Решение № 6689 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8103/2015 г.

Решение № 6689 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8103/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, чрез процесуалния му представител юрк. Огнянова, срещу решение № 145 от 29.05.2015 г. постановено по адм. дело № 171/2015 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед рег. № 4074з-69/24.01.2015 г., с която на Д. Д. Д. - старши полицай в ГКПП - "Капитан Петко войвода" при ГПУ - Ново село е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Д. Д. Д., чрез процесуалният си представител адв. Митко Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът от първата инстанция е сезиран с жалба срещу заповед рег. № 4074з-69/24.01.2015 г. на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, издадена на основание чл. 204, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с която на Д. Д. Д. - старши полицай в ГКПП - "Капитан Петко войвода" при ГПУ - Ново село, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени оспорвания административен акт съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че е нарушена изискуемата от закона форма - посочени са извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото и времето на извършването му, нарушените разпоредби от нормативните актове и длъжностната характеристика, правното основание за налагане на наказанието. Не са описани обаче обстоятелствата, при които е извършено посоченото в акта нарушение, както и доказателствата, въз основа на които то е било установено. В тази връзка съдът е посочил, че позоваването на справката за извършена проверка - рег. № 28129 от 15.12.2014 г. и на становището с рег. № 28471 от 18.12.2014 г., изготвено по повод подадени от други служители, различни от жалбоподателя, възражения не изпълняват изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да се произнесе с мотивиран акт, което води до неговата незаконосъобразност. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. В касационната си жалба касаторът прави същите възражения, каквито е направил и пред първоинстанционния съд и които са обсъдени в мотивите му. Съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В заповедта, а и в съпровождащите я документи - становище и обобщена справка, на които касаторът се е позовал, не са описани действия на Д., с които същият е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Посочено е само, че Д. "не е изпълнил в пълен обем" изискванията на Инструкция № I-з1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничните проверки на ГКПП. В становището рег. № 28471 от 18.12.2014 г. са обсъдени постъпилите възражения от служителите Д. А. П., Д. Л. Д., З. Г. Л., Д. П. Г. и Т. А. С. В този документ отсъстват обстоятелства, при които Д. Д. Д. е извършил нарушение на служебните си задължения, водещо до ангажиране конкретно на неговата дисциплинарна отговорност. В справката рег. № 28129 от 15.12.2014 г., т. 6 е отразено, че на 10.10.2014 г. турският гражданин Drin Levent се е явил за проверката "на вход", проверката е извършена от Д. Д. Д. и при проверката "не е проверено превозното средство и предметите, които превозва лицето". В изводите, на комисията, т. 3 е записано, че "при извършване на граничните проверки през месец октомври 2014 г. на турския гражданин Drin Levent ... водач на лек автомобил Шкода ... служителите от ГКПП Капитан Петко войвода не са спазили реда за осъществяване на гранични проверки ... посочен в т. 1". В препратката не са цитирани граничните служители, които " не са изпълнили в пълен обем Инструкция № Iз-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничните проверки на ГКПП и в частност цитирания текст на чл. 7, ал. 1, т. 4. Затова изводите на съда, че в оспорвания административен акт не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено соченото нарушение и на доказателствата, въз основа на които то е установено, т. е. нарушен е текста на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, са обосновани и законосъобразни. Нарушението на предписаната от закона форма е съществено, тъй като нарушава правото на държавния служител на защита и е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Видно от приложените доказателства за настоящата инстанция тези разноски възлизат на 400 лева, които следва да бъдат възстановени от бюджета на административния орган. Водим от изложеното Върховният административен съд, пето отделение