Решение № 2091 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2020 г.
ВАСI отделение17.02.2021 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 381 от 4.03.2020 г., постановено по адм. дели № 1555/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници да заплати на "Милки груп Био" ЕАД, гр. София сумата от 360 лв., представляваща осъществените в касационното производство разноски. ОТМЕНЯ Определение № 1627 от 28.07.2020 г. по адм. дело № 1555/2019 г. по описа на Административен съд – Варна И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ДОПЪЛВА Решение № 381 от 4.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1555/2019 г. по описа на Административен съд - Варна в частта му за разноските КАТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Териториална дирекция "Северна морска" в Агенция Митници да заплати на "Милки груп Био" ЕАД, гр. София сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2091 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11153/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция Митници, в качеството му на правоприемник на Началника на Митница Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 381 от 4.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1555/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение с рег. № 32-126314/3.05.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002805/20.02.2018 г. на Началника на Митница – Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че изводите на съда са формирани в противоречие със събраните по делото доказателства. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – "Милки груп Био" ЕАД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. От "Милки груп Био" ЕАД, гр. София е депозирана частна жалба срещу определение № 1627 от 28.07.2020 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на изплатения адвокатски хонорар за процесуално представителство по адм. дело № 1555/2019 г. на АС- Варна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Варна е законосъобразността на Решение с рег. № 32-126314/3.05.2018 г. към MRN 18 BG002005 H0002805/20.02.2018 г. на Началника на Митница – Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е отказано приемане на митническата стойност на внасяната стока по митническа декларация от 20.02.2018 г.; определена е митническа стойност на внасяната по тази декларация стока "палмов олеин IFFCO TRISTAR – 1120 туби х 20 кг нето тегло" 22400 кг нето тегло с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900- 1, 32 лева/кг, установено по MRN 18 BG002002 H0015786/29.01.2018 г.; коригирана е митническата декларация MRN 18 BG002005 H0002805/20.02.2018 г., като стойността в клетка 46 "Статистическа стойност" е променена от 21933, 81 на 29568 лв.; в клетка 47 е изменена основата за начисляване на мито А00 на 29568 лв., а основата за изчисляване на ДДС е променена на 32522, 51 лв. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00 в размер на 1974, 04 лв., за доплащане от което – 687, 08 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавното вземане и на основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за длъжник е определен "Милки груп Био" ЕАД. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 20.02.2018 г. в МП "Пристанище Варна" при Митница-Варна е представена MRN 18 BG002005 H0002805/20.02.2018 г, с която е декларирана за допускане за свободно обращение на стока "палмов олеин IFFCO TRISTAR – 1120 туби х 20 кг нето тегло" в кашони с нето тегло 22400 кг, произход Малайзия ТАРИК код 1511909900. Декларираната фактурна стойност на стоката е 13 171, 20 USD при курс за митнически цели 1, 58341 лв. /1 USD, а размерът на митническата стойност е 0, 98 лв. /1 кг. С митническата декларация са представени 14 броя документи, конкретно изброени в акта. С писмо рег. № 32-55762/22.02.2018 г. на Началника на Митница Варна за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 от "Милки груп Био" ЕАД е изискано представянето на допълнителни документи, касаещи процесния внос. В отговор дружеството е представило допълнително: договор за продажба от 8.11.2017 г., проформа фактура, превод на търговска фактура, потвърждение за извършено плащане на апликация 1106 от месец ноември от "Групама Застраховане и животозастраховане" ЕАД, банков суифт от 20.02.2018 г., сертификат за произход, фитосанитарен сертификат и договор от 10.03.2014 г. между "Милки груп Био" ЕАД и румънско дружество. Въпреки представените от дружеството документи, митническите органи са приели, че не са отпаднали съмненията относно декларираната митническата стойност на стоката. Посочили са, че липсват част от необходимите документи, като в търговската фактура е посочен договор № 24118919, който не е представен на митническите органи, а и липсва представена митническа декларация от страната на износа. След допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013 до септември 2017 г. е установено, че митническата стойност на стоката е значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. В Решението е извършен анализ на статистически данни за количествата и цените при внос в Швеция, Дания, Холандия и Италия, в които страни е и посочена митническата стойност на допуснатите до свободно обращение в периода януари-февруари 2018 г. стоки със същия тарифен код. Данните са взети от интернет сайт, който е специализиран за новини на пазара на палмови мазнини и диапазон на цените с оглед разходите до въвеждането на стоката на митническата територия на ЕС. Констатирано е, че митническата стойност в България е най-ниска, като относителният дял за периода на допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от "Милки груп Био" с произход Малайзия спрямо общото количество е 83, 63 %, а договорената от "Милки груп Био" цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD при условия на доставка FOB, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS. Според митническите органи за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МК за идентични стоки, поради което е направена справка в системата МИСЗА за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време. Установена е декларирана и приета митническа стойност на сходни стоки по MRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г. – палмов олеин със сходни характеристики – стойности на свободни мастни киселини, влага, пероксид, цвят, точка на топене, тегло и дата на вноса, с митническа стойност 1, 32 лв. за 1 кг. По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 Началникът на Митница – Варна е издал обжалваното решение, с което въз основа на MRN 18 BG002002 H00015786 от 29.01.2018 г. за процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1, 32 лв. за кг. и е установено мито /А00 за доплащане в размер на 687, 08 лв., ведно със следващите се лихви за забава. Производството пред административния съд се е развило в изпълнение на Решение № 7954/28.05.2019 г. по адм. дело № 13945/2018 г. по описа на Върховен административен съд, след отмяната на Решение № 1839/5.10.2018 г. по адм. дело № 1488/2018 г. по описа на Административен съд – Варна и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. С отменителното решение на ВАС са дадени указания на първоинстанционния съд да обсъди представените в производството пред ВАС доказателства на ОЛАФ, заедно с твърденията на страните в тази връзка. В хода на първоначалното производство пред АС- Варна е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице е установило, че реално платената цена за стоката по фактура № 37637244/27.12.2017 г., предмет на митническа декларация 18 ВG002005 Н0002805/20.02.2018 г. е 65 856 USD, която е платена по банков път на 20.02.2018 г. като валутен превод в общ размер от 144 928, 17 EUR. С него е заплатена стоката и по другите две фактури с № 37637227 и № 37637331. Според заключението, плащането на 65 856 USD е отразено в дебита на сметка 401/2 "доставчици валута" и по кредита на сметка 504/3 "разплащателна сметка във валута". Вещото лице е установило, че заплатената цена за стоките е в пълния фактуриран размер от 65 856 USD общо за 112. 000 МТ, като декларираната стойност по процесната митническа декларация е за частта от 22. 400 МТ от фактурираните 112. 000 МТ. Според експерта налице е пълно съответствие между декларираната цена на стоката в декларацията и платената цена с банков превод от дружеството. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че неточното документиране и изпълнение на формалностите относно изпращането и оформянето на сделката не могат да породят съмнение в декларираната стойност на стоката, доколкото релевантни са действителните уговорки за цената. Според съда, дори при наличието на документите, които митническите органи считат за необходими – уведомление до изпращача, вписване на номера на договора в коносамента, то същите биха удостоверили единствено безспорния факт, че стоката по фактурата е идентична с декларираната. Прието е, че цената на вътрешния пазар също не може да бъде определяща за договорената и/или подлежаща на плащане цена. Решаващият състав е посочил, че непредставянето на износната декларация не може да има негативни последици и да се тълкува във вреда на получателя поради липсата на нормативно или обичайно задължение да се изисква такава от контрагента. Съдът е подчертал, че за да обосноват неприложимостта на чл. 70 от Регламента, митническите органи са анализирали и митническата стойност на стоки със същия код по ТАРИК и произход Малайзия за периода октомври 2017 г. до януари 2018 г., при което са установили, че стойността в декларацията е значително по-ниска от стойността на сходни стоки в останалите държави членки, като тенденцията се потвърждава и през 2018 г. Приел е за безспорно, че относителният дял на дружеството в количеството на допуснатите до свободно обращение стоки със същия код през 2017 г. възлиза на 83, 63 %. Обсъдил е данните от справката от сайта за новини на пазара на палмови мазнини за цената на палмовия олеин, съгласно която за 1 тон е от 675, 50 до 616, 50 USD от 30.10.2017 г. до 27.11.2017 г. и от 616, 50 USD до 649, 50 USD за периода 27.11.2017 г. -1.01.2018 г. В обобщение е приел, че договорената цена от "Милки груп Био" ЕАД е 588 USD за 1 тон при същите условия на доставка FOB Малайзия, която е по-ниска от цената на палмовия олеин при същото условие на доставка, посочена на интернет сайта на издателя на новини за пазара на палмови мазнини. Първоинстанционният съд е акцентирал върху довода, че информацията от статистическите данни не може безспорно да подкрепи твърденията на митническите органи за необичайно ниска цена, тъй като липсва извършен анализ на конкретни данни за договорена цена в положение, аналогично или възможно най-близко с това на "Милки груп Био" ЕАД. Приел е, че митническите органи е следвало да анализират конкретна информация за сделки на търговското равнище на дружеството жалбоподател, на стоки от същата марка или от същото качество със същата репутация. Съобразил е още, че в оспорения акт не се съдържа информация дали стоките са в продажба на същото търговско равнище и в същите количества, и ако това не е така, каква е необходимата корекция съгласно чл. 141, § 1 и 2 от Регламента за изпълнение, наред с липсата на указания относно начина на изчисляване на възприетата митническа стойност. Според съда фактът, че количествата по дадена доставка са идентични с тази на "Милки груп Био" ЕООД не може да се обоснове извод, че двата вносителя търгуват на едно и също равнище и в подобни обеми, което да определи сравнимост на постиганите цени. Относно представените в първото касационно производство митническа декларация за стоки за износ и писмо на директор на отдел в ОЛАФ ОСМ
18661 от 3.09.2018 г. съдът е приел, че същите не променят горните изводи. Отбелязал е, че не са налице доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ, е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Съдът е приел, че писмото е неотносимо при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, буква б) от Регламента поради липсата на данни за договорни или митнически стойности на стоки, а единствено описва констатации и предприети мерки от страна на ОЛАФ, както и искане за предприемане на мерки от страна на българските митнически органи. Износната декларация според съда е частен писмен документ, който не документира действително уговорена или реално платена цена съгласно Регламента. Съдът не е кредитирал статистическите данни за митническата стойност на процесните стоки с аргумента, че няма как от посочените данни за количества и цени да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки. След тълкуване на дефиницията на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента е обоснован извода, че тарифното класиране на стоката и условията на доставката не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Според съда посочените данни за предходни периоди са неотносми, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 74, § 2, буква б) от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Счел е, че данните относно стойността на внесените количества в други държави членки, без съответен анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не изпълняват изискването по чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане и поради това не могат да бъдат съобразявани. В заключение е достигнат извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Милки груп Био" ЕАД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. По тези съображения решаващият състав е формирал заключението, че неприемайки декларираната договорна стойност на процесните стоки и определяйки нова такава, по декларация на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо известно прецизиране на изложените мотиви. Спорът по делото се концентрира върху размера на митническата стойност, посочена в МRN 18 BG002005 H0002805/20.02.2018 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки" – палмов олеин, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. Основният въпрос е дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Първоинстанционният съд вярно е установил приложимите правни норми и е посочил, че съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Действително разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая, митническият орган не е разграничил основанията за съмнението - дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15, администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки, като е възприел съществуването на елементи на договорната стойност, които не са включени в декларираната митническа стойност и е оспорил банковият суифт за плащането. Съобразен с цитираното решение на Съда /вж. т. 31 от него/ е подходът на митническия орган да не търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи, с оглед на което настоящият състав намира, че са установени предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Независимо от горния извод обаче, изцяло споделими са мотивите на първоинстанционния съд относно неправилния избор на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. След факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. В тази връзка следва да се посочи и разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, препятства съпоставянето на стоките като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. Последното заключение не се опровергава от представените от касатора в първото касационно производство писмо от Директора на отдел В1- Митнически и търговски измами към ОЛАФ № 0 СМ/2018/18661 от 3.09.2018 г., както и получен от Малайзийските власти списък на съответните пратки със сравнение на стойностите, посочени в износните митнически декларации. Сам по себе си този списък не установява, че съпоставените стоки са сходни, а и съгласно представения от "Милки груп Био" ЕАД отговор от Генералния директор на ОЛАФ, докладите от проверките съдържат информация, която е пряко свързана с предприетите действия по инспекцията, но не следва да се приравняват с окончателният доклад от разследването на ОЛАФ. Поради това обосновано административният съд е приел, че представените доказателства са неотносими към спора и не променят правилността на крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение. Като е отменил същото, АС- Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Милки груп Био" ЕАД следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По частната жалба на "Милки груп Био" ЕАД, гр. София:
С обжалваното определение № 1627 от 28.07.2020 г. по адм. дело № 1555/2019 г., административният съд е оставил без уважение предявеното от дружеството искане по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Административният съд е приел, че договореното адвокатско възнаграждение за новото разглеждане на делото в изпълнение на отменителното решение на ВАС е заплатено по преценка на страната, поради което не е основание отговорността за него да се възлага на Агенция Митници. Счел е, че не е необходимо да се заплаща два пъти адвокатски хонорар за първата инстанция, тъй като повторното разглеждане на делото е било по същата жалба и срещу същия административен акт.
Така постановеното определение е неправилно.
Разпоредбата на чл. 226 АПК, регламентираща процесуалните действия на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, не предвижда забрана за ангажиране на адвокатска защита от страните, нито за уговаряне и заплащане на следващото се за това адвокатско възнаграждение. Независимо, че второто първоинстанционно производството е със същия предмет, то процесуалните действия, които следва да се извършат в него в съответствие с указанията на ВАС, предполагат ангажирането на процесуален пълномощник срещу съответно адвокатско възнаграждение. Както в хода на първото, така и при новото разглеждане на делото упълномощаването на адвокат е предоставено на преценката на съответната страна, но това обстоятелство не рефлектира върху възлагането на отговорността за разноските съгласно чл. 143, ал. 1 АПК.
Като е приел друго и е отхвърлил искането за допълване на решението в частта му разноските, АС- Варна е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 235, ал. 1 АПК ТД "Северна морска" в Агенция Митници бъде осъдена да заплати сумата от 360 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството по адм. дело № 1555/2019 г. по описа на АС- Варна.