Решение № 237 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 676/2010 г.

Решение № 237 от 12.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 676/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Н. А., Е. П. А., Д. Б. Р. и Г. Т. Н., чрез пълномощника им В. К. -Б., против решение № 240/8.02.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно отделение -Vс., постановено по гр. д. № 2939/2009 г. по описа на същия съд, с което се потвърждава Решение № 1961/13.07.2009 г. на Пловдивски районен съд, Х.. с., постановено по гр. д. № 2700/2008 г. по описа на същия съд за отхвърляне на предявеният от Б. Н. А., Е. П. Н., Д. Б. Р. и Г. Т. Н., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК-за признаване за установено по отношение на Събирателно дружество"Х. -П. -В. и с-е" [населено място], че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: апартамент "И", находящ се на IV жилищен етаж, със застроена площ от 69,26 кв. м, изложение североизток-изток-юг, състоящ се от входно антре, дневна, спалня, стая, кухня, баня с тоалетна и две тераси, находящо се в [населено място], [улица], цялото с площ от 425 кв. м, съставляващо имот с пл. № 810,парцел IV в кв. 27 по плана на [населено място], кв. "Х. Б. -север", при граници: от двете страни улици, парцел V-808,2084 и парцел III-809,като неоснователен и недоказан. С определение № 1127/30.11.2010 г. по настоящото дело, касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос, свързан с трансформирането на правото на строеж върху конкретния обект, с изграждането му в груб строеж на всеки самостоятелен обект или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти. В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно, постановено при нарушения на съдопроизводствени правила и необосновано, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба [фирма], счита че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел че по отношение на процесния обект-апартамент "И", находящ се в гореописаната сграда, строежът е бил завършен в груб вид, с което е изпълнено изискването на чл. 63, ал. 1 ЗС и въпросите дали са изградени и другите обекти в сградата и въобще дали цялата сграда е изпълнена до покрив са напълно неотносими. Изложени са доводи, че правото на собственост върху конкретен обект възниква, когато същият този конкретен обект е материализиран в определен минимален вид на самостоятелност и дори не е необходимо да бъде приведен в петгодишния срок в състояние, напълно годно за ползване. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: С тълкувателно решение № 1/05.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, се дава тълкуване на понятието "упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти. Съгласно възприетото в точка първа на тълкувателното решение, правото на строеж се счита упражнено тогава, когато сградата е завършена в груб строеж, а не тогава, когато са построени отделните обекти-гаражи, магазини, апартаменти, офиси и др. В този момент се придобива и собствеността върху обектите, за които носители на правото на строеж са различни лица, защото са изградени и общите части. Изключение от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ- когато разрешението за строеж е издадено за отделни етапи/части/ на строежите, които могат да се изпълняват самостоятелно, а за жилищните сгради и за отделните етажи от сградата-при условие, че се завърши архитектурно-пространственото и фасадно оформление на всеки етап от строителството, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. С оглед изложеното правото на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС е упражнено при изграждане на сградата в груб строеж или завършване на съответния етап от строителството в хипотезата на чл. 152, ал. 2 ЗУТ, както при учредено право на строеж за цялата сграда на един правен субект, така и когато той го прехвърли за отделни обекти на трети лица. По основателността на касационната жалба: С оглед даденото по реда на чл. 292 ГПК тълкуване на материалния закон, следва, че въззивното решение е неправилно и подадената касационна жалба срещу същото е основателна. По делото е установено и не се спори по въпроса, че ищците са собственици на дворно място, представляващо УПИ IV, пл. № 810,кв. 27 по плана на[жк]на [населено място] и през 1997 г. са учредили с нотариален акт № 122/11.03.1997 г., том12,нот. д. № 3100/1997 г. на нотариуса при ПРС, право на строеж на [фирма] [населено място] за изграждане на четириетажна с партерен и мансарден етаж жилищна сграда по одобрен архитектурен проект, със изброените в акта обекти, включващи процесния апартамент "И" на четвърти етаж-точка 26 от акта, който договор е развален с влязло в законна сила решение на 26.01.2007 г., постановено по гр. д. № 148/2006 г. по описа на същия съд. Видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, депозирана ла лист 92 пред първоинстанционния съд-т. 5 от същото-към 1998 и 1999 г. сградата не е съставлявала етап на завършване в груб строеж, както и към настоящия момент на депозиране на заключението-18.06.2009 г. не съставлява завършен груб строеж. Преди разваляне на договора за суперфиция, с влязло в сила на 28.04.2011 г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.04.2011 г. на съдия изпълнител при Районен съд [населено място], изп. д. № 213/2000 г. за изнесения на публична продан имот-описания в същото процесен имот, принадлежащ на длъжника [фирма] П., е възложен върху взискателя [фирма], гр. П., ответника по настоящия иск. По смисъла на закона, възлагането има вещноправно действие и прехвърля върху купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ. В този случай, по силата на това постановление за възлагане, осъществено преди разваляне на договора за суперфиция от 26.09.1997 г., ответното дружество е придобило правото на строеж за процесния апартамент на четвърти етаж, описано в т. 26 от горепосочения договор за суперфиция/лист 26 от делото/. Следователно, с оглед доказателствата по делото, както към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния имот на ответното дружество, така и понастоящем правото на строеж върху този обект не е осъществено, тъй като сградата в която се намира този обект не е завършена в груб строеж. Към този момент и понастоящем не е налице годен самостоятелен обект на гражданския оборот, който може да бъде обект на разпоредителни сделки. При това положение относно процесния апартамент, към момента на издаване на горепосоченото постановление на съдия изпълнителя и възлагането му на ответното дружество, последният не е бил самостоятелен обект, тъй като сградата не е била завършена в груб строеж, и същото не е могло да породи вещноправен ефект. Като е приел противното, въззивният съд е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 293, ал. 2 ГПК да бъде постановено друго, с което се уважи предявеният иск. С оглед изхода на спора, в полза на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, включително и разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие, приложен пред ВКС, заедно със списък за разноските, които възлизат на сумата от 2557,04 лева за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд