Решение № 11090 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2011 г.

ВАСI отделение30.08.2012 г.докладчик Здравка Шуменска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4045 от 22.08.2011 г. по адм. дело № 9492 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11090 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Живко Бояджиев, в качеството му на процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 4045 от 22.08.2011 г. по адм. дело № 9492 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. С него по жалба на "Сведа" ООД е отменен ревизионен акт № 2000907204 от 12.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден и изменен с решение № 1765 от 22.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, с който е отказано право на данъчен кредит и е определено допълнително задължение по ЗКПО за 2007 г. в общ размер от 198 687.00 лв. и е начислена лихва за забава в общ размер на 58 197.00 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Сведа" ООД оспорва същата като неоснователна чрез адв. Емилия Станкова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - София град е бил ревизионен акт № 2000907204 от 12.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден и изменен с решение № 1765 от 22.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС и на ЗКПО за ревизирани периоди 1.01.2007 г. - 31.08.2008 г. и 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. С него на ревизираното дружество са определени задължения за ДДС и за корпоративен данък за 2007 г. в общ размер от 198 687.00 лв. и е начислена лихва за забава в общ размер на 58 197.00 лв. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, възраженията на жалбоподателя, приложените правни разпоредби, като е обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Обжалваното решение е правилно постановено. При преценяването на законосъобразността му съдът е отчел обстоятелството, че актът е издаден от компетентен орган, в изискващата се писмена форма, но в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а именно не съдържа мотиви относно конкретните фактически основания, въз основа на които се приема, че по отношение на ревизираното лице не са налице предпоставките по чл. 68, във връзка с чл. 6 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по доставките от "Боди спринт 99" ЕООД и "Концептстрой 2007" ЕООД (по отношение на доставки от "Металик" ЕООД актът е отменен). Този факт е отчетен и от решаващия административен орган, който изрично е посочил това в мотивите си. С оглед изискването на чл. 160, ал. 4 от ДОПК, според което съдът не може да отмени ревизионния акт само на това основание относно допуснато нарушение на изискванията за форма и съдържание, и да върне преписката за нова ревизия, съдът се произнесъл, като в мотивите е посочил изложеното. Съдът правилно и точно е отграничил спорните доставки по доставчици и данъчни периоди, а именно по доставки от "Боди спринт 99" ЕООД за данъчни периоди м. 05, м. 08, м. 09 и м. 11.2007 г., м. 01, м. 02, м. 03 и м. 06.2008 г. и по доставки от "Концептстрой 2007" ЕООД за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04, м. 07 и м. 08.2008 г. Предмет на доставките са строителни материали - тухли, арматурно желязо, дъски, винкел, бои и др. В производството пред него са представени повторно спорните фактури, преписи от наличните в ревизионната преписка стокови разписки за предаване и получаване на строителни материали от двамата доставчици. Допълнително се представят пътни листове, по повод твърдението, че превозът по процесните доставки е осъществяван от собствения товарен автомобил на дружеството. В ревизионното производство са представени от "Боди спринт 99" ЕООД преписи от спорните фактури, стокови разписки към всяка една от тях, извлечения от оборотни ведомости и счетоводни сметки а спорните периоди, свидетелство за регистрация на фискално устройство, преписи от електронни контролни ленти на същото устройство от датите, относими към плащането по спорните фактури, разплащателни ведомости за процесните данъчни периоди, трудови договори, уведомления по чл. 62 от КТ за нает персонал в областта на строителството. Представени са доказателства за придобиване на строителни материали от предходни доставчици - фактури, издадени от "Берк Трейдинг" ЕООД, "БГ Фууд" ЕООД и "А Студио" ЕООД. Управителят на дружеството пряк доставчик е дал обяснения, че то е издало на ревизираното дружество процесните фактури, данъкът е начислен в счетоводството и материалите са извозени от фирмата получател "Сведа" ООД директно на обектите. Извършени са проверки на предходни доставчици "Пайда" ЕООД, "А Студио" ЕООД, "Берк Трейдинг" ЕООД, "БГ Фууд" ЕООД, "Валкон 61" ЕООД. В ревизионното производство са представени от "Концептстрой 2007" ЕООД преписи от спорните фактури, стокови разписки за предаване на строителни материали, заедно със стокови разписки, подписани и от представители и на двете дружества съответстващи на датите на издаване на фактурите, електронни контролни ленти от фискална памет на фискален апарат на дружеството-доставчик по повод плащане на сумите по фактурите, справки за нает персонал, преписи от трудови договори и данни за предходни доставчици. Извършени са насрещни проверки на такива: "Жетрон" ЕООД, "БГ Фууд" ЕООД, "Билд 2008" ЕООД, "Адлово" ЕООД и "Валкон 61" ЕООД. От всички предходни доставчици не са представени искани писмени документи и обяснения, като те са дерегистрирани по ЗДДС на дати, конкретно посочени в акта. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно разпоредбите на чл. 6 и чл. 9, на чл. 68 и чл. 69, на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. Обосновал е извод за наличие на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по доставките, за които са издадени фактури от посочените двама доставчици. Съдът е приел, а и не се спори по делото, че ревизираното лице и двамата преки доставчици за регистрирани по ЗДДС, че данъкът по доставките е начислен, осъществявано е плащане по тях, видно от събраните пред него доказателства - фискални бонове, които съответстват на преписите от контролните ленти на фискалните устройства. Изложил е подробни мотиви относно прехвърлянето на правото на собственост на стоките, предмет на доставките с оглед на представените от преките доставчици стокови разписки с идентично съдържание, като тези представени от жалбоподателя. Относно транспортирането на същите тези стоки от жалбоподателя, получател по тях са представени допълнително пътни листове с посочване на регистрационните номера на три автомобила, които са извършвали превозването, като те съвпадат с оглед на данните в тях с тези от представените стокови разписка от доставчиците. Представени са доказателства и за кадровата обезпеченост на преките доставчици, като: трудови договори, разплащателни ведомости, уведомления по чл. 62 от КТ и справки от информационната система на НАП. Съдът е направил уточнение, че доказателствата, представени в ревизионното производство не са обсъждани, а тези представени в съдебното производство, независимо частния им характер не са оспорени от процесуалния представител на ответната страна - приходната администрация. По делото не е бил спорен фактът на отразяване в счетоводството на преките доставчици на прихода от процесните доставки, което се потвърждава и от представените при ревизията оборотни ведомости и извлечения от счетоводни сметки 411. Касационната жалба не съдържа конкретни доводи, а няма и как с оглед на липсата на мотиви в посочените актове, и с оглед на конкретността на решението, обосновано от правилната преценка на събраните доказателства и приложените правни разпоредби. Същата е неоснователна, като очевидно е поради характера на облагането с ДДС, че следва да се преценяват фактите само и единствено по всяка конкретна доставка, както е направил съда. Непроизнасяне от негова страна по факти и обстоятелства, относими към предходни доставчици, не представлява нарушение от негова страна по изложените съображения. Обжалваното решение в тази му част е правилно. По повод облагането по реда на ЗКПО съдът правилно е приел, че незаконосъобразността на ревизионния акт по повод облагането по реда на ЗДДС рефлектира върху извършеното увеличение на финансовия резултат за 2007 г. със стойността на отчетени разходи за строителни материали по спорните фактури и определеното допълнително задължение за корпоративен данък. С оглед на установеното, че процесните фактури документират реални доставки на стоки и представляват редовен документ съобразно изискванията на ЗСч, осчетоводените при ревизираното дружество разходи следва да бъда признати за данъчни цели, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен и в частта по извършеното увеличение на финансовия резултат за 2007 г. на дружеството на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО и допълнително определеното задължение за корпоративен данък в размер на 37 393.24 лв. Обжалваното решение е правилно в тази му част и в духа на цялото производство проведено от съда, той отново и точно е прецизирал, че няма основание да бъде извършвано позоваване на тази разпоредба. Непредставянето на документи от предходни доставчици, както и последващата дерегистрация на същите, не може да служат като фактическо основание за липса на документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Касационната жалба в тази й част не съдържа касационни възражения. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже от процесуалния представител на последната не са представени доказателства за осъществени такива в касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1