Решение № 9313 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 935/2014 г.

Решение № 9313 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 935/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 5939 от 30.09.2013 г., постановено по адм. дело № 14606 по описа за 2012 г. на Административния съд - София-град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на подадената жалба от Сдружението на земеделските стопани-животновъди, представлявано от председателя Росен Емилов Стоянов, ЕИК 120621019, против уведомително писмо изх. № 02-210-2600/3125 от 30.06.2012 г. Ответникът по касационната жалба - Сдружението на земеделските стопани - животновъди, представлявано от председателя Росен Емилов Стоянов, ЕИК 120621019, оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град, е било образувано по жалба на Сдружението на земеделските стопани - животновъди, ЕИК 120621019, представлявано от председателя Росен Емилов Стоянов, срещу уведомително писмо изх. № 02-210-2600/3125 от 30.6.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което по СЕПП и НР1 е отказано изцяло оторизирането на суми. Съдът е отменил изцяло обжалвания индивидуален административен акт, като е приел, че същият, макар и издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, не съдържа подробни мотиви, от които да се изведе волята на административния орган и да се осъществи пълноценен контрол върху законосъобразността на акта с оглед спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решенето на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, въз основа на установените по делото факти е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт поради липса на достатъчно ясно формулирани в писмото мотиви на административния орган. Видно от доказателствата и съдържанието на обжалвания административен акт, със същия е отказано изцяло финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 8492,50 лв., и по НР1 (Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони) - 9638,77 лева. Имотите по площ, които не съответстват на изискванията за подпомагане, са били посочени в табличен вид в уведомителното писмо. При разглеждането на делото съдът е допуснал, изслушал и приел съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е приел за установено, че заявените имоти за подпомагане за 2011 г. са 49 на брой с обща площ 37,91 ха, разположени в землището на с. Борутино и с. Чавдар, община Доспат. По заявлението на жалбоподателите в ДФЗ - Разплащателна агенция, вещото лице е установило наличие на 4 парцела със застъпвания с обща площ 0,13 хектара. По тях жалбоподателят е бил своевременно уведомен. По три от тях земеделските стопани не са се явили и не са представили документи за застъпените площи, за четвъртия парцел са представени такива за право на ползване на трето лице. Вещото лице по задание от страните е проследило площите и броя на парцелите, заявени за подпомагане от жалбоподателя, за три години пред процесната 2011 г. Установено е било, че заявените за подпомагане площи като количество и контури са почти едни и същи. За 2011 г. допустимият за подпомагане земеделски слой е бил установен по ортофотокарта, изготвена въз основа на самолетни снимки през м. август 2011 г. И по-голямата част от заявените за подпомагане имоти попадат в допустимия за подпомагане слой. Административният орган е приел, че два от заявените за подпомагане имоти са изцяло недопустими за подпомагане, от останалите 40 имота има отделни части, които са недопустими за подпомагане. За изготвяне на експертизата вещото лице е предприело самостоятелно дешифриране на наличните МЗХ материали със софтуера на Министерството. Конкретните констатации на вещото лице са възприети от съда и са посочени в мотивите на решението. С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК и забраната за фактически установявания настоящата инстанция намира, че фактите, приети за установени от съда въз основа на заключението на вещото лице относно конкретните имоти, заявени за подпомагане, не следва да се възпроизвеждат в касационното решение. Те се приемат за случили се така, както са приети от първоинстанционния съд. Правилно и въз основа на наличните доказателства съдът е обосновал своя извод, че административният акт не съдържа фактическите основания за издаването му съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Този извод на първоинстанционния съд се споделя, както от касационния жалбоподател, а така също се съдържа и в мотивираното становище на представителя на Върховната административна прокуратура. Административният акт е неясен в частта, с която се обсъждат площите, които според органа са недопустими за подпомагане или за тях следват намаления. Правилно съдът се е позовал на трайната съдебна практика, вкл. и на ТП на ВС № 4 от 1976 г., за това, че мотивите към акта могат да се съдържат и в съпътстващите издаването му документи. Същите следва обаче да присъстват при издаването на акта и да обективират волята на органа по ясен и разбираем за страната начин. Липсата на мотиви или неяснотата до степен на липса на такава воля на органа при посочването на фактическите и правните основания за издаване на акта всякога са приемани от съдебната практика като съществено нарушение на изискванията за мотивираност на акта, което води до неговата отмяна. Това е така, тъй като непосочването на фактическите обстоятелства прегражда правото на защита на гражданите, доколкото страните се защитават срещу факти чрез оборване или насрещно установяване на такива. Правилно АССГ е посочил, че този порок на административния акт не може да бъде саниран или допълнително установяван с помощта на вещото лице, заключението на което е доказателствено средство в процеса на оспорването, а не при издаването на административния акт. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че решението на Административния съд - София-град, следва да се остави в сила, поради което, и