Решение № 7895 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2015 г.

Решение № 7895 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. М. К. от гр. Д., против решение № 102 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 126/2015 г. на Административен съд - С. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Решение № 2 от заседание на 21.04.2015 г. на Комисията за установяване на жилищни нужди. В касационната жалба не се въвеждат конкретни отменителни основания. От обстоятелствената й част обаче могат да се изведат такива за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Кметът на О. Д. не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението, което е довело до неправилно прилагане и на материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общински жилища. Образувано е по жалба, подадена от С. К. против Решение № 2 от заседание на 21.04.2015 г. на Комисията за установяване на жилищни нужди при община - Д. Твърдял е, че и той, и съпругата му са безработни и нямат доходи, за което са представили служебни бележки от Бюрото по труда. По подадена от него молба до Общината е поискал да се направи прихващане на задълженията му към общината от вземането му от Общинска болница. С обжалването решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора, като неоснователна и недоказана. С оглед на установеното, настоящата съдебна инстанция приема, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение на Административен съд - С. е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК, тъй като не е указал на касатора да ангажира относими доказателства и доказателствени средства за установяване на твърденията си в жалбата за налични изискуеми и ликвидни вземания към общината, които могат да бъдат прихванати с годишните му задължения за наем, местен данък и такси. Безпорно е, че задълженията на съда по посочения текст от АПК е гаранция за правата на страните и за изясняване на спора, т. е. за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури равенство на страните в процеса и условия за състезателност. Нарушаването на посочените правила винаги води до допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до постановяване на неправлино съдебно решение. Неспазването на императивното изискване на АПК, но може да бъде компенсирано с разпореждането от 29.05.2015 г., с която е оставена без движение жалбата и са дадени указания само за поправянето й. Освен това видно от делото и протокола от съдебно заседание, то е разгледано и решено в едно съдебно заседание, на което касаторът не е присъствал. Вярно е, че за него той е бил редовно призован, но съдът е бил длъжен да спази посочените разпоредби на АПК, свързани със служебното начало, което в административното производство е по-засилено в сравнение с гражданското такова и е следвало да му укаже, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си. По този начин той е бил лишен от възможност да представи доказателства, които да бъдат обсъдени от съда наред с тези, представени с административната преписка от административния орган, с оглед принципите на административния процес за истинност и съразмерност. Ето защо, правно необоснован се явява изводът на съда за законосъобразност на решението на Комисията за установяване на жилищни нужди. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение