Решение № 519 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6431/2007 г.

Решение № 519 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6431/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Ш., К. Т. П. и Т. Т. С., всички от Благоевград, срещу въззивно решение № 306 от 26.07.2007 г. по гр. дело № 521/2006 г. на Благоевградския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че отчуждаването на процесния имот от наследодателката им И. Т. П. през 1963 г. по реда на ЗПИНМ (отм.) е съобразено със законовите изисквания. След като по делото не е установено по категоричен начин плащането на определената сума за обезщетение, то следва да се приеме, че отчуждаването няма действие. Ответникът по касационната жалба община К., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Благоевградският окръжен съд е оставил в сила решение № 254 от 30.09.2005 г. по гр. д. № 574/2004 г. на Санданския районен съд, с което е отхвърлен искът на М. Т. Ш., К. Т. П. и Т. Т. С. срещу община К. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на 560 кв. м., представляващи част от УПИ * в кв.63 по регулационни план на град К., находящи се в югозападния ъгъл на същия УПИ *, при граници: от север - УПИ *, от изток УПИ *, от юг - улица и от запад - улица. Въззивният съд е приел, че имотът е отчужден от наследодателката на ищците по реда на ЗПИНМ (отм.) От анализа на представеното по делото писмо №II-5-867 от 19.04.1967 г. на Началника на финансов отдел, адресирано до ДСК - Сандански, с копие до И. П. и ОНС - Г. П., следва, че е доказано получаването на определеното парично обезщетение за имота. По този начин отчуждителната процедура е приключила, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 39 ЗПИНМ (отм.) недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично- регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Правилен е изводът на съда, че по делото е доказано по несъмнен начин плащането на определеното обезщетение съобразно изискванията на ЗПИНМ/отм./ От посоченото по горе писмо от 19.06.1967 г., както и от приетата по делото счетоводна експертиза е установено плащането на определеното обезщетение от 1 490 лв. на наследодателката на касаторите - ищци. С това отчуждителната процедура е приключила. При това положение следва да се приеме, че имотът не е бил отнет без законово основание и без реституирането му по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, ищците не могат да установят активната си легитимация по предявения иск за собственост. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.