Решение № 11006 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2012 г.

Решение № 11006 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10142/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Милена Ерска ст. юрисконсулт, в качеството й на процесуален представител по пълномощно № 303/23.03.2009 г. на директора на териториалната дирекция - София при Националната агенция за приходите срещу решение № 3133 от 11.06.2012 г., постановено по административно дело № 2621/2012 г. на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отменен АУЗД № 100548/14.06.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № АУ-10 от 23.08.2010 г. на директора на ТД на НАП - София, в частта на установеното задължение за ДОО в размер на 874,80 лв. - за сумата над 152,57 лв., в частта за установено задължение за ЗО в размер на 388,80 лв. - за сумата над 56,76 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Жори Кольов Методиев, гр. София, оспорва касационната жалба, иска отхвърлянето й по съображения, развити в писмена защита. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение по адм. д. № 7256/2011 г. на Върховния административен съд, по касационна жалба на Жори Методиев, е отменено решение по адм. д. № 23/2011 г. на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, със задължителни указания. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд при новото разглеждане на делото е бил АУЗД № 100548/14.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № АУ 10/23.08.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. София. В мотивите на същия е посочено, че в подадената от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите през 2009 г. погрешно в колона 3, ред 13 от таблица 1 и 2 е посочен доход от трудови правоотношения в общ размер 20 997,05 лв., вместо 10 567,84 лв., съгласно служебна бележка, издадена от "Кремиковци" АД. Доколкото лицето е декларирало и доходи по извънтрудови правоотношения в размер на 10 640 лв., то след направена корекция на дохода от трудови правоотношения общият осигурителен доход за 2009 г. се променя и на тази база са определени на декларатора Жори Кольов Методиев допълнителни задължения за ДОО в размер на 874.80 лв. и за ЗО - 388.80 лв. заедно със съответните лихви за просрочие, изчислени до деня на плащането. В мотивите на акта е отбелязано, че лицето е подало искане за прихващане или възстановяване № 11 94-07-4/15.05.2010 г. с приложена към него служебна бележка от ТУ София, удостоверяваща придобиването на висше образование от същия университет. Съгласно чл. 20 от ЗДДФЛ е признато данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране. Проверката е установила внесени 1778.40 лв. осигурителни вноски за фонд "Пенсии" по § 9 от ПЗР на КСО. При съобразяване с така установените факти е определен надвнесен данък в размер на 125 лв. Първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно е установено, че за процесния период Методиев е получавал доходи, както от трудово правоотношение (чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО), така и от извънтрудови правоотношения (чл. 4, ал. 3 от КСО). Начинът за внасяне на осигурителни вноски за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, е регламентиран в чл. 6, ал. 10 от КСО. На следващо място съдът е приел, че за определяне размера на осигурителни вноски меродавен е месечният осигурителен доход, който е изчислен от вещото лице Добринка Павлова в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, изготвената и приета по делото ССЕ, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод, че процесният АУЗД следва да бъде частично отменен, а преписката следва да бъде върната на данъчния орган за произнасяне по искането за прихващане и възстановяване с № 11 94-07-4/15.05.2010 г., направено от Методиев. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на административното производство факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. При повторното разглеждане на делото съдът е назначил и изслушал ССЕ със задачи, съобразени с отменителното решение на ВАС, като са изпълнени и указанията по тълкуването и прилагането на закона. От приетата по делото ССЕ става ясно, че административният орган неправилно е изчислил задълженията за ДОО и ЗО на Жори Методиев. Съгласно заключението, дължимите от жалбоподателя осигурителни вноски за ДОО за 2009 г. са в общ размер на 2669,38 лв., от които задължение на работодателя е сумата от 1955,21 лв. Остатъкът от 714,17 лв. е задължение на Методиев да внесе във фонд "Пенсии" на ДОО. Самоосигуряващото се лице е внесло през годината авансово осигурителни вноски в размер на 561,60 лв., като остатъкът за довнасяне за 2009 г. е в размер на 152.57 лв. По отношение на дължимите от Методиев осигурителни вноски за ЗО за 2009 г. е прието, че са в общ размер на 947,40 лв., от които задължения на работодателя е сумата от 641,04 лв. Остатъкът от 306,36 лв. е следвало да бъде внесен от самоосигуряващото се лице. Установено е, че през 2009 г. Методиев е внесъл авансово осигурителни вноски за ЗО в размер на 249,60 лв. В задължение му е останал остатъкът от 56,76 лв. По отношение на ДОД за 2009 г., вещото лице е определило задължение в размер на 1 347,18 лв. ДОД е надвнесен за годината в размер на 189,80 лв. Административният съд се е съобразил с указанията на Върховния административен съд и е назначил съдебно-икономическа експертиза със задача, така както е указана в отменителното решение на ВАС. Заключението не е оспорено, поради което съдът правилно се е съобразил с него. Съдът при постановяване на решението е тълкувал и съобразявал съответните правни норми от КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ, които е приложил правилно. Въз основа на заключението на приетата по делото експертиза основателно е отменил частично процесния АУЗД и е изпратил делото на компетентния орган от ТД на НАП - София за произнасяне по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК по искането за прихващане и възстановяване № 11 94-07-4/15.05.2010 г., направено от Методиев, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните от касатора касационни отменителни основания. Решението на административния съд, предмет на обжалване в настоящото касационно производство не страда от недостатъци. При постановяването му съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения, изводите му са обосновани и верни, като въз основа на тях е приложен правилно материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение