Решение № 7393 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2016 г.

Решение № 7393 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Г. В. В., чрез процесуалния й представител адв. С., против решение № 516 от 29.01.2016 г. постановено по адм. дело № 7622/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № РДЗО-3676/10.07.2015 г. на председателя на Държавна агенция "Технически операции", с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за извършено нарушение по чл. 153, ал. 3, т. 3 вр. чл. 153, ал. 6 ЗМВР, й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност старши агент IV степен към ДПСРСТП в Държавната агенция "Технически операции", считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, както и при нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция "Технически операции", чрез служител с юридическо образование В. Б., в писмен отговор и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РДЗО-3676/10.07.2015 г. на председателя на Държавна агенция "Технически операции", с която на Г. В. В. в качеството й на държавен служител към ДПСРСТП при ДАТО, за дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, а именно неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР, за възникнали обстоятелства по чл. 153, ал. 3, т. 3 от същия закон, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 194, ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 7, буква "ж" и т. 8 ЗМВР вр. с чл. 19г, ал. 1, т. 7 и ал. 2 и чл. 19е, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗСРС е прекратено служебното й правоотношение на длъжност старши агент IV степен към ДПСРСТП в Държавната агенция "Технически операции". Съдът е направил извод, че дисциплинарното производство е проведено за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по приложимия закон - чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, изразяващо се неподаване на декларация по чл. 153, ал. 6 ЗМВР, за възникнали обстоятелства по чл. 153, ал. 3, т. 3 ЗМВР; при спазване на процесуалните правила по провеждане на дисциплинарното производство и издаване на административния акт, който съдържа мотиви, посочване на правно-релевантните факти и удостоверяващите ги доказателства; издаден е от компетентен орган, поради което е преценен за законосъобразен, а оспорването - за неоснователно. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Неоснователно е възражението за нищожност на оспорвания административен акт, като издаден от некомпетентен орган. Държавната агенция "Технически операции", съгласно чл. 19а от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/ е специализиран орган към Министерския съвет за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства; юридическо лице на бюджетна издръжка; ръководи се от председател, който се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет /съгласно чл. 19в, ал. 1 ЗСРС/ и има правомощията, изчерпателно посочени в чл. 19г ЗСРС. Служителите в Държавна агенция "Технически операции" /ДАТО/ са: 1. държавни служители, които пряко осъществяват дейности по прилагане на специални разузнавателни средства; 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово правоотношение, като съгласно чл. 19е, ал. 2 от ЗСРС за държавните служители, които пряко осъществяват дейности по прилагане на специални разузнавателни средства се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР. Те се назначават от председателя на ДАТО. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ДАТО неговият председател утвърждава класификатора на длъжностите и осъществява правомощията на орган по назначаването на държавните служители в ДАТО съгласно ЗСРС и на работодател съгласно КТ на лицата, работещи по трудово правоотношение. Ето защо са законосъобразни изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен дисциплинарно наказващ орган, предвид чл. 204, т. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Не е налице соченото от касатора нарушение на изискуемата от закона форма. Административния акт съдържа всички задължителни реквизити, съобразно изискването на чл. 210, т. 1 ЗМВР. Не е налице противоречие между фактическите установявания в оспорената заповед и обобщената справка. Дисциплинарното обвинение в извършване на деянието е формулирано по ясен и недвусмислен начин и не е променяно от образуване на дисциплинарното производство до издаване на оспорваната заповед, с оглед на което: 1. Липсва неяснота на обвинението и 2. са осигурени всички възможности за реализиране на правото на защита. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателката е проведено производство без накърняване на процесуалните й права и правото на защита. Налице е съвпадение между фактите, вменени като нарушение на служебната дисциплина със заповедта за образуване на дисциплинарното производство по чл. 230 от ЗМВР и фактите, послужили като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в заповед № РДЗО-3676/10.07.2015 г. на председателя на Държавна агенция "Технически операции". Смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 3 от ЗМВР, който законодателят е въвел е задължението на държавните служители в МВР да декларират всяка форма на участие в търговска дейност, в широкия смисъл на това понятие, в краткия 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата. Съгласно чл. 153, ал. 3 от ЗМВР, несъвместимостта със службата в МВР е налице тогава, когато държавните служители извършват търговска дейност и не са изпълнили задължението си да я декларират. Легално определение за търговска дейност няма. Тесният смисъл на това понятие е стопанска дейност по "обмен на блага", която се извършва " без да се предприема върху тях каквато и да е съществена промяна". В широк смисъл на понятието търговия, обаче, това е стопанска дейност, насочена към обмен на блага изобщо. Следователно, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издавеното й. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 (двеста) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,