Решение № 15220 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14150/2017 г.

Решение № 15220 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14150/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Флориян" ООД от гр. Русе, против решение № 24/25.10.2017 г. по адм. д. № 188/2017 г. на Административен съд Русе, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "Флориян" ООД срещу задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, дадено с Протокол изх. № 1710980/31.03.2017 г. на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, изменено с Решение № 17086862/11.04.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, в частта му по т. 2, досежно начисляване във ведомостта за заплати за месец юли на трудово възнаграждение за положен извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време от П. Т. – 274 часа. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалните норми, неточно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а жалбата му против оспорената част от задължително предписание по т. 2 от Протокол № 1710980/31.03.2017 г. да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пловдив, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, неоспорено от страните, съдът правилно е приел, че оспореното предписание по т. 2 в първата му част е законосъобразно на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решението в атакуваната му част Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на "Флориян" ООД срещу първа част от даденото задължително Предписание по т. 2 по Протокол № 1710980/31.03.2017 г. за начисляване във ведомостта за заплати за месец юли 2016 г. на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време от П. Т., в размер на 274 часа за периода от 18.01.2016 г. - 17.07.2016 г. Съдът е приел, че след като е налице положен извънреден труд и той е доказан с предвидените от закона средства, то той следва да бъде заплатен при спазване на изискванията на чл. 150 КТ във връзка с чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Първоинстанционният съд е приел, че е налице нормативно определена възможност, предвидена в чл. 38, ал. 16, изречение последно от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която позволява зачетеният осигурителен стаж да бъде повече от календарното време. Според съда, това начисляване и изплащане на положения извънреден труд ще наложи и подаване на коригиращи декларации по реда на Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, което също е допустимо и законодателят е предвидил като хипотеза. Съдът е направил тези изводи въз основа на заключение на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза, видно от което, а и от заповед № 2016-03/10.01.2016 г. /л. 31 от административната преписка/ на управителя на склада за семена в гр. Пловдив – Ц. Кабаков и писменото му обяснение пред Д "ИТ" Пловдив /л. 32 относно работата на служителите във "Флориян" ООД за периода то 18.01.2016 г. до 17.07.2016 г. – от 08. 30 часа до 18. 30 часа в петък и от 08. 30 ч. до 15 часа в събота, че се установява действително положен извънреден труд от П. Т. при сумирано изчисляване на работното време в този период, общо 274 часа. Настоящият касационен състав споделя изцяло приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ, както и правните изводи на съда. Безспорно установено е констатираното и от контролните органи, че във ведомостта за заплащане на трудовите възнаграждения за м. юли 2016 г. на П. Т. не са начислени и не са заплатени отработените 274 часа извънреден труд за отчетния период при сумирано изчисляване на работното време /с 50 на сто/, което представлява нарушение на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Проверката е констатирала основания за издаване на задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ на касатора за неспазване на трудовото законодателство при полагане на извънреден труд. В разпоредбата на чл. 404. ал. 1, т. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1-12, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Правното основание за издаване на оспорената ПАМ е посочено, поради което следва да се приеме извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на издаденото предписание. Същото е постановено от компетентен орган, след извършена проверка и изясняване на фактите и обстоятелствата, при спазване на чл. 35-36 от АПК, в предписаната от закона форма, като е посочено конкретното фактическо и правно основание за неговото издаване. Спазени са административно производствените правила и материалноправните разпоредби на закона, като в същото е съобразена и целта на закона. Като го е потвърдил, Административен съд Русе е постановил правилно съдебно решение. С оглед на така изложеното, касационният състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение