Решение № 4802 от 5.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие) срещу решение 120 от 22.07.2022 г. постановено по адм. дело 362 по описа на Административен съд гр.Кюстендил за 2021 г. С обжалваното решение по жалба на А. Тодоров е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-100- 6500/3503/08.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие с ресори Директни плащания на площ и Информационни технологии и ДФ Земеделие е осъден да заплати на А. Тодоров, сумата в размер на 1 210 лв. - разноски по делото. Касаторът поддържа, че постановеното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че акта е незаконосъобразен, като издаден при наличие на основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Твърди, че от Тодоров е декларираната площ по СЗ (КЛЧ) в размер на 15,92 ха, а по време на проверката е установената площ е 9,73 ха. За резултатите от извършената ПнМ и причините за недопустимост на парцелите по схемата бенефициентът е информиран с уведомително писмо с изх. 01-012-6500/143 от 09.07.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД Благоевград. В касационната жалба е посочено, че при извършване на калкулациите по СЗ (КЛЧ), вследствие на технически пропуск, недопустимостта на част от парцелите, описани в обжалвания АУПДВ, определена от извършената ПнМ, не е взета предвид и на бенефициента е изплатена недължимо изплатена сума по СЗ (КЛЧ). Т.е. за заявените парцели не са взети предвид резултатите от извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, като част от тях се явяват недопустими за подпомагане по процесната схема и следва да се наложат предвидените санкции в чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията. Счита, че разликата между декларираната площ 15,92 и установената 9,73 ха, се явява недопустима площ (наддекларирана - 15.92-9.73=6.19 ха) и за нея се изчислява процент на наддеклариране. Според касатора разликата между първоначално изплатената сума и последно изчислената сума се явява недължимо изплатена и следва да се възстанови. Тази сума за СЗ (КЛЧ) е 20 420.09 лв. 0.00 лв. = 20 420.09 лв. При издаване на АУПДВ, административния орган е изпълнил задължението си по чл. 26 АПК и е уведомил адресата на акта за започване на административно производство, като му е предоставил възможност да вземе участие в него и да представи доказателства, както и подаде възражения относно констатациите на длъжностните лица. Касаторът сочи, че АУПДВ е мотивиран, издаден е при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на АПК, в съответствие с приложимия процесуален и материалния закон и целта на закона. Същият съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Моли, решението да бъде отменено, като бъде отхвърлена подадената от земеделския производител жалба срещу АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в условията на евентуалност. Ответникът А. Тодоров, чрез адв. Стоилков оспорва подадената касационна жаба, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Иска решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски по делото в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Представя списък по чл. 80 ГПК (л.24). Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази твърденията на страните, приложените по делото доказателства и извърши преценка на същите съобразно задълженията си по чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ 02-100- 6500/3503/08.10.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие с ресори Директни плащания на площ и Информационни технологии, с който на А. Тодоров е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 20 420.09 лв., представляващо недължимо платена сума по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци (картофи, лук и чесън). По делото е установено, че Тодоров е регистриран с УРН 573755 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Подал е заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 10/290520/70954 по схеми и мерки за директни плащания, включително по СЗ - КЛЧ, във връзка с която е декларирал обща площ от 15,92 ха (един парцел в землището [населено място] и четири парцела в землището на [населено място]). На 24.06.2020 г. е извършена проверка на място от дирекция Технически инспекторат на ДФ Земеделие, отдел РТИ Благоевград. Резултатите от проверката са обективирани в доклад за проверка на площи от същата дата. В доклада е посочено, че БЗС 81284-204-1 (с композитен номер 81284-204-1-1), с площ от 4,46 ха и БЗС 81284-204-2-1 (с композитен номер 81284-204-2-1), с площ от 1,32 ха, с декларирана култура 150000 - картофи, са засети, но няма редовна вегетация, и при допълнителния контрол двата парцела са отразени като недопустими по заявената схема за обвързано подпомагане. За БЗС 81284-120-1, с декларирана култура 150000 - картофи, е посочено, че на парцела е направено измерване, като е изключена необработваемата площ, и установената площ при проверката е 2,65 ха. В обобщените резултати на доклада е посочено, че установената площ по СЗ - КЛЧ е 9,73 ха. Копие от доклада е връчено на А. Тодоров на 17.08.2020 г. с уведомително писмо с изх. 01-012-6500/143/09.07.2020 г., издадено от началника на РТИ - Благоевград. На 01.09.2020 г. Тодоров е подал уведомление до Дирекция Технически инспекторат на ДФ Земеделие, че на 24.06.2020 г. е извършена и проверка от Областна дирекция Земеделие (ОДЗ) - Кюстендил, резултатите от която са обективирани в протокол АР-07-2-1/24.06.2020 г. В същия е посочено, че по отношение на БЗС 81284-204- 1-1, с площ от 4,46 ха и БЗС 81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха, засадени с картофи, вследствие на обилните дъждове оформените тирове са изравнени и повърхността е силно уплътнена, като на същата се наблюдава изнесен посадъчен материал. В заключението на експертната комисия е отразено, че силното уплътняване на почвата, в резултат на падналите обилни дъждове, потиска развитието на растенията, и за да продължи-нормалното им развитие, следва да се проведат необходимите обработки на почвата за намаляване на плътността на почвената повърхност. Протоколът е връчен на Тодоров на 06.08.2020 г. На 15.09.2020 г. Тодоров е подал заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства по отношение на БЗС 81284-204-1-1, с площ от 4,46 ха и БЗС 81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха. В отговор на уведомително писмо с изх. 02-100-6500/682/05.10.2020 г. по описа на ДФ Земеделие, на 19.10.2020 г. Тодоров е подал възражение за неодобрен форсмажор. С писмо с изх. 07-101-6500/106/29.10.2020 г. по описа на ДФ Земеделие, той е уведомен, че описаното събитие не попада в случаите на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/27.02.2009 г.). На 29.01.2021 г. А. Тодоров е подал декларация съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3/17.02.2015 г.). На основание чл. 26, ал. 1 АПК ответникът е изпратил до Тодоров уведомително писмо с изх. 02-100-6500/3503/21.05.2021 г., с което го е уведомил, че открива производство по издаване на АУПДВ, като му е предоставил възможност за възражение в 7-дневен срок от получаването му. Тодоров е подал възражение, което е прието от административния орган за неоснователно. С процесния АУПДВ, от Тодоров е поискано връщане на сумата от 20 420.09 лв. Процесният АУПДВ е връчен на Тодоров на 28.10.2021 г. Като мотиви в акта е посочено, че при извършените преди изплащането на сумите проверки е допуснат технически пропуск, като са приети за подпомагане недопустими парцели. Изложени са съображения, че парцели са били изначално недопустими за подпомагане, но това не е съобразено при определяне на плащането. Пред административния съд е прието заключение по Съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Вещото лице е дало заключение, че общият размер на недопустимите площи, след извършване на собствено дешифриране на процесиите парцели по СЗ - КЛЧ, е 6,19 ха. За да отмени АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според съда, изложените в оспорения АУПДВ фактически и правни основания са без връзка помежду си. Съдът е посочил, че административният орган е възпроизвел текста на чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г., в относимата редакция, но не е конкретизирал предмета на извършения контрол - дали е за наличие на заявената култура или за спазването на минималните агротехнически мероприятия. Според административния съд липсва правна квалификация на описаните в доклада факти във връзка с общите основания за възстановяване на финансовата помощ по чл. 27 ЗПЗП и на специалните основания по Наредба 3/17.02.2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден в хипотезата на чл. 27, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ЗПЗП, т.е. дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. От друга страна е прието, че основанията (критерии) за недопустимост за подпомагане са предвидени и в чл. 30б, ал. 1 и 2 от Наредба 3/17.02.2015 г., която, въпреки че е относим за случая нормативен акт, не е посочена в доклада. Според съда обстоятелството, че картофите не са поникнали е възможно основание за недопустимост за подпомагане по т. 1 и по т. 4 на чл. 30б, ал. 2 от Наредба 3/17.02.2015 г., но ясни констатации за това не са посочени както в доклада, така и в оспорения АУПДВ, още повече че в случая във връзка с правилото за допустимост по т. 4 Тодоров е представил декларация и опис на документите, изискуеми съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба 3/17.02.2015 г., които е следвало да бъдат анализирани от органа при издаване на акта. Вместо да посочи връзката между изложените фактически и правни основания, административният орган е формирал извод, че след приключване на повторните проверки (без да уточни кои са те), е установено, че БЗС 81284-204-1-1, с площ от 4,46 ха и БЗС 81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха, са изначално недопустими за подпомагане по СЗ - КЛЧ. Първоинстанционният съд е направил извод, че в случая липсват и фактически и правни основания относно размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане. Не е ясно как е формирана процесната сума, доколкото констатациите на органа за недопустимост за подпомагане засягат само част от декларираните парцели. Въз основа на изложените мотиви, първоинстанционният съд е приел, че в случая не може да се извърши проверка относно законосъобразността на формираната сума. Според съда, Тодоров е изпълнил задължението си по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3/17.02.2015 г. да декларира и представи доказателства за произведената и реализирана продукция през 2020 г., но органът не ги е проверил и не е изложил изводи съобразно чл. 30б, ал. 3 от наредбата, поради което остават неясни както начинът на формиране на размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане, така и нормативното основание за възстановяването му. В оспорения АУПДВ не се съдържат данни и какъв е бил техническият пропуск, вследствие на който е изплатена процесната сума. Съдът е изложил съображения, че в акта липсва и препращане към друг акт, в който да се съдържат конкретни мотиви за констатацията, че помощта по схемата е недължимо платена и подлежи на връщане изцяло. Като допълнителен мотив за отмяна на акта, съдът е посочил, че процесният АУПДВ е издаден без наличието на акт чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. Изложени са съображения, че административното производство по реализиране на схемите за директни плащания, посочени в чл. 1 от Наредба 3/17.02.2015 г., започва с подаването на заявление за подпомагане от заинтересования кандидат. Според съда, административното производство, образувано по заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, в т.ч. и по СЗ - КЛЧ, следва задължително да приключи с издаване на изричен акт - уведомително писмо, което отразява резултатите от извършените проверки, одобрената за плащане сума, съответно размера на наложените намаления и/или санкции. До влизането в сила на акт по чл. 106, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г., който същевременно да съдържа и конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост, компетентният административен орган не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във вр. с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП. Т.е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на публичното държавно вземане и обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ. Въз основа на горните мотиви процесният АУПДВ е отменен, като е прието, че е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената проверка на съдебния акт от настоящата инстанция не се установиха пороци, които да съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактическата обстановка относима към спорния по делото въпрос - подлежат ли на подпомагане описаните в АУПДВ парцели, обсъдил е доказателствата във връзка с приложимите норми на ЗПЗП и Наредба 3/17.02.2015 г., като при правилното им тълкуване, във връзка с доказателствата по делото е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд за издаване на АУПДВ в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не са спазени изискванията за посочване на фактически и правни основания послужили за издаването му. Посоченото основание за издаване на АУПДВ е чл. 31а, ал. 3 Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /по-долу за краткост Наредба 3/17.02.2015 г./. Мотивите на АУПДВ препращат към доклада за проверка на място. В доклада от проверката, към който се препраща в мотивите на оспорения АУПДВ, е посочено, че БЗС 81284-204-1-1, с площ от 4,46 ха и БЗС 81284-204-2-1, с площ от 1,32 ха, с декларирана култура 150000 - картофи, са засети, но няма редовна вегетация, и при допълнителния контрол двата парцела са отразени като недопустими по заявената схема за обвързано подпомагане. За БЗС 81284-120-1, с декларирана култура 150000 - картофи, е посочено, че на парцела е направено измерване, като е изключена необработваемата площ, и установената площ при проверката е 2,65 ха. Тези мотиви не са възприети от съда като достатъчни, за да се направи извод какви са конкретните причини за определяне на площите за недопустими за подпомагане. Не е описано в мотивите на акта каква следва да е редовната вегетация, не са визирани никакви изисквания или общоприети стандарти в това отношение. Не е ясно кои агротехнически мероприятия не са спазени и какви са били техническите пропуски, които са довели до последваща корекция на допустимите за подпомагане парцели. Направеният извод от първоинстанционния съд е, че АУПДВ не е надлежно мотивиран. Не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая преди издаване на акта, поради което са нарушени изискванията по чл. 35 и чл. 36 АПК. Доказателства за неизпълнение от Тодоров на конкретни агротехнически мероприятия не са налице, поради което неправилно е прието наличие на нарушения, обосноваващи издаването на АУПДВ. В АУПДВ са посочени като правни основания нормите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, както и на чл. 27, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 908/2014 на Комисията. Цитираните разпоредби са относими към задължението на ДФ Земеделие - Разплащателната агенция /ДФЗ РА/ да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, както и редът и начинът за събиране на вземанията чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по предвиден от закона ред. Конкретното правно основание, което обосновава действията на административния орган във връзка с АУПДВ е чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В разпоредбата е предвидено, че при извършване на проверките по ал. 2, както и по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФ Земеделие РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Правилно е констатирано от първоинстанционния съд, че макар разпоредбата да е посочена в АУПДВ не е конкретизиран предмета на извършения контрол. Неоснователно касаторът поддържа, че в издадения административен акт е обосновано защо заявените площи не подлежат на подпомагане. В случая, нито в акта за установяване на публично държавно вземане, нито в останалите документи по преписката се съдържат мотиви за това, какво е основанието да се приеме, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци. В протокол АР-07-2-1/24.06.2020 г. е посочено, че "за насажденията трябва да се полагат необходимите обработки на почвата за намаляване на плътността на почвената повърхност", но тази констатация не е пренесена в доклада изготвен на 04.11.2020 г. и не е посочено дали са предприети мерки от земеделския стопанин. От съдържанието на АУПДВ е видно, че основанията за недопустимост не са посочени нито в доклада за проверка на площи, нито в горепосочените писма, съдържащи единствено общи положения относно начина на извършване на проверките за допустимост. Писмото, на което се позовава административния орган УП с изх. 01-012-6500/143 от 09.07.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД Благоевград, формално сочи начините на извършване на проверките и задълженията на бенефициера и препраща към доклада за извършена проверка, но и в него не се уточнява какво задължение не е изпълнено от земеделския производител. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички представени официални документи и заключението на вещото лице по СТЕ, но правилно е приел, че в тях не са посочени конкретно и ясно мотиви обосноваващи издаването на АУПДВ. Обвързващата доказателствена сила на официалните документи може и следва да бъде съобразена когато те имат необходимото съдържание и могат да послужат като мотиви към издадения акт. В конкретния случай уведомителните писма, макар и обемни по съдържание са бланкетни, а в доклада не е посочено какво агротехническо изискване или мероприятие не е изпълнено от Тодоров. В акта административния орган се позовава на технически пропуск в отразяване на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, което е наложило преразглеждане на заявлението. Сочената причина не е описана. Не е посочена и нормативна уредба, която да дава възможност за преразглеждане на заявлението, както и фактите които налагат това преразглеждане. В този смисъл, определената за възстановяване сума в акта без обосновка и данни за реализирана продукция от бенефициера не позволяват да се извърши проверка относно законосъобразността на предпоставките, които налагат възстановяване на сумата в размер на 20 420.09 лв. от А. Тодоров. Неправилни са изложените мотиви от първоинстанционния съд, че издаването на АУПДВ трябва да е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на публичното държавно вземане и обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ. Настоящият състав не споделя тези мотиви, но въпреки това решението е правилно като краен резултат. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение, с което е отменен АУПДВ е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. При този изход на спора, основателно е направеното искане от ответника за присъждане на разноски за касационното производство. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 500 лв., поради което същият следва да бъде присъден на А. Тодоров. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение