане за памук за сумата от 118 848,05 лева, първото уведомително писмо е отменено от съда поради липса на мотиви относно непосочване основанията за налагане на това намаление. Посочва се, че решенията по адм. дело 267/2021 г. и по адм. дело 12454/2021 г. на ВАС, преписката не е върната на органа за да постанови изплащане на тази заявена за подпомагане сума, а за да се разгледа отново подаденото заявление чрез издаване на административен акт, към който да бъдат изложени конкретни фактически и правни основания. Изложено е, че мотивите към съдебните решения не се ползват със сила на присъдено нещо, а в двете съдебни решения няма конкретни указания по прилагането на чл. 17 ал. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. Също съгласно атакуваното съдебно решение, оспореният отказ не противоречи на материалния закон. На 25.10.2019 г. Димов е подал молба до ДФЗ, че поради технически пропуск не е представил по схемата за памук заявена за 2018 г., договор за неговата продажба, изискуем на основание чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., който е следвало да бъде представен до 01.12.2018 г. С молбата такъв договор е бил представен, но съдът е приел, че той е частен документ и няма достоверна дата от преди 25.10.2019 г. Освен това неговото непредставяне със заявлението за специално плащане по схемата за памук от 12.05.2018 г. няма характер на непълнота по чл. 10, ал. 5 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5 от 27.02.2009 г.), тъй като заявлението се подава до ОДЗ, а цитираният договор е следвало да бъде представен пред ДФЗ. Съдът се е позовал също на чл. 57 от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (Регламент (ЕС) 1307/2013), според който условията за подпомагане по тази схема включват и прибиране на реколтата при спазване на обичайните условия за отглеждане, които за България са прибиране до 30 ноември на съответната година. Специалното плащане за култура памук се предоставя за памук, който е с подходящо пазарно качество. С представянето на договор, респективно складова бележка в указания срок се доказва, че памукът е прибран и са изпълнени условията за допустимост на подпомагането на площ и изискването за предоставяне на помощта. По отношение закъснялото представяне на договора за продажба на памука, съдът се е позовал на чл. 13, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014, според който ако закъснение за представянето на съответните документи възлиза на повече от 25 календарни дни, заявлението или искането за плащане се считат за недопустими и на бенефициера не се предоставят помощ или подпомагане. В случая закъснението е за повече от 25 дни, тъй като договорът съгласно чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., който е следвало да бъде представен до 01.12.2018 г., а вместо това е бил представен на 25.10.2019 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че на основание чл. 177, ал. 2 АПК, отмяната на предходното уведомително писмо в първото съдебно производство води до нищожност на последващото произнасяне на органа със същия правен резулат. Оспореното сега уведомително писмо е издадено при изпълнение на дадените от съда указания по прилагането на закона. В случаите като настоящия, когато с влязло в сила съдебно решение бъде отменен индивидуален административен акт, заради липса на фактически и правни основания, органът има задължение да изложи такива в новия акт. Обстоятелството как жалбоподателят тълкува мотивите на съда относно приложението на конкретни нормативни актове и конкретно изразеното от него становище, че непредставянето на договор по чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. не може да обоснове отказ за плащане на заявената субсидия за памук, са извън предмета на проверка по чл. 177, ал. 2 АПК. Важното е при новото произнасяне органът да изложи мотиви, чрез посочване на фактически и правни основания за издаването на акта, което в настоящия случай е спазено. Несъстоятелно е възражението, че непредставянето на изискуемия договор не е основание за отказ за плащане. След като наличието му изрично е предвидено в посочената норма на Наредба 3 от 17.02.2015 г., той е неразделна част от необходимите документи чрез които се доказват изискванията на чл. 57 от Регламент (ЕС) 1307/2013 - плащанията по схемата да се предоставят за памук, който е здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество. В случая е установено от съда, че договорът реално е представен на 25.10.2019 г., при задължението да бъде представен до 01.12.2018 г., като е без значение дали е антидатиран или не. Съгласно чл. 13, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 е допустимо закъснение за представяне на такъв тип документи, но същото е ограничено до 25 календарни дни и ако е по-голямо - както е в случая, заявлението или искането за плащане се считат за недопустими и на бенефициера не се предоставят помощ или подпомагане. Поради това правилно на Димов е било отказано изцяло заявеното специално плащане за памук в размер на 118 848,05 лева. Това значително забавяне при представянето на договора е по вина на самия заявител и не може да бъде вменено в отговорност на органа, заради задължението на последния да съдейства за отстраняване на непълноти при попълването на заявлението или за комплектоването му на основание чл. 10, ал. 5 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. Този извод се налага, тъй като подаването на заявлението и представянето на документите по чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. се извършва в различни времеви периоди. Заявлението се подава от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане - в случая 2018 г., а договорът е следвало да бъде представен значително по-късно - до 1 декември на същата година. Следователно към момента на подаването на заявлението липсата на договора все още не е било възможно да е счита за непълнота, защото същият е следвало да се представи по-късно. Предвид на изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение