Решение № 14778 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3977/2010 г.

Решение № 14778 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3977/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на ГКПП - "Аерогара София", чрез процесуалния му представител юрк. Игнатова, против решение № 14 от 1.02.2010 г., постановено по адм. дело № 3530/2009 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се мотивират съображения за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Прилагат се като доказателства Регламент (ЕО) 820/2008 на Комисията от 8.08.2008 г., Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11.03.2008 г., Инструкция за задълженията на оператора по сигурност в пункта за проверка и свидетелство за професионална квалификация. Ответникът - Кирил Христов, в писмени бележки, оспорва касационната жалба и пледира за правилност на обжалвания съдебен акт. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразна, заповед № 77 от 16.04.2009 г. на началника на ГКПП "Аерогара София", с която на Кирил Христов Христов - полицай, категория Е- III степен, група "Терминал 1" на ГКПП "Аерогара София" от ГКПД на РДГП Аерогара при ГДГП - МВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца, на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т. 3, предл. първо от ППЗМВР. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че проверката за изпълнение на служебните задължения на държавния служител Христов касае период от 24 минути, т. е. времето от 5:04 до 5:28 часа на 22.02.2009 г., през който период проверяващите са констатирали неизпълнение на задължението да бъде извършена от Христов физическа проверка на 10 % от пътниците, незадействали проходния метал-детектор. След тази констатация административния орган е приел, че е нарушил служебните си задължения по смисъла на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 2320/13.01.2006 г. и е издал оспорваната заповед. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че административния орган не е посочил броя на пътниците, преминали през посочения период през пункта, на който е дежурил Христов, поради което твърдението, че същият не е извършил физическа проверка на 10 % от тях не е доказано. Приел е още, че нормативните актове - Наредба № 2320 и Регламент (ЕО) № 2320/2002 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2002 г. - не съдържат специални текстове, които да изискват посочената проверка на 10% от пътниците да се извършва за точно определено време. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Видно от приложените доказателства за извършените служебни нарушения е налице единствено справка рег. № 4191 от 3.04.2009 г. (л. 6), в т. 3 на която е описано, че комисията, назначена да прегледа видеозаписите от наблюдаващите камери в Терминалите на летището е съставила Протокол рег. № 3265 от 16.03.2009 г., допълнен с протокол рег. № 3805 от 27.03.2009 г., в които на 22.02.2009 г. за времето от 5:00 до 5:40 часа на Терминал 1 са констатирани нарушения на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 2320/2006 г. на Министъра на вътрешните работи от страна на дежурните полицаи, изразяващи се в неизвършването на физическа проверка на 10 % от заминаващите пътници по начин, който да гарантира недопускането в зоните за сигурност на опасни предмети и устройства, които могат да бъдат използвани за акт за незаконна намеса в гражданското въздухоплаване. В справката не се сочи колко пътници са преминали през това време през съответния пост. Обяснението, което Христов е дал е от дата 24.03.2009 г. (л. 15), т. е. преди изготвянето на справката. В тези обяснения той е посочил, че "нямам ясен спомен за времето от 5:28 до 5:40 часа на нощната смяна на 21.02.2008 г. ". Няма данни да е бил запознат както със записите от видеокамерите, уличаващи го в нарушение на служебните задължения, така и с изготвената справка, а така също не е бил поканен повторно да даде обяснения за конкретното нарушение. При това положение административният орган е действал в нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Твърдението му за извършено от Христов нарушение на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 2320 е останало недоказано. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът от първата инстанция необосновано е приел за вярна защитната теза на жалбоподателя. В случая, пред вид казаното по-горе, в същата степен необосновано би било да се приемат за верни и твърденията на административния орган, изложени в мотивите му към заповедта. При служебната проверка на обжалвания акт настоящата инстанция не констатира нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение