Решение № 12986 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2010 г.

Решение № 12986 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6175/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 570/16.03.2010 г., постановено по адм. дело № 176/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на Анна Бориславова Маринова от гр. Русе е прогласен за нищожен РА № 180800168/26.05.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 438-А/1.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна в частта за определени задължения за данък върху доходите по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 20 153,52 лв., от които за внасяне 19 689,36 лв. и лихви - 5 651,54 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, тъй като неправилно съдът е приел, че ревизията е следвало да бъде извършена по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Анна Бориславова Маринова от гр. Русе чрез процесуалния й представител адв. Христева я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение по съображения, изложени в представените писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като задълженията за данъци се установява с ревизионен акт, а АПВ се издава в друго производство и с издаването му не се преклудира възможността за извършване на данъчна ревизия. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото за втори път е на касационно обжалване пред ВАС, I отделение. С решение № 626/15.01.2010 г. по адм. дело № 10060/2009 г. състав на ВАС, I отделение е отменено решение № 845/21.05.2009 г. по адм. дело № 2179/2008 г. на Варненския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на Анна Маринова срещу посочения по-горе РА в частта за определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., а също и в частта за разноските и е върнал в тази част делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В отменителното си решение ВАС, I отделение е констатирал, че и в ревизионния доклад и в ревизионния акт е цитиран АПВ № Р-656/19.10.2006 г. по повод подадена годишна данъчна декларация (ГДД) от Маринова за 2005 г., с която е декларирала надвнесен данък, по повод на който е издаден и посочения АПВ. ВАС, I отделение е дал указания при новото разглеждане да се приложи този АПВ и да се извърши преценка за валидността на ревизионния акт в посочената част. Съобразно указанията на ВАС, I отделение, дадени в отменителното решение е приложен при новото разглеждане АПВ № Р-656/19.10.2006 г. по повод подадена от Маринова ГДД за 2005 г., в която е декларирала надвнесен данък, което е признато и с АПВ. Издаден е и приложен по делото и АПВ № 1800000058/18.05.2007 г., с който е прието прихванатата с предходния АПВ сума да бъде прехвърлена за погасяване на дължими към 18.05.2007 г. задължителни за изравняване на осигурителни вноски за фонд ДОО и ЗО за 2001 г. АПВ е влязъл в сила преди възлагане на ревизионното производство със ЗВР № 1061/6.12.2007 г., т. е. преди влизане в сила на чл. 129, ал. 3 ДОПК последна редакция от 19.12.2007 г. С оглед на установеното първоинстанционният е прогласил за нищожен РА в посочената част за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.)за 2005 г., приемайки че органа по приходите при извършване на ревизията и издаването на РА е следвало да се съобрази с влезлите в сила АПВ, които като стабилни административни актове са произвели действия. Според съда в тези случаи ревизията е следвало да бъде извършена по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК и като не е направено това е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, затова и РА е нищожен в посочената част. Обжалваното решение е правилно. С издадените АПВ декларираният данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е бил възстановен, съответно с втория акт прихванат срещу задължения, непогасени за 2001 г. осигурителни вноски за фонд ДОО и ЗО. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че за същия период и данък органът по приходите е могъл само при условията на чл. 133 и чл. 134 ДОПК да измени данъчните задължения. Произнасянето от приходната администрация отново за същите данъчни периоди, но с друг резултат - при АПВ - възстановяване, съответно прихващане на данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), а с РА - определяне на данъчни задължения за същия данък и данъчен период, е могло да стане на основание чл. 133, ал. 1 и чл. 134 от сега действащия ДОПК което изисква провеждането на различна процедура по възлагане на ревизията, а не по реда на чл. 118 и сл. от ДОПК както е направено в процесния случай, поради което следва да се приеме, че РА в тази му част е издаден от некомпетентен орган, без да е изпълнена процедурата по чл. 133 и чл. 134 ДОПК и затова е нищожен. Следва да се държи сметка, че АПВ представлява индивидуален административен акт, с който е възстановен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и той е породил правните си последици за възстановяване на данъка. В този смисъл е и константната практика на ВАС, I отделение по сходни казуси. Влезлият в сила данъчен акт, какъвто безспорно е издадения АПВ се ползва със стабилитет и с оглед сигурността в правния мир законодателят е дал възможност при строго определени в закона предпоставки този стабилитет да бъде накърнен. В процесния случай приходната администрация не се е възползвала от предвидените в закона предпоставки за изменение на влезлия в сила АПВ, поради което като е определил с РА данъчни задължения за същия данъчен период органът по приходите не е зачел стабилитета на влезлия в сила АПВ, поради което като е прогласил нищожността на РА в посочената част, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на Варненския административен съд не страда от пороци, които да доведат до отмяната му и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника чрез процесуалния му представител, на същия следва да се присъдят направените за касационното съдебно производство разноски в размер на 950 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,