Решение № 141 от 22.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 255/2017 г.

Решение № 141 от 22.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 255/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 47, т. 2 ЗМТА и чл. 47, т. 3 пр. второ / отм. ДВ бр. 8 от 2017 г. / ЗМТА. Образувано е по иск на Д. Д. С., за отмяна на арбитражно решение № 2432/31.08.2016 г. по арб. дело № 2432/2010 г. на арбитър Б. Г., с което ищцата е осъдена да заплати на [фирма] сумата от 637,04 лева, ведно със законната лихва върху същата от постановяване на арбитражното решение до окончателното й изплащане - съизмеряваща дължими главница, лихви за забава и неустойка по договор за револвиращ заем № [ЕГН ]/22.04.2009 г. Ищцата твърди, че липсва валидно сключено арбитражно споразумение, тъй като при липса на пълна и ясна информация относно същественото съдържание на договора за заем, допълнен впоследствие, при упражнена от заемодателя заблуждаваща търговска практика, в противоречие с чл. 68е ал. 2 от Закона за защита на потребителите / З./, е била подведена да подаде молба за отпускане на кредит, впоследствие зачетена от ответника за договор. С оглед отправено от ищцата разваляне на договора, намира че и на това основание, с оглед правните последици на развалянето, липсва обвързваща я с ответника арбитражна клауза. Изрично се позовава на нищожност на арбитражната клауза, като неравноправна, по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. с чл. 143, т. 16 от З.. Наведено е и основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА / понастоящем отменена - ДВ бр. 8/2017 г. /, с формално твърдение за нарушаване принципа за равенство на страните и принципа за състезателност. Ответникът - [фирма] - оспорва исковата молба. Оспорва допустимостта на иска, като предявен след изтичане на тримесечния срок, съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Оспорва наличието на наведените от ищцата основания и излага съображения за неприложимост на измененията на ЗМТА / обн. ДВ бр. 8 от 2017 г. / спрямо настоящия спор, тъй като атакуваното арбитражно решение е постановено преди влизането им в сила и се касае за процесуални норми, които не могат да засегнат вече извършени процесуални действия и техните правни последици. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че ищцата е получила препис от арбитражното решение на 14.09.2016 г. / потвърждение от [фирма], доставило пратката /, а исковата молба е подадена на 07.12.2016 г. Следователно е спазен преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Преди произнасяне по въведените основания за отмяна, Върховен касационен съд дължи служебна проверка за валидността на арбитражното решение. Съгласно § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр. 8/2017 г. / производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, се прекратяват служебно от сезирания арбитраж. Според действащата към момента разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА / § 8, т. 5 от ЗИД на ГПК - обн. ДВ бр. 8/2017 г./, арбитражните решения, постановени по спорове предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна / предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА/, по който Върховен касационен съд не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. Съгласно тълкуването, дадено от Конституционния съд в т. 3 на конст. дело № 15/2002 г., защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първия, а защитата по реда на чл. 47 ЗМТА - следващия, факултативен стадий. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд, поради неарбитрируемост на спора / чл. 19, ал. 1 ГПК вр. с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК - обн. ДВ бр. 8/2017 г. /. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено към измененията на процесуалния кодекс производство, ще следва Върховен касационен съд да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория - факултативен - стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед новите процесуални разпоредби. В случая предмета на арбитражното производство е спор по договор за заем, като Д. С. удовлетворява качеството "потребител", по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З.. Производството по чл. 47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / обн. ДВ бр. 8/2017 г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение. С оглед изхода на спора, ответникът следва да възмезди понесени от ищцата разноски, в размер на 25,48 лева - държавна такса, както и да заплати на процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение, в размер на 200 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение