Решение № 1496 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2008 г.

Решение № 1496 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по касационна жалба подадена от Емилия Василева Чакърова от гр. Плевен и Цветанка Василева Гошева - Антонова от София, срещу решение № 40 от 7.02.2008 г. постановено по адм. д. № 112/2007 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. В жалбата са развити и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - областния управител на Област гр. Кюстендил не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в касационната жалба, констатира, че същата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу решение № 09 от 7.05.2007 г. на областния управител на Кюстендилска област, с което е било отказано искането за обезщетяване с компенсаторни записи за одържавено имущество на наследодателя на Васил Василев Гошев б. ж. на гр. Кюстендил. Съображенията за това са били, че основанието за одържавяване на имота е била присъда, постановена от народния съд на основание чл. 2, т. 4 от Наредбата - закон за съдене от народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война (наричана по-нататък за краткост Наредбата-закон), който не фигурирал в изчерпателно изброените закони в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСНОНИ. От друга страна е посочено, че след приемането на ЗОСОИ, в Преходните и заключителни разпоредби § 1, т. 1, б. "а" е бил включен Наредбата-закон, като основание за възстановяване на одържавена собственост на това основание, но към този момент, тази присъда вече е била отменена с решение на Върховния касационен съд, което правило приложението на този реституционен закон невъзможно. Направен е извод, че в конкретния случай, следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 151 ЗИН, тъй като наследодателят на жалбоподателките бил оправдан. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема подробните мотиви изложени от административния съд. Действително от данните по делото безспорно е установено че основание за одържавяване на претендирания имот е присъда постановена от народния съд по Наредбата-закон. С решение № 451 от 26.06.1997 г. ВКС по реда на надзора е отменил присъдата постановена срещу наследодателя та касаторите, като го е признал за невинен и е бил оправдан по обвинението по чл. 2 от Наредбата - закон. При тази фактическа обстановка, изводът, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 2 от ЗОСОИ е законосъобразен. Това е така, защото към момента на влизане на закона в сила 22.11.1997 г. (публикуван в ДВ, чл. 107 от 18.11.1997 г.), основанието за одържавяване на имота е било отпаднало. Останалите доводи развити в писмената защита не биха могли да бъдат обсъждани в настоящото производство тъй като предмет на делото е законосъобразността на решение № 09 от 7.05.2007 г. на областния управител на гр. Кюстендил, който се е произнесъл на основание допълнителни молби подадени с вх. № 94-00-10 от 6.12.2006 г. И № 94-00-19 от 31.03.2006 г. от наследниците на Васил Гьошев. По тези съображения постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,