Решение № 133 от 10.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 461/2019 г.

Решение № 133 от 10.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 461/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на гражданския ищец "Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. П. срещу въззивно решение № 57/11.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 1547/2018 г. от Софийски апелативен съд. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Изтъкват се твърдения, че съдебните инстанции са достигнали до погрешни изводи, довели до оправдаването на подсъдимия З. и отхвърлянето на предявения граждански иск. Разисква се кредитираната от съда съдебно-технико инженерна и оценителна експертиза, като се претендира също, че от нейният състав "неясно как е отпаднал" единият от определените експерти. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, гражданският ищец "Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Подсъдимият С. З. и неговата защита считат жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 178/10.07.2018 г., постановена по НОХД № 516/2017 г., Софийският градски съд е признал подсъдимия С. Р. З. за невинен в това на 19.02.2014 г. да е извършил престъпление по чл. 260, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение. Със същата присъда искът, предявен от "Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, за имуществени вреди в размер на 8 028 123 лева, е отхвърлен като неоснователен. Със сега атакуваното въззивно решение, постановено по протест на прокурора и жалба на гражданския ищец, присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Преди всичко следва да се определи рамката на касационния контрол. Върховният касационен съд е имал повод да изрази разбирането си, че процесуалното положение на гражданския ищец в наказателния процес се определя от това, че той встъпва в производството, за да осъществи своето право на обезщетение за причинените с деянието вреди (в конкретния случай имуществени такива), а не наказателната отговорност на подсъдимия. Именно заради това в закона е установена невъзможността гражданският ищец да използва предоставените му процесуални права във връзка с въпросите на наказателната отговорност, включително и да атакува постановените съдебни актове в наказателната им част. Съгласно разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. Това означава преди всичко на жалбоподателя да е предоставена възможност да атакува съдебния акт. Постановеното въззивно решение не е атакувано по касационен ред от страна на обвинителната власт, поради което предмет на настоящата проверка е само гражданската част на съдебния акт. Решението относно наказателната отговорност на подсъдимия З. като необжалвано е влязло в законна сила. Гражданската отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на подсъдимия, поради което и процесуалния закон предопределя правомощия на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск не само при осъдителна, но и при оправдателна присъда. Тоест, когато разреши по определен начин със съдебния си акт въпросите за деянието, авторството, вината и отговорността на обвиненото лице. Фактическият състав на заявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск за обезщетяване на настъпилите имуществени/неимуществени вреди в правната сфера на едно лице в резултат на непозволено увреждане, изисква доказване на автора, увреждащото действие, респективно бездействие, вреда, причинна връзка. По настоящето дело подсъдимият З. е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 260, ал. 1 от НК, тъй като решаващите съдебни състав са приели, че липсват доказателства относно съставомерността на деянието както от обективна, включително и по отношение на щетата, така и от субективна страна. В разглеждания случай елементите от обективна и субективна страна на престъплението и на деликта съвпадат и след като деянието е обективно несъставомерно, то няма правна основа за уважаване на предявения на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск. Всъщност, с поддържаните в жалбата аргументи се оспорва оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 260, ал. 1 от НК. Вече стана дума за процесуалната легитимация на гражданския ищец, която не му дава възможност да претендира за обсъждане основания, свързани с установяване на престъплението от наказателно-процесуална гледна точка. За пълнота на изложението следва да се посочи и неоснователността на възражението, че съдът по неясни причини е изключил от състава на експертизата едно от определените вещи лица. За отхвърлянето му е достатъчно да се препрати към съдържанието на протокола за съдебното заседание от 22.06.2018 г. по НОХД № 516/2017 г. на Софийски градски съд. Протоколът удостоверява причините за отсъствието на вещото лице Т., невъзможността му да участва в изготвянето на експертизата, оповестяването им от съда, изразеното съгласие на присъстващите в това съдебно заседание страни заключението да бъде изслушано и прието, така както е изготвено от останалите вещи лица. С нарочно определение основният съд е допуснал промяна в състава на назначената експертиза и след изслушването й я е приел. Обобщено, настоящият съдебен състав не намира основание да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, в какъвто смисъл се настоява в касационната жалба. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение