Решение № 5756 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2012 г.

Решение № 5756 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ЕЛ Трейд Консулт" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Боянски възход" № 58, подадена чрез процесуалния му представител адв. Балкански, срещу решение № 2943 от 31.05.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5224/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001009446/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 775/9.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради противоречие с процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че липсва реално извършена доставка по фактура № 857/27.10.2004 г., издадена от "И-Метал Трейд" ООД и че законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по нея на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Твърди се, че органите по приходите са можели да открият доставчика в хода на ревизионното производство. В търговския регистър е вписано обявяването на дружеството в несъстоятелност и назначаването на синдик. Тъй като с решение на СГС от 07.02.2011 г. дружеството-доставчик е заличено от търговския регистър, жалбоподателят не е бил в състояние да извърши насрещни проверки вместо органа по приходите. Неначисляването на ДДС от страна на доставчика не е основание за отказ на правото на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) По силата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), когато ДДС е платен по ДДС-сметка на доставчика, разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 не се прилага. От представените по делото доказателства се установява, че фактурата е включена в справката-декларация и в дневника за продажбите на "И-Метал Трейд" ООД в данъчния период, в който е издадена - м. октомври 2004 г. Правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено от получателя в рамките на тримесечния срок по чл. 72 от ЗДДС в редакцията на закона към посочения период от време. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че стоката по процесната фактура е заприходена в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 302 "Материали" и е изписана по повод изграждането на ограда на обект работна площадка, съответно - вложена в стойността на оградата. Възразява се срещу отказа на съда да присъди на жалбоподателя адвокатското възнаграждение, заплатено за производството по административно обжалване на РА, приключило с решение за отмяна на същия за 853 370 лв. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част и присъждане на всички направени разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001009446/28.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 775/9.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество в размер на 5 201.48 лв. за данъчния период м. януари 2005 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по фактура № 857/27.10.2004 г., издадена от "И-Метал Трейд" ООД, с предмет на доставката ГВ ламарина /лист/ с общо количество 23.86, т. Органът по приходите е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит следва да се откаже на посоченото правно основание, тъй като от страна на доставчика не са представени изброените в искането документи, установяващи начисляването на данъка и реалността на доставката - хронология на сметка 453/2, документи за извършено плащане, договори, приемо-предавателни протоколи и други документи, доказващи датата на данъчното събитие, фактури, издадени от предходни доставчици, доказателства, установяващи наличие на собствена или наета складова база, документи, установяващи транспортирането на стоката, трудови и граждански договори и осчетоводени разходи за заплати и други възнаграждения с оглед доказване на кадрова обезпеченост. АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ЕЛ ТРЕЙД КОНСУЛТ" ЕООД срещу РА. Подробно е обсъдил в мотивите на своето решение резултатите от извършените в хода на ревизията насрещни проверки на прекия доставчик, събраните в хода на съдебното производство доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Подробно е отговорил на всички наведени от жалбоподателя доводи. Приел е, че законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "И-Метал Трейд" ООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. От представените по делото банкови извлечения от разплащателните сметки и ДДС-сметката на жалбоподателя се установява плащането на данъка по ДДС-сметката на доставчика, а данъчната основа - по разплащателната му сметка, обстоятелство, потвърдено и от заключението на вещото лице. Поради това, на основание чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е налице право на приспадане на данъчен кредит, дори ако доставчикът не е изпълнил задължението си по ал. 1, т. 2 за начисляване на данъка в своето счетоводство съобразно изискването на чл. 55, ал. 6. Отделно от това, по делото от страна на ТД на НАП - София са представени справката-декларация и дневника за продажбите на "И-Метал Трейд" ООД за данъчния период м. октомври 2004 г., от които, както е посочил АССГ е видно, че процесната фактура е включена в дневника за продажбите, съответно-начисленият по нея данък е намерил отражение в подадената справка-декларация. Само с оглед прецизност следва да се посочи, че съгласно чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗДДС (отм.) в редакцията на закона към 2004 г. данъчният период, в който следва да се упражни правото на приспадане, е едномесечен и съвпада с календарния месец. Едва в чл. 72, ал. 1 от сега действащия ЗДДС в сила от 1.01.07 г. и до изменението на тази норма в ДВ, бр. 95 от 2009 г. е регламентиран по-дълъг преклузивен срок за упражняване на това право, а именно в данъчния период, през който то е възникнало или в един от следващите три данъчни периода. Тъй като правото на приспадане не е отказано с РА с мотиви за неспазен преклузивен срок за упражняването му и в него не са изложени фактически и правни основания за това, а съдът не е потвърдил акта и на различно от посоченото в него фактическо и/или правно основание в изпълнение на задължението му да постанови решение по съществото на спора по чл. 160, ал. 1 от ДОПК, то упражняването на правото на приспадане от страна на ДЗЛ след изтичането на преклузивния срок в случая не следва да бъде коментирано от касационното инстанция като основание за потвърждаване на РА. Правилно и законосъобразно е също така приетото от първоинстанционния съд, че приложението на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) като изключваща тази по чл. 65, ал. 4, т. 4, ако данъкът е платен по ДДС - сметка на доставчика, е възможно при наличието на доказана реална доставка чрез представени други доказателства, въпреки непредставянето им от страна на доставчика, тъй като в самия текст на чл. 65, ал. 8 е предвидено, че данъчният кредит следва да е възникнал в резултат на осъществена доставка. Правилно съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че в хода на ревизионното производство органите по приходите не са положили необходимите усилия за връчването на искането на доставчика и поради това от последния не са били представени необходимите документи, а поради заличаването на дружеството в търговския регистър, жалбоподателят също е бил лишен от възможността да представи такива документи, съответно - вещото лице да извърши проверка в счетоводството на доставчика. Насрещните проверки на прекия доставчик в хода на ревизията са извършени и на двата декларирани адреси - на адреса за кореспонденция и на адреса за управление. Установено е, че на първия се намира адвокатска кантора на адв. Пламен Михов, по отношение на който липсват данни да е упълномощен от дружеството негов представител или да е упълномощен да приема съобщения от името на дружеството. На адреса, на който според вписването в търговския регистър се намира седалището и управлението на търговското дружество, не са открити представляващ дружеството или лице за контакт, а според обратната разписка - получателят не се намира на този адрес. Искането е изпратено и на електронния адрес, от който са подавани справките-декларации. В решението на СГС от 7.02.2011 г., с което е прекратено производството по несъстоятелност и е заличено дружеството от търговския регистър, са вписани същите данни относно седалището и адреса на управление, които са били декларирани и пред данъчната администрация - София, кв. "Редута", ул. "Братован" № 10. Насрещната проверка е извършена именно на посочения адрес. Този адрес фигурира и в представеното по делото заявление за вписване на обстоятелството, че с решение на СГС от 21.12.07 г. по т. д. № 1518/07 г. е открито производство по несъстоятелност и е вписан временен синдик Веселин Луканов Банков. Както е посочено в мотивите на съдебното решение, ако жалбоподателят счита, че счетоводните регистри и другите необходими документи се съхраняват от временния синдик, то не е имало пречка да заяви искане за представянето им, доколкото сроковете за тяхното съхранение, регламентирани в чл. 38 от ДОПК, не са били изтекли към момента на приключването на събирането на доказателства в първоинстанционното производство. Видно от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, ламарината по процесната фактура е заприходена първоначално по сметка 302 "Материали" в счетоводството на жалбоподателя, а след това е изписана по повод изграждането на ограда на обект работна площадка и включена в нейната себестойност. За приключилото изграждане на ДМА ограда е направен счетоводен запис по кредита на сметка 204. Използването на стоката от получателя за осъществяване на последващи облагаеми доставки или във връзка с осъществяваната от него икономическа дейност, вкл. и във връзка с придобиването на ДМА, е едната от предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Оспорената предпоставка обаче е тази за реалното предаване на стоките от доставчика, посочен като издател на фактурата и получаването им от ДЗЛ, претендиращо право на приспадане. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, документите, установяващи този факт /приемо-предавателни протоколи, стокови или складови разписки и пр./ би следвало да се намират при жалбоподателя и ако съществуват, да бъдат представени от него в хода на съдебното производство. Не само при доставчика, но и при жалбоподателя би следвало да се съхраняват и документите, доказващи транспортирането на стоките, доколкото транспортът като услуга не е включен във фактурата - товарителница, пътен лист, фактура за транспортна услуга. Такива документи от страна на жалбоподателя не са представени по делото, поради което правилно и законосъобразно съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставката на стоката от доставчика на получателя, което е основание да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът също така е отхвърлил като неоснователно искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените от него разноски, представляващи адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на РА по административен ред и неговата частична отмяна с решението на директора на Дирекция "ОУИ". Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК предвижда присъждане на разноските по конкретното дело и поради това под "всяка инстанция" се разбира всяка от двете съдебни инстанции, но не и производството по административно обжалване. Както е посочено и в мотивите на обжалваното решение, разпоредбата не случайно е в глава деветнадесета от ДОПК, озаглавена "Съдебно обжалване на ревизионния акт". Съобразно така изложените по-горе мотиви, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на АССГ като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни производства. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,