Решение № 6432 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11776/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ц., подадена чрез пълномощника адвокат Л. Минев, срещу решение 592 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело 638/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се, че първоинстанционният съд не е отчел, че в хода на производството пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) са били необходими специални знания при проверката на системата за видеонаблюдение, но не е била възложена експертиза досежно характеристиките и обхвата на камерите. Поради това намира, че Комисията не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая. За неправилни счита изводите на съда, че взетото решение на етажната собственост за монтирането на камерите прави извършеното видеонаблюдение съответно на изискванията на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламент (ЕС) 2016/679), тъй като паркинга пред входа на блока, не е дворно място и не е обща част на сградата. Намира, че е налице неправомерно обработване на лични данни от камера 3, тъй като макар предназначена да наблюдава входа на сградата, с нея се извършва и наблюдение на паркинга, който е обществено място. По тези оплаквания касационният жалбоподател моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени решението на КЗЛД и се върне преписката на органа за ново произнасяне по жалбата му. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба - КЗЛД и Ц. С. Ц., не изразяват становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание и не правят искания. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното съдебно решение е отхвърлена жалба на Н. Ц. срещу решение ППН-01-595/2021 от 03.11.2022 г. на КЗЛД, с което е обявена за неоснователна негова жалба срещу Ц. Ц., с предмет твърдения за неправомерно обработване на лични данни, в хипотезата на осъществявано от последния видеонаблюдение в жилищна сграда - етажна собственост, находяща се да адрес: гр. Пазарджик, бул. България 91. Административен съд Пазарджик е приел установената от КЗЛД фактическа обстановка, а именно, че в жалба си до Комисията Ц. е заявил, че видеонаблюдението е било извършвано от Ц. чрез монтиране без съгласието на останалите живущи в сградата на 3 бр. камери - на прозореца на складово помещение, което взел под наем, на прозореца на кухнята на апартамента си и на стълбището над входната врата. При предоставената му възможност за становище Ц. заявил, че за монтирането на камерите е взел съгласие от мнозинството на етажните собственици, които присъствали на общото събрание на 02.09.2000 г. Камерата на прозореца на складовото помещение била бутафорна. Втората камера работела, но била насочена да обхваща единствено вратата на помещението наето от Ц. и паркомястото пред него. Третата камера също била бутафорна. При извършената от контролните органи проверка на място на 01.06.2022 г. било установено, че сградата е с един вход. Състои от пет жилищни етажа и един партерен етаж с търговски обекти. На всеки етаж има по четири апартамента, а на пети етаж са два. Жилището на Ц. се намира на третия етаж, а на Ц. - над него. Ц. стопанисва и две от помещенията на партерния етаж, като магазин за авточасти и склад. Системата за видеонаблюдение се състояла от 4 бр. работещи видеокамери с описани модификация и характеристики, както и две камери, които не са свързани към електрическата система и не осъществяват видеонаблюдение - тъй наречените от Ц. бутафорни камери. Система била изградена през 2019 г. от Тебикс ООД и не позволявала осъществяване на запис, съхранение на видеокадри, предаване и запис на моментни снимки и видео кадри от образа на отдалечено устройство. Позволявала идентификация на физически лица, но не и автоматично лицево разпознаване. Достъп до нея имал Ц., чрез лаптоп съхраняван в жилището му. Поставени били информационни стикери за извършваното видеонаблюдение, без указание кой го администрира. Камера 1 била монтирана на тавана в склада, използван от Ц. и заснемала вътрешността на самия склад. Камера 2 била разположена на тавана в магазина за авточасти на Ц. и заснема вътрешността на магазина. Камера 3 била монтирана на прозорец от жилището на Ц. и заснема подстъпа към входа на сградата, задния вход на ползвания от него склад, както и паркинга, където живущите във входа паркират автомобилите си. Камера 4 била разположена на стена на коридора в жилището на Ц. и заснемала вътрешността на самото жилище. Едната от нефункциониращи камера била монтирана на прозорец от склада, ползван от Ц. и е насочена към подстъпа към този вход, а втората - била монтирана на тавана над входната врата на жилището на Ц., насочена към подстъпа към този вход и етажната площадка на третия етаж. Впоследствие Ц. предоставил на Комисията протокол от 02.09.2020 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици, с който мнозинството е взело решение за осъществяване видеонаблюдение на подстъпа към входа в сградата. Въз основа на тези констатации КЗЛД постановила оспореното пред първоинстанционния съд решение ППН-01-595/2021 от 03.11.2022 г. От правна страна съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на нормативно предвидената процедура, в предвидената форма и съдържа изискуемите реквизити, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Описал е съдържанието на приложимите норми. Позовал се е на решението на етажните собственици за извършване видеонаблюдение на подстъпа към входа, което е осъществявано с камера 3. С нея били наблюдавани и паркираните пред входа автомобили на собствениците на сградата (вж. снимката на л. 51) , но по отношение на това съдът е изложил, че се касае за паркинг в двора, т. е. прилежащ терен към сградата, който е обща част съгласно чл. 38 от Закона за собствеността (ЗС). Поради това е намерил, че при осъщественото видеонаблюдение чрез камера 3, Ц. действал при наличие на валидно взето решение на етажните собственици, в съответствие с чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и няма друго заснемане, извън чертите на етажната собственост. По отношение на останалите камери - 1, 2 и 4 е отчетено, че те наблюдават само помещенията от склада, магазина и жилището на Ц., а другите две - т. нар. от последния бутафорни камери, не са свързани към електрическата мрежа, т. е. тези камери не осъществяват видеонаблюдение. При тези мотиви съдът е отхвърлил подадената жалба срещу решението на КЗЛД. Така постановеното решение е правилно. Решаващият съд е пресъздал вярно фактическата обстановка по спора. Съгласно чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно само ако и доколкото обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Легитимният интерес трябва да е конкретен, като в обосновката му трябва ясно да е посочено какво конкретно налага точно този вид обработване на лични данни. От анализа на приложените по делото доказателства е видно, че заснемането извършвано от процесните камери обхваща зони на събиране на информация, които не превишават необходимия периметър за гарантиране интересите на Ц. Ц. и етажните собственици на сградата, съгласно взетото от тях решение на 02.09.2000 г. Наблюдавани са били вътрешните части на търговския обект, склада и жилището на Ц. върху които само той притежава права, както и подстъпа към входа на сградата и част от двора в която били паркирани автомобили на етажните собственици. В обхвата не попадат други съседни имоти или публични места, включително и обществен паркинг, обратно на твърдението на касационния жалбоподател. Частта от прилежащия терен - двора на сградата, в която етажните собственици оставят автомобилите си, не може да се приеме за такъв паркинг, защото не е общодостъпен за всички. Етажните собственици имат правата предоставени им с чл. 38 ЗС върху общите части, между които законът включва и двора. Камерата 3 е била насочена именно към него и към подстъпа на входа в сградата, за което е взето решението на етажните собственици. Същественият момент е, че както камера 3, така и останалите камери не са включвали в обхвата си видеозаснемане на обществени площи и имоти на трети лица, освен сградата етажна собственост и прилежащия терен. Следователно не са нарушени принципите по чл. 5, § 1, б. "б" от Регламента, а именно обработването на лични данни да е свързано със и да е ограничено до необходимото във връзка с легитимните цели, за които се обработват - свеждане данните до минимум. Оплакването на касационния жалбоподател, че КЗЛД не е установила правилно фактите по случая, тъй като не използвала специални знания при проверката на системата за видеонаблюдение и не е възложила експертиза, се прави за пръв път в касационната инстанция. По силата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доказателства свързани с такова оплакване не са ангажирани от жалбоподателя пред първоинстанционния съд. Няма и твърдения за наличието на такива факти. Ц. не се е позовавал на нуждата от специални знания при проверката на системата за видеонаблюдение, не е искал назначаването на експертиза нито в хода на производството пред КЗЛД, нито пред Административен съд Пазарджик. Поради това е недопустимо да въвежда нуждата от експертиза едва с касационната жалба, още повече, че предмета на проверката извършена от ораните на КЗЛД на 01.06.2022 г., не разкрива необходимост от специални знания, с оглед установените при проверката обстоятелства и направените снимки, които напълно разкриват релевантните факти. Предвид на изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски имат ответниците, но те не претендират присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение