Решение № 11506 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16387/2011 г.

Решение № 11506 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16387/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2515/31.10.2011 г., постановено по адм. дело № 662/2011 г. по описа на Варненския административен съд в частта, в която е обявен за нищожен РА № 180800709/25.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 194/22.05.2009 г. на директора на същата дирекция за определените задължения на ЕТ "Грил - Васил Станчев" - гр. Русе по ЗДДС (отм.) за периода 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г. в размер на 5 009,75 лв. (постановено е решение за допускане на очевидна фактическа грешка № 2754/22.11.2011 г. по адм. дело № 662/2011 г. на Варненския административен съд относно данъчният период, който не е 1.04.2004 г. - 30.04.2006 г., а 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г.). Релевира се оплакване от касатора за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е тълкувал чл. 129, ал. 3 ДОПК, приемайки че в случай на издаден и влязъл в сила ДАПВ, същият може да бъде изменен само с ревизия, възложена по реда на чл. 133 - чл. 134 ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията на касатора са изложени в касационната жалба, като е цитирана и съдебна практика на Съда на Европейския съюз в Люксембург. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът по касационната жалба на ЕТ "Грил - Васил Станчев" - гр. Русе, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като издадения ДАПВ се ползва със стабилитет и не може да бъде отменян или изменян, освен при наличие на определени основания и при специалната процедура по чл. 133 - чл. 134 ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да обяви частичната нищожност на РА № 180800709/25.05.2009 г. за определените задължения на ЕТ "Грил - Васил Станчев" - гр. Русе по ЗДДС (отм.) за периода 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г. в размер на 5 009,75 лв., първоинстанционният съд е приел, че при наличие на издаден ДАПВ от 25.05.2004 г. за същия период, който се ползва със стабилитет, този акт може да бъде отменен или изменен само по реда на ревизионното производство по чл. 133 и сл. от ДОПК. Според съда правното действие на ДАПВ следва да бъде съобразено за данъчния период, за който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. В тази връзка съдът е обсъдил, че за да се проведе ревизионно производство, то трябва да бъде възложено от съответния териториален директор, което не е направено. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно постановено. Делото за втори път е на разглеждане пред ВАС. С решение № 2266/15.02.2011 г., постановено по адм. дело № 8116/2010 г. на ВАС, I отделение е отменено първоинстанционно решение № 784/15.04.2010 г. по адм. дело № 1517/2009 г. на Варненския административен съд в частта за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС за периода от 1.05.2003 г. - 31.12.2007 г. и в тази част делото е върнато за ново разглеждане на същия първоинстанционен съд. Касационната инстанция е дала указания за прилагане на цитираните в ревизионния доклад на приходните органи ДАПВ и АПВ, касаещи процесните периоди. Това указание при новото разглеждане на делото е изпълнено, като е представен ДАПВ № 3-1144/25.05.2004 г., който е влязъл в сила и е касателно периода 1.04.2004 г. - 30.04.2004 г. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ДАПВ/АПВ представляват данъчни актове, с които възникват права за техните адресати и след като тези данъчни актове са влезли в сила, то те се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен, само при определени предпоставки, предвидени в ДОПК. Това е така, защото представеният ДАПВ е влязъл в сила и е произвел своето правно действие - възстановяване на ДДС и за да се разруши този стабилитет, законодателят е предвидил това да стане по особен ред - извършване на ревизия за изменение по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК като възлагането се извършва от съответния териториален директор на приходната администрация. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на ВАС, I и IА (VIII) отделения, с която настоящият съдебен състав се съобразява, както и с ТР № 1/25.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС. В процесния случай няма спор между страните по делото Позоваването на касатора на практика на СЕС в Люксембург - решение от 6.07.2006 г. по съединени дела С-439/04 г. и С-440/04 г. е неотносимо за настоящия правен спор, тъй като в мотивите му е обсъждана хипотеза за упражнено право на данъчен кредит по измамен начин, а такива твърдения на касатора, респ. ревизиращият орган не се съдържат в данъчната преписка. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част не страда от пороците, визирани от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,