Решение № 8837 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12901/2018 г.

Решение № 8837 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12901/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от E. Азов и от Главна дирекция "Охрана" (ГДО) срещу съответните неблагоприятни части за всеки от касационните жалбоподатели от Решение № 5335 от 28.08.2018 г., постановено по адм. д. № 9663 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2017 г. С него Главна дирекция "Охрана" е осъдена да заплати на Азов сума в размер на 250, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинена болка и страдания при осъществяване на конвойна дейност съгласно Заповед № 3 – 620 от 29.05.2017 г., Заповед № 3 – 655 от 05.06.2017 г. и Заповед № 3 – 716 от 19.06.2017 г. – всички на директора на Областна дирекция "Охрана" – С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Искът в останалата му част за размера над 250, 00 лв. до претендирания размер от 6000, 00 лв. е отхвърлен. С касационната жалба на Азов съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над присъдената сума от 250, 00 лв. до претендираната такава в размер на 6000, 00 лв. е отхвърлен. Предвид заявеното в жалбата, основното касационно оплакване е за допуснато от съда нарушение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при определяне размера на присъденото обезщетение. Така определен, според касационния жалбоподател, този размер е недостатъчен и не възмездява понесените от него вреди от падането, разкъсно-контузната рана на ръката му, трайните психически травми, които не може да преживее, състоянието му на уплах и безпокойство при мисълта, че му предстои транспортиране с "катафалката" на ГДО. Моли за отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на иска поне до 3500, 00 лв. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява, но се представлява от адв. Еленкова, която от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Оспорва касационната жалба на ГДО по съображенията изложени в представения по делото писмен отговор. Представя писмено становище. С касационната жалба на ГДО съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се становище, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в първоинстанционното производство не са установени елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поддържа се становище, че по делото не е установено неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ГДО, което да ангажира отговорността му, доколкото служителите на ГДО са действали съобразно чл. 17, ал. 6, т. 1 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност (отм.);. Неправилно в мотивите на решението е прието също така, че ГДО не ангажирала доказателства, че в специализираните автомобили има предпазни колани. Твърди се, че автомобилите са преминали проверка и изпитания съгласно техническите изисквания на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. и съгласно посочените правила. Наред с това притежават удостоверение за техническа изправност, че са годни за превоз на пътници. Поддържа се становище, че не е налице задължение за поставяне на предпазни колани в специализираните автомобили при конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение "задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, тоест не е налице вменено от закона задължение от страна на ГДО, което да ангажира отговорността й. На следващо място, се навежда довод, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, без да се обоснове и без да отчете разминаванията в казаното от свидетелите и между показанията им и твърденията в исковата молба. От решението не ставало ясно на коя дата са причинени вредите на Азов. В допълнение, не било доказано, че Азов е претърпял болка и страдание в резултат на падането му по време на конвоирането, като недоказана се явява и причинната връзка между твърдените незаконосъобразни действия/бездействия и твърдяната вреда. По тези съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от ГДО част и отхвърляне на иска в тази част. Тази касационна жалба се оспорва от Азов, чрез назначения му процесуален представител. Твърди се, че ГДО е длъжна да обезопаси лицата, които конвоира. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата и оспорва предявената такава от Азов. Представя писмено становище с характер на писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за обезсилване на постановеното решение поради направена от съда погрешна правна квалификация на иска. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение. Прието е от първоинстанционния съд, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН", вж. страница втора от съдебното решение, трети абзац) да заплати на Азов обезщетение в размер на 6000, 00 лв. заради претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на конвоирането му до сградата на АССГ за участие в съдебни заседания на 30.05.2017 г., 06.06.2017 г. и на 20.06.2017 г. със специален автомобил за конвоиране на лишени от свобода, изразяващи се в болки и страдания заради получени при падане и удряне в автомобила разкъсни рани и трайно главоболие по време на превоза. Първоинстанционният съд приел за безспорно, че на посочените от Азов дати той е бил конвоиран, като при това е бил с белезници на ръцете и краката, фиксирани със специални колани. Ответникът не оспорвал, че конвоирането на Азов е осъществено без предпазен колан, което съдът всъщност приел за установено и предвид дадените от свидетелите показания. За да уважи частично исковата претенция срещу ГДО, съдът се мотивирал, че доколкото превозваните лица са лишени от нормални човешки реакции, тъй като имат белезници и колани на ръцете и белезници на краката, в случай на загуба на равновесие, логично било да се предприемат адекватни мерки за предотвратяване на падане. Посочил, че приема за доказан както факта, че в автомобила няма предпазен колан, така и фактът на причинена болка и страдание на Азов в резултат на падането. По отношение размера на претендираното обезщетение съдът направил извод, че е силно завишен. Мотивирал се, че Азов не може да претендира обезщетение за трите посочени в исковата молба дати, а само за една, доколкото самият той сочи, че при едно от пътуванията е паднал, макар по време на трите да е бил без предпазен колан. По тези съображения съдът присъдил на Азов обезщетение в размер на 250, 00 лв. и отхвърлил иска в останалата му част. Решението е валидно, но е недопустимо. Установява се, че производството по адм. д. № 9663 по описа на АССГ за 2017 г. е образувано по подадена от Азов искова молба, с която бил предявен иск срещу ГД "ИН" с цена 6000, 00 лв. и искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в този размер заради причинени му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума "... считано от 30.05.2017 г. до 18.08.2017 г. до окончателното съдебно решение". В исковата молба се твърди, че на 30.05.2017 г., на 06.06.2017 г. и на 20.06.2017 г. Азов бил конвоиран три пъти от Централен затвор – С. до сградата на АССГ във връзка с производството по адм. д. № 5079 по описа на този съд за 2017 г. Сочи се, че по време на трите конвоирания нямало предпазни колани и той паднал "... след внезапно и системно спиране, потегляне и завиване от страна на шофьора на конвоя". Тъй като бил вързан с белезници на ръцете и краката, и не успял да се хване за каквото и да било, получил при падането одраскване и разкъсване на дясната част на ръката – лакътя, а главата го боляла в продължение на няколко дни. На 15.08.2017 г. бил конвоиран в ЗО "Кремиковци" и конвоят бил осъществен при същите условия, като даже нямало светлина. На основание горните обстоятелства, Азов поискал осъждането на ответника, посочен в исковата молба като ГД "ИН". С Разпореждане № 6070 от 05.09.2017 г. съдът изпратил на ГД "ИН" исковата молба за писмен отговор. В постъпилия по делото такъв, ГД "ИН", чрез процесуален представител наред с другото, е направил възражение, че не е надлежен ответник. Във връзка с това, с Разпореждане от 27.10.2017 г., обективирано върху писмения отговор, съдът разпоредил изпращането на препис от исковата молба на ГДО за писмен отговор. В представения писмен отговор се възразява относно липса на конкретизация на ответника по делото, предвид посочването на ГД "ИН" в исковата молба като такъв. Твърди се, че в исковата молба не са уточнени конкретните действия/бездействия, които се намират в причинна връзка с твърдените вреди. Твърди се, че последното е необходимо да се направи, тъй като с неуточняването им се нарушава възможността за адекватна защита и представяне на относими доказателства. С Определение от 13.04.2018 г. съдът насрочил делото в открито съдебно заседание и разпоредил призоваването на страните: СГП, като ищец – Азов и като ответник – ГДО. Приел, че периодът, за който Азов претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди е 30.05.2017 г. – 18.08.2017 г. Не се констатира към този момент, нито по – късно да е правено изменение на иска чрез заменяне на страна по реда на чл. 228 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Азов, да е направил изявление, че искът е предявен срещу ГДО, нито да е оттеглил или да се отказал от иска, насочен към ГД "ИН". Така на практика съдът е заместил Азов в преценката и избора му към кого да насочи иска си. При така констатираните обстоятелства, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението предмет на касационна проверка се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Последната не съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, конкретизация какви именно вреди Азов твърди, че е претърпял и иска да бъдат обезщетени, както и кога именно ги е претърпял (кога е настъпило увреждането). По тази причина, както основателно възразява касационният жалбоподател ГДО, от решението не става ясно на коя дата са причинени вредите на Азов. Наред с това, в исковата молба не е уточнен периодът, за който се претендира присъждането на обезщетение, а приетото от първоинстанционния съд в Определението от 13.04.2018 г. не кореспондира на изявленията на Азов в исковата молба. Периодът, който съставът на АССГ е възприел като период, за който се претендира обезщетението (30.05.2017 г. – 18.08.2017 г.) всъщност е относим към претенцията на Азов за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, който период впрочем също е неясно дефиниран. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 от ГПК, приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Съдът е следвало да остави исковата молба без движение. Дължимо от него е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти Азов във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, като му даде такива за отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени в предходния абзац. Съдът е следвало да определи на Азов срок за изпълнение на дадените указания и да го предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. Констатираното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Последното, както основателно е възразила ГДО в писмения отговор, нарушава възможността на ответника по иска за адекватна защита и представяне на относими доказателства. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице касационно основание за обезсилване на обжалваното решение по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При това на първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени по – горе, в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът следва да даде възможност на Азов в определен срок да уточни ответника по иска, да уточни обстоятелствата на които основава иска си, да конкретизира какви именно вреди твърди, че са настъпили за него и кога, за какъв период претендира присъждането на обезщетение, в това число да уточни и искането си за присъждане на сумата на обезщетението ведно със законната лихва. Съдът следва да предупреди Азов и за последиците при неизпълнение на дадените указания в определения срок. Той следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени. При постановяване на решението първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение