Решение № 5824 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2473/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение 1225/13.01.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 11306/2019 г., в частта, в която Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на П. Е. Р. сумата от 500 (петстотин) лева, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушение на сигурността на лични данни по смисъла на чл. 4, §12 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., заедно с лихва за забава в размер на 8.89 лева за периода от 15.07.2019г. до предявяване на исковата молба и законна лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. Касационният жалбоподател счита, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да изследва всестранно и пълно всички доказателства, представени по делото, както и че е извел неправилни и незаконосъобразни заключения, че е реализиран фактическият състав на отговорността по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Моли решението, в обжалваната му част, да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло иска на П. Е. Р.. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Атанасова. Ответникът по касация П. Е. Р. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът по касация се представлява от адв. Юрукова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от П. Е. Р. срещу НАП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, в резултат на неизпълнение в достатъчна степен от страна на ответника на задължението по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД заедно със законната лихва върху тази сума. Съдът е приел от фактическа страна следното: При нерегламентиран достъп на неизвестно лице, публично оповестен на 15.07.2019 г., което обстоятелство съдът е посочил, че не е спорно между страните, е изтекла информация от информационните масиви на НАП, съдържаща лични данни на общо 6 074 140 физически лица. От представената извадка от получен SMS от дата 04.09.2019 г., съдът е установил, че в същата е посочено, следното: НАП: По заявка номер 0558 ИМА неправомерно разкрити лични данни 13:58 . От справка от 18.11.2020 г., изискана от съда от НАП , е установено, че за идентификатор [номер] (ЕГН на ищцата П. Е. Р.) са разкрити лични данни, които включват ЕГН и имена, както и данни подадени от организатори на хазартни онлайн игри. За установяване на факта, че НАП е предприела всички необходими мерки за защита на личните данни, ответникът е представил писмени доказателства подробно описани от съда. В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства показанията на свидетеля М. Б. Д. живее с ищцата на семейни начала, които съдът е кредитирал и посочил какво е установил от тях. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че искът е допустим и частично основателен. След анализ на предпоставките за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и позовавайки се на Решение от 14.12.2023 г. на СЕС по дело С-340/2021 г., е приел, че е налице първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ хипотеза, а именно налице е незаконосъобразно бездействие от страна на държавен орган да изпълни вмененото му от чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679. В тази връзка е изложил съображения, че въпреки изрично дадените му указания, ответникът по иска не е проявил активност да докаже изпълнение на законовото си задължение, че приложените от него мерки за сигурност на личните данни по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 са подходящи. Поради това е приел, че по делото е останал недоказан фактът, че извършените от НАП действия са били подходящи технически и организационно за осигуряване на съобразено с риска ниво на сигурност на личните данни на ищеца. Приел е, че е налице и втората предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП. В тази връзка е посочил, че ищцата е доказала настъпването на неимуществени вреди. По отношение на размера на претърпените вреди съдът е посочил, че вземайки предвид увредата на ищцата, която се изразява в притеснение и неприятно усещане вследствие на неправомерното изтичане на личните ѝ данни, сумата от 500 лв. е справедлива, за да обезщети неимуществените вреди, които тя е претърпяла. Предвид основателността на иска за претърпени имуществени вреди е приел за основателен и иска за заплащане на лихва за забава. С оглед изхода на спора е присъдил разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска. Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия, при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е частично неправилно по следните съображения: Предявеният иск е с правно основание чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено че от текста на член 82, параграф 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди , които са били нанесени , е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, параграф 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищцата в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. В процесния случай ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че същият е приложил подходящите мерки за сигурност. Правилно решаващият съд е приел, че доказателствената тежест за установяване на този факт е била в тежест на НАП и той не се е справил с нея. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи организационни и технически мерки за осигуряване на нивото на риска предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Ответникът е следвало да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, но същият не се е справил с доказателствената тежест. Не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен за събитието причинило вредата. Правилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищцата твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. В случая ищцата е ангажирала доказателства за твърдените като преживени негативни емоции, свързани с потенциалната възможност за злоупотреба с нейни лични данни от трети лица. От показанията на разпитания по делото свидетел се установяват, както правилно е посочил решаващият съд, настъпването на неимуществените вреди. Настоящата инстанция намира, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав, по изложените по-горе съображения, споделя правните изводи за нарушение по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 и за тези нарушения може да бъде ангажирана отговорността на НАП. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим предвид чл. 4 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В съдебната практика се приема, че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Този размер следва да е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищцата. Предвид ангажираните доказателства за претърпените вреди притесненията на ищцата във връзка с изтеклите й лични данни, периодът и причината за тези притеснения, съобразявайки факта, че информация какви точно данни са изтекли за ищцата е събрана в съдебното производство, настоящата инстанция намира за справедливо и законосъобразно присъждането на обезщетение в размер на 250 лв. Този размер на обезщетението е съразмерен на доказаните като претърпени неимуществени вреди, отговаря на конкретните факти по делото и е в съответствие с обществените представи за справедливост - материално-икономическите условия в страната. За сумата от 250 лв. присъдена като обезщетение обжалваното решение следва да се остави в сила. В останалата част - до присъдения от съда размер от 500 лв., искът е неоснователен. Решението на АССГ в тази част следва да се отмени и се постанови ново, с което искът да се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта, в която е присъдена лихва за забава за периода от 15.07.2019 г. - датата на увреждането до датата на завеждане на исковата молба. Датата 15.07.2019 г. е датата, на която е оповестен теча на лични данни, но не може да се приеме, че това е датата на забавата на длъжника. Предвид изхода на спора на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от касационната жалба, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в размер на 50 лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не му се дължат разноски за заплатената държавна такса за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение