Решение № 365 от 21.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1836/2011 г.

Решение № 365 от 21.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1836/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Й. К. Б. чрез служебния му защитник адв. И. В. от САК срещу въззивно решение № 127 от 5.04.2011 г. по внохд № 102/11 г. по описа на Софийския апелативен съд, НК, първи състав, с което е потвърдена изцяло присъдата на Софийски градски съд от 9.12.2011 г. по нохд № 4361/10 г. В жалбата се поддържа, че наказанието наложено на подсъдимия е явно несправедливо, поради което се иска същото да бъде намалено. Частният обвинител Б. П. Б. моли да не се уважава жалбата. В писмено изложение излага съображения срещу довода на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя - подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 12.06.2009 г. около 23.55 ч. в гр. София, на ул. "Стефан Стамболов" пред № 10, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице /материалите за което са отделени в друго наказателно производство/ е отнел чужди движими вещи на обща стойност 24.00 лева от владението на Б. П. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, изразяваща се в нанесени множество удари в главата и тялото на пострадалия, в резултат на които му причинил средна телесна повреда, като деянието е извършил в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 предл. 2 и т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 предл. 5 алт. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 58 НК, вр. с чл. 2, ал. 2 НК вр. с чл. 373, ал. 2 НПК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия ОБЩО наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА измежду наказанията по настоящето дело и наложените по нохд № 348/09 г. на РС - Павликени, в сила от 10.09.2009 г., по нохд № 529/10 г. на СРС в сила от 11.05.2010 г. и по нохд № 12956/09 г. в сила от 9.06.2010 г. На основание чл. 24 НК съдът е УВЕЛИЧИЛ общото наказание с шест месеца и определи за изтърпяване ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР. На основание чл. 25, ал. 2 НК е ПРИСПАДНАЛ изтърпяното наказание по нохд № 348/09 г. и нохд № 12956/09 г. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: В жалбата се сочи, че наказанието е явно несправедливо, тъй като не е съобразено с всички обстоятелства, които дават указания за личността на подсъдимия - неговото семейно положение, изразената критичност и съжаление за извършеното от него, пълно съдействие на разследващите органи. Подсъдимият страда от диссоциално личностно разстройство, начална личностна промяна, което следвало да намери отражение в наказанието и същото да се намали. Доводите в жалбата не се подкрепят от събраните доказателства. Производството е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл. 371, ал. 2 НПК. Наказанието на подсъдимия е определено в съгласие с чл. 373, ал. 2 НПК с прилагане нормата на чл. 58а НК в редакцията й преди последното изменение /с ДВ, бр. 26/2010 г. от 6.04.2010 г./, действала за периода от изменението й с ДВ, бр. 27/2009 г. В този смисъл и прилагайки принципа на чл. 2, ал. 2 НК, съдът е определил на подсъдимия при условията на чл. 55 НК наказание в размер под минималната граница предвидена в чл. 199, ал. 1 НК. Наказанието не е явно несправедливо. Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления от общ характер, което сочи на неговата личностна висока степен на обществена опасност, извършеното деяние е също с висока степен на обществена опасност, осъществено при условията на опасен рецидив и при повече от един квалифициращи признака. Всички сочени от защитата обстоятелства - млада възраст, съжаление, здравословно състояние са взети предвид от съдилищата при обсъждане въпроса за индивидуализацията на наказанието при спазване задължителните условия на чл. 373, ал. 2 НПК. Въззивният съд е назначил съдебно-психиатрична експертиза от която е установил, че подсъдимият страда от епилепсия, но по време на деянието той не е бил лишен от психическа годност и е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Съдът е съобразил изложеното и е постановил с решението полагане на медицински грижи спрямо подсъдимия по чл. 40, ал. 2 НК. Съдът обаче не е приел аргументите на защитата за явна несправедливост на наказанието предвид здравословното състояние на подсъдимия. Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен състав. Основание за по-голямо снизхождение спрямо извършителя на тежкото престъпление грабеж по отношение на пострадалия Боров, не е налице. Подсъдимият заедно с неустановен по делото извършител нападнал пострадалия в момент, в който последният извадил ключ, за да отвори входната врата. Подсъдимият го ударил с юмрук с дясната ръка в лявото око. Пострадалият паднал на земята след което подсъдимият и съучастникът му нанесли множество удари с ритници по главата и тялото му. Подсъдимият го притискал с крак непозволявайки му да се надигне, а другият извършител пребъркал джобовете и взел четири броя секретни ключове, взел черната пазарска чанта на пострадалия, в която се намирала работната му куртка, сандвич, карти за магазини "Билла" и "Пикадили", пенсионерска карта за градския транспорт и сумата от три лева. В резултат на побоя пострадалият получил средна телесна повреда изразяваща се в травмена церебрастения, представляваща "постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота". Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Установените по делото фактически и правни положения не дават основание за извод, че наказанието определено по реда на диференцираното съдебно следствие е явно несправедливо. В този смисъл решението на съда, с което е потвърдена присъдата включително и в санкционната й част, е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение