Решение № 13033 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2011 г.

Решение № 13033 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Христов, надлежно упълномощен процесуален представител на Стефан Димитров Бекяров от гр. Свиленград, против решение № 76/07.03.11 г., по адм. д. № 838/10 г. по описа на Административен съд-Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, РДНСК Южен Централен район, представляван от юрк. Апостолова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятен за страната съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на касатора Бекяров против Заповед № ДК- -02/ЮЦР-21/02.11.10 г. на началника на РДНСК Южен Централен район за премахване на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "вилна сграда" в землището на с. Дъбовец между хоризонтали 131,00 и 132,00 с извършител Стефан Димитров Бекяров решение, Административен съд-Хасково е приел, че заповедта представлява валиден индивидуален административен акт, издаден в съответствие с административнопроизводствените правила, вкл. специалната норма на чл. 225, ал. 3 ЗУТ и в унисон материалния закон, респ. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В мотивите на решението съдът е обсъдил събраните в хода на административната преписка и по делото писмени доказателства, дал е отговор на възраженията относно незаконосъобразността на административния акт, заявени от оспорващия, като е приел, че последният не е опровергал с допустими доказателства констатациите на административния орган относно вида на строежа, местоположението му и липсата на надлежно одобрени и влезли в сила строителни книжа за него. С оглед посочения от оспорващия период на извършване на строежа, обосновано и в съотвествие с материалния закон е приел, че разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ са неприложими. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. По административната преписка са налице данни, че констативния акт е връчен лично на оспорващия, който е упражнил правото си на възражение, предвид което обстоятелствата бил ли е съобщен този акт надлежно по реда на § 4, ал. 1 ДР ЗУТ или не, са ирелевантни. Не е налице твърдяната от касатора неяснота при индивидуализацията на строежа . КА № СД-47/13.10.10 г. съдържа конкретно описание, вкл. окомерна скица, от която е видна етажността на строежа, предвид което поддържаното от касатора, че сградата е не двуетажна, а едноетажна с таванско помещение сочи на интерпретация, обслужваща защитната му теза за неяснота в КА и оттук- незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на административнопроизводствените правила. В хода на съдебното производство съдът е уважил искането за събиране на гласни доказателства, като с основание, предвид формулираната задача, е отклонил искането за назначаване на вещо лице. Безпорната характеристика на обекта като такъв от категорията по § 5, т. 38 ДРЗУТ и изграждането му без строителни книжа са достатъчни фактически основания за издаване на заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахването му. Противно на твърдението в касационната жалба, неяснота относно адресата на административния акт, респ. извършителя на незаконния стоеж, не е налице. Че извършител е оспорващият, личи от възражението по КА, от обстоятелствената част на първоначалната жалба, от показанията на допуснатия по негово искане св. Велев. Датата на издаване на заповедта, предвид това, че административният орган не е провел производство по чл. 62, ал. 2 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, следва да се възприема такава, каквато е вписана. Неточното посочване на датата на издаване на заповедта, 02.11.10 г., предвид обсъденото в мотивите й възражение на адресата от 05.11.10 г. сочи на нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 8 АПК, несъществено по естеството си, тъй като не опорочава констатациите и волята на административния орган, мотивирали го при издаване на материализиращия тази воля индивидуален административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на заповедта са били налице, поради което същата обосновано е била определена като законосъобразена. С оглед изложеното, решението като постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила. Този резултат от касационната проверка обуславя основателност на претенцията за разноски, своевременно заявена от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, РДНСК Южен Централен район и основателна в размер на 150 лв съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящият състав на II-ро отделение