Решение № 9031 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2017 г.

Решение № 9031 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2017 г., VII о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на "ВАН ХОЛДИНГ" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя В. Н. срещу Решение № 409/18.01.2017 г. по административно дело № 11612/2016 г., по описа на Административен съд С. - град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил и разгледал наведените от жалбоподателя доводи и събраните поделото доказателства свързани с твърдяното от административния орган нарушение. Излагат се доводи по същество. От съда се иска да отмени изцяло атакуваното решение. Ответната по касационната жалба страна моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна ида се остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно и излага доводи в подкрепа на взетото становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура намира, че жалбата е допустима и неоснователна по същество. Излага доводи в тази насока. Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от страна участник в първоинстанционното производство, за която актът е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "ВАН ХОЛДИНГ" ЕООД срещу Заповед № 879/05.10.2016 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на дружеството е забранено при упражняване на търговска дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, подробно описана в атакувания акт. В хода на съдебното дирене е установено, че производството пред КЗП е образувано по повод постъпила потребителска жалба с № С-03-1685/30.03.2016 г. В обект на дружеството, находящ се в гр. С., бул. "Симеоновско шосе" № 87а е извършена проверка от служители на Комисията, които установили, че върху етикети на 15 вида хранителни продукти от топла витрина, насипна витрина "Колбаси", витрина "Насипни салати" и витрина "Маслини" има надпис "Вие спестявате!" и обявена само една цена. Бил съставен съответен констативен протокол, връчен надлежно на жалбоподателя. В протокол № 22/09.09.2016 г. Комисията е взела решение, според което е прието за установено, че "ВАН ХОЛДИНГ" ЕООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, изразяваща се в това, че чрез надпис "Вие спестявате!" и премълчаване на старата цена на стоката, търговецът стимулира потребителите да закупят стока, като не посочва размер на намаление, при което въвежда или може да въведе в заблуждение потребител относно формирането на цената на стоката и така променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочено. Прието е, че с поведението си търговецът е нарушил забрана по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП. Съдът е достигнал до извод за неоснователност на депозираната пред него жалба. Приел, че са налице достатъчно доказателства за поведение на търговеца, обосноваващо издаването на атакувания акт. Изследвайки приложените към преписката материали, съдът е приел за установено, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до незаконосъобразност на издадената заповед. С атакуваното пред настоящата касационна инстанция решение е отхвърли жалбата на дружеството срещу Заповед № 879/05.10.2016 г. на Председателя на КЗП и е осъдил дружеството да заплати съдебни разноски на ответната страна в размер на 300 лв. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е извършил проверка и съпоставка на всички представени от страните в хода на съдебното дирене доказателства. Съобразил е всяко едно от писмените такива приложени към преписката, образувана пред административния орган, приключила с издаването на оспорената заповед. Безспорно е установено, че е спазена предвидената в закона форма и оспореният пред първоинстанционният съд акт съдържа всички реквизити, регламентирани с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно: издател на акта; наименование; адресат на заповедта; фактически и правни основания за издаването й, както и разпоредителна част. Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционният съд изцяло. След запознаване със Заповед № 879/05.10.2016 г. се установява, че в същата са изписани подробни и ясни мотиви, накарали административния орган да формулира решение свързано с наличието на нарушение на разпоредбите на чл. - 68д, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП от страна на дружеството-адресат. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, свързани с неизпълнение от страна на административния орган на задължението да уведоми за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК. В обект на дружеството е извършена проверка, в хода на която е съставен констативен акт и той надлежно връчен на касационния жалбоподател. Това е действие, с което на последния са станали известни обстоятелствата, свързани с образувано производство по проверка на дейността му в качеството му на търговец. Не е необходимо да бъдат предприемани допълнителни действия в тази насока, поради което и възраженията настоящия състав намира за неоснователни. Не се спори в хода на производството, че към момента на проверката са установени факти и обстоятелства, вписани в съставения констативен протокол, свързани с начина на предлагане на конкретно описаните 15 вида продукти /изписване на информация на етикетите им/. Дали липсата на достатъчно информация за потребителите се дължи на техническа грешка или на неупражнен достатъчен контрол от ръководството на търговския обект е без каквото й да е значение за преценката, свързана с изпълнение на изискванията на Закона за защита на потребителите при упражняване на търговска дейност. Това са отношение между работник и работодател, които се регулират по ред, различен от предвидения в ЗЗП. В жалбата се твърди, че върху етикета е било посочено намаление макар и по неправилен начин и това намаление не било в състояние да обърка средния потребител поради факта, че било очевидно, че артикулите са с намалена обичайна цена. Това твърдение не отговаря на фактите, установени по делото. Върху етикетите на описаните в констативния акт 15 продукта безспорно липсва информация за намаление на цената на стоките именно поради обстоятелството, че не е вписана базова такава за да може да се направи извод за наличието на намаление. Обичайната цена на една стока е критерий, който всеки търговец определя самостоятелно, имайки предвид собствената си дейност и няма как на средния потребител да бъде вменено задължение да знае и следи постоянно и неотменно обичайните цени на предлаганите му в търговската мрежа стоки. Такава преценка той би могъл да формира съпоставяйки базовата цена на конкретен търговец и предложената му към определен момент намалена такава и едва след това да формира извод за липсата или наличието на някакво изгодно за него намаление, което може да бъде класифицирано като "спестяване". В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че изводите на административния орган за допуснато нарушение на разпоредбите на ЗЗП са основателни. Цитираният в жалбата принцип, визиран в т. 7 от преамбюла на Директива 2005/29/ЕО е неотносим към производството. Потребителите носят отговорност като участници на пазара, но единствено и само тогава, когато следва да има отговорно поведение при сключване на сделка, но не могат да носят отговорност за незаконосъобразно поведение на участващия в сделката търговец. Предвид изхода на производството искането за присъждане на разноски на жалбоподателя е неоснователно. "ВАН ХОЛДИНГ" ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на на Комисия за защита на потребителите сумата от 200 лева, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение