Решение № 4461 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез юрк. М. Василева обжалва решение № 23958/18.11.2024 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 3757/2023 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221718005460-091-001/01.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 33 913.54 лева за данъчни периоди м. 10 и 11.2017 г. по фактури, издадени от "Миланов и син" ЕООД и съответните лихви от 5 447.83 лева, както и в частта, в която приходната администрация е осъдена за разноски в размер на 585 лева. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и вътрешно противоречие на мотивите. Касаторът счита, за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че спорните стоки (арматурна стомана) са налични към датата на регистрация на ревизираното лице по ЗДДС и че са изпълнени условията на чл. 74 ЗДДС за признаване на данъчен кредит. Твърди, че арматурната стомана, предмет на фактурите, издадени от "Миланов и син" ЕООД е вложена от дружеството към 01.09.2017 г. в обекти в кв. 274 в изпълнение на договор и анекс от 11.07.2017 г. за доставка и монтаж на арматура, кофражни и бетонови СМР, сключен с "Елстрой билд" ЕООД, които са изградени в степен груб строеж към 01.09.2017 г., съгласно акт обр.14 от 01.09.2017 г. за приемане на конструкция и събраните в хода на ревизията актове обр. 5, обр. 6, обр.12, обр. 17, акт обр. 7 (37 броя) за приемане на кофражни и армировъчни работи, включително бетонирани части и заваръчни работи. Счита, че договорите, сключени между ревизираното дружество и физически лица, на които се позовава съдът, имат за предмет довършителни строителни работи - полагане на замазки, шпакловка на стени, гипсова мазилка, за които арматурна стомана не е необходима. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София обжалва и определение № 2256/21.01.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 3757/2023 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение № 23958/18.11.2024 г. по адм. д. № 3757/2023 г. в частта за разноските и по-конкретно искането му за присъждане на претендираното със списък по чл. 80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на определението, по съображения, че намаленият размер на юрисконсултското възнаграждение не съответства на решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 и на фактическата и правна сложност на делото, тъй като не отчита вида на правния спор, нито материалния интерес по делото, нито вида и количеството на извършената работа във всички 10 съдебни заседания пред първата инстанция, в които решаващият орган е представляван от юрисконсулт. В подкрепа на касационните доводи за неправилно определяне размера на юрисконсултоското възнаграждение, е цитирана и съдебна практика по чл. 161 ДОПК. Акцентира се и на обстоятелството, че от насрещната страна не е направено възражение за прекомерност на възнаграждението. Искането е за отмяна на определението и изменение на решение № 23958/18.11.2024 г. по адм. д. № 3757/2023 г. в частта за разноските като вместо 13 635 лева се присъдят 30 678.16 лева юрисконсултско възнаграждение за три производства пред АССГ и ВАС съгласно действащата към устните състезания Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски в размер на 600 лева юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса за частната жалба. Ответникът - "Уайт Билд 3000" ЕООД не е изразило становище по касационната жалба, както и по частната жалба. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваните съдебни актове съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционното съдебно решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - София град е бил ревизионен акт № Р - 22221718005460-091-001/01.07.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 140/27.01.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. София, с който на "Уайт Билд 3000" ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 100 643.75 лева и съответните лихви в размер на 12 777.19 лева, както и задължения за ДДС в общ размер на 140 212.71 лева и лихви в общ размер на 15 943.50 лева за данъчни периоди м. 10.2017 г., м. 11.2017 г. и м. 06.2018 г. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 3995/12.04.2023 г. постановено по адм. дело № 9037/2022 г., Върховният административен съд е отменил решение № 767/11.02.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 3004/2020 г., с което оспореният ревизионен акт е прогласен за нищожен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за допускане на повторна съдебно - техническа експертиза (СТЕ) за изясняване на спорния по делото въпрос подписан ли е ревизионния акт с квалифициран електронен подпис на издателите си по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014 с оглед разясненията, дадени с решението от 20.10.2022 г. на СЕС по дело С-362/21, като при извод, че актът е валиден - съдът да се произнесе за съответствието му с материалния закон. При новото разглеждане на делото с решение № 23958/18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 3757/2023 г. Административен съд - София град е преценил, че ревизионния акт е подписан с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, по смисъла на чл. 3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. съгласно заключението на повторната съдебно - техническа експертиза и е постановил отмяна на акта в частта на определените задължения за ДДС за данъчни периоди м. октомври и м. ноември 2017 г. вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 33 913,54 лева и съответните лихви по фактури, издадени от „МИЛАНОВ И СИН“ ЕООД за доставка на арматурна стомана, на основание чл. 74, ал.1 ЗДДС и е отхвърлил жалбата на „УАЙТ БИЛД 3000“ ЕООД в останалата част - по отношение на установените задължения за корпоративен данък за 2017 г. и начислен ДДС за м.06.2018 г. В настоящото касационно производство се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен ревизионния акт по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София. В останалата част, решението не е обжалвано от дружеството. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че страните не спорят по реалното осъществяване на доставките. Спорно по делото е дали доставените стоки (арматура) са били налични към датата на регистрация на "Уайт Билд 3000" ЕООД по ЗДДС - 04.09.2017 г. като условие за признаване на правото на данъчен кредит на основание чл. 74 ЗДДС. Според съда изводът на органите по приходите, че доставените количества арматурна стомана не са били налични към 04.09.2017 г., не почива на обективна информация. Съдът се е мотивирал с представените в ревизионното производство първични счетоводни документи от "Миланов и син" ЕООД както преди, така и след регистрацията на "Уайт Билд 3000" ЕООД по ЗДДС, които отразяват родово определени по вид и количества заместими вещи, които не могат да бъдат съпоставени изцяло с данните в представените от ревизираното дружество документи за вложени материали при извършените СМР услуги в процесния период. По тези съображения и с позоваване на принципа за неутралитет на ДДС, установен в цитирана практика на Съда на ЕС, е приел, че ревизионният акт следва да бъде отменен в частта на отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 74, ал.1 и 3 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури за доставки на материали (арматурна стомана), издадени преди регистрацията на ревизираното дружество по ЗДДС, отразени в данъчни периоди м.10.2017 г. и м.11.2017 г. Решението в обжалваната част е неправилно постановено. Принципно вярно съдът е приел, че в разглеждания случай правото на приспадане е отказано на основание чл. 74 ЗДДС. Тази норма предвижда право на данъчен кредит на регистрирано лице за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрация по ЗДДС, които са налични към датата на регистрацията. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане възниква само за наличните активи към датата на регистрация, за които са изпълнени едновременно условията, посочени по т.1- 3 на тази разпоредба - налице са изискванията на чл. 69 и чл. 71 ЗДДС; доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата и активите са придобити до 5 години, а за недвижимите имоти - до 20 години преди датата на регистрация. В случая по делото не е спорно и съдът е установил, че правото на приспадане е упражнено за закупена преди регистрацията по ЗДДС арматурна стомана по фактури, издадени от регистрирано по ЗДДС лице - Миланов и син ЕООД и е упражнено с подаден опис на наличните активи в предвидения от закона 45- дневен срок. Спорът е дали закупените през м.07.2017 г. активи (арматурна стомана) са налични към датата на регистрация на ревизираното лице по ЗДДС - 04.09.2017 г. Правилно съдът е приел, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване твърдението на органите по приходите, че арматурната стомана, предмет на фактурите, издадени от Миланов и син ЕООД през м.07.2017 г., е вложена към 01.09.2017 г. в изграждане конструкцията на обектите, посочени в договор от 10.07.2017 г., изменен с анекс № 1 от 11.07.2017 г., сключени между "Елстрой Билд" ЕООД и "Уайт Билд 3000" ЕООД за доставка и монтаж на арматура, кофражни и бетонови СМР - „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XIV-4368, 4113, 4114, „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XV-4111, 4112, 4113, 4114, „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XVI-4111, 4112, в квартал 274, по плана на град София, местността „Студентски град. Действително от представените актове обр. 14 за трите обекта, е установено, че конструкцията на сградата в груб строеж е приета на 01.09.2017 г., въз основа на съставените при строителството актове, в това число и актове обр. 7 за приемане на кофражни и армировъчни работи, но от представения констативен акт обр. 15 от 23.02.2018 г. за установяване годността за приемане на строежа за обект „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XV-4111, 4112, 4113, 4114, е установено, че строежът се състои от Блок А - УПИ XVI-4111, 4112,, Блок Б - УПИ XV-4111, 4112, 4113, 4114 и Блок В - УПИ XIV-4368, 4113, 4114 и актовете обр. 7 за приемане на кофражни и армировъчни работи са съставени през м.06.2017 г., т.е. преди покупката на процесната арматурна стомана през м.07.2017 г. От друга страна по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване на условията за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 74 ЗДДС, е на ревизираното дружество, което претендира признаването на това субективно право. При постановяване на решението, първоинстанционният съд не е обсъдил тези доказателства. Ако бе изпълнил задължението си по чл. 236, ал.2 ГПК, съдът би стигнал до друг извод относно изпълнението на условията по чл. 74 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит по спорните доставки. Предвид задължението на касационната инстанция по чл. 227, ал.1 АПК - да реши спора по същество, тези доказателства следва да бъдат обсъдени в касационното решение. За доказване твърдението си, че стоките са налични към 04.09.2017 г., дружеството е представило в хода на ревизията справка за доставена и вложена арматура, закупена от фирма "Миланов и син" ЕООД през 2017 г. и 2018 г., според която са доставени материали на обща стойност 301 422.70 лева или 322 780 кг арматура по фактури, издадени през м.07.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г. и м.03.2018 г. В справката са отразени и вложени материали (арматура) както следва: на стойност 20 564.33 лева или 22 021.42 кг на обект Трафопост, кв. 273 по договор с Барроко Студио на 05.12.2017 г.; на стойност 244 644.76 лева или 261 979.06 лева по договор с Елстрой Билд по договор 10.07.2017 г. - обект кв. 274 на 19.02.2018 г. и на стойност 36 213.61 лева или 38 779.52 кг за СМР физически и юридически лица - обект кв. 273. Съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изготвена въз основа на така представената справка за заприходената арматура, закупена от Миланов и син ЕООД през м.07.2017 г. е на стойност 170 567.10 лева, наличната арматура към 04.09.2017 г. е на същата стойност, а към 31.12.2017 г. - 256 859.37 лева. За влагането на арматурата ревизираното дружество е представило подписани между Елстрой Билд ЕООД и Уайт Билд 3000 ЕООД приемо - предавателен протокол от 10.01.2018 г. за предадени и приети СМР съгласно договор от 10.07.2017 г., анекс № 1 и акт обр. 19 на обекти "Студентско общежитие с ателиета, магазини и подземни гаражи" в УПИ XIV-4368, 4113, 4114, „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XV-4111, 4112, 4113, 4114, „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XVI-4111, 4112, в квартал 274, по плана на град София, местност „Студентски град", протокол №1/10.01.2018 г. за установяване завършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, подписан между Елстрой Билд ЕООД и Уайт Билд 3000 ЕООД към 10.01.2018 г. - доставка на арматура 261 979 кг и кофражни работи, монтаж на арматура и полагане на бетон на посочените три обекта в кв.274, по плана на град София, както и справка за счетоводните записвания по сметка 402 "Доставчици", както и акт обр. 12 от 10.01.2018 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта за полагане на арматура - 261 979 кг и кофражни и бетонови работи - 3100 кв.м. Счетоводната справка, заключението на съдебно - счетоводната експертиза и представените приемо - предавателни протоколи от м.01.2018 г., които са частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК, не кореспондират с актовете, съставени за строителството на посочените в договора от 10.07.2017 г. обекти „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XIV-4368, 4113, 4114, „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XV-4111, 4112, 4113, 4114, „Студентско общежитие с ателиета, офиси, магазини и подземни гаражи“ в УПИ XVI-4111, 4112, в квартал 274, по плана на град София, местността „Студентски град“, отразени в констативния акт обр. 15 от 23.02.2018 г. за установяване годността за приемане на строежа. Вещото лице по съдебно - техническата експертиза е дало заключение, че на място съществуват извършени СМР включващи армиран бетон и необходимия за него кофраж в обектите, след дата 01.09.2017 г., след като на място е установил наличие на вграден канализационен колектор ф120 разположен по ос АА и във вътрешния двор на сградите вертикална планировка и трафопост, повдигнат над нивото на прилежащия терен на бетонов фундамент, докато по проект е във втори сутерен. Според експерта изграждането на допълнително ниво около канализационния колектор, изнасянето на трафопоста и разполагането му върху бетонов фундамент и изглаждането на плочниците около сградата не са СМР пряко свързани с конструкцията на сградата. Те са изградени след достигане на сградата в груб строеж и са свързани с изграждане на кофраж, армиране и отливане на бетон. От констативния акт обр. 15/23.02.2018 г. е видно, че актовете обр. 12 за част ВиК - канализация са съставени през м.07.- 10.2017 г., след приемане на сградата в груб строеж, но представените от ревизираното лице протоколи от 10.01.2018 г. за предадени и приети СМР по договора от 10.07.2017 г., не кореспондират по време с тези актове. С оглед на изложеното не може да се приеме, че дружеството е установило, при условията на пълно и главно доказване, че закупената през м.07.2017 г., преди регистрацията му по ЗДДС арматурна стомана е била налична към датата на регистрацията му по ЗДДС - 04.09.2017 г. и е вложена в строителството на посочените в договора му с Елстрой Билд ЕООД обекти, след тази дата. Освен това съдът не е съобразил и обстоятелството, че за извършените от ревизираното дружество доставки към Елстрой Билд ЕООД по договора от 10.07.2017 г. и анекс №1/11.07.2017 г., за които е издало фактури за авансови плащания в общ размер на 470 000 лева през м.08.2017 г., не е начислен ДДС на основание чл. 25, ал. 8 ЗДДС. Данъкът не е начислен и от органите по приходите при издаването на ревизионния акт, тъй като е прието, че арматурата е вложена преди регистрацията по ЗДДС. Следователно получените доставки на арматура не са използвани от ревизираното лице за извършване на облагаеми доставки съгласно изискването на чл. 69, ал. 1, т.1 ЗДДС. Поради това не е изпълнено условието по чл. 74, ал. 2, т.1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит за наличните активи - да са спазени изискванията на чл. 69 ЗДДС. Условията по чл. 74, ал. 2 ЗДДС са кумулативни и неизпълнението на което и да е от тези условия, е самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит за налични активи към датата на регистрация по ЗДДС. Необсъждането на посоченото обстоятелство е съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.236, ал.2 ГПК, тъй като променя изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон - чл. 74 ЗДДС. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че решението, в обжалваната част е неправилно поставено и следва да бъде отменено. На основание чл.227, ал.1 АПК спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на ревизираното дружество против отказа на правото на данъчен кредит в общ размер 33 913,54 лева и съответните лихви по фактури, издадени от „МИЛАНОВ И СИН“ ЕООД за данъчни периоди м.10. и 11.2017 г. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.248, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С определение № 2256/21.01.2025 г. постановено по адм. дело № 3757/2023 г. в обжалваната част, съдът е оставил без уважение искането на решаващия орган за изменение на решението в частта на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело № 3004/2020 г., по описа на АССГ, адм. дело 9037/2022 г. по описа на ВАС и по адм. дело № 3757/2023 г. на АССГ. За да постанови този резултат съдът е съобразил решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 и е приел, че минималният размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба №1/2004 г. може да служи единствено като ориентир за определяне на юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал.1, изр. 3 ДОПК, без да е обвързващ за съда. С оглед на изложените в решението аргументи за фактическата и правна сложност на делото, значителният брой съдебни заседания и обема на процесуалните действия при първото разглеждането на делото по адм. дело № 3004/2020 г. - шест съдебни заседания, четири съдебни експертизи, ангажирани писмени и гласни доказателства и безспорно проявената активност при осъществяване процесуалното представителство на ответната страна, съдът е приел, че претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 15 433.09 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № №1/2004 г., действащата към момента на устните състезания по адм. д. 9037/2022 на ВАС и адм. д. 3757/2023 г. на АССГ, не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и се явява несъответен на извършените процесуални действия в касационното производство и при новото разглеждане на делото от първата инстанция. Според съда възнаграждение в размер на 15 433.09 лева за всяко от тези производства, дори и редуцирано съобразно отхвърлената част от жалбата, би довело до прекомерна тежест за жалбоподателя, непропорционална на предвиденото в чл. 156 и сл. ДОПК право на оспорване на ревизионния акт. Определението е правилно постановено. Принципно вярно е становището на решаващия орган, че разноските, в това число и разноските за юрисконсултско възнаграждение, се определят според материалния закон, действащ към момента на приключване на устните състезания по делото и се споделя от настоящия касационен състав. Нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет е изменена с ДВ бр. 88/04.11.2022 г. поради което основателно е възражението в частната жалба, че минималният размер на адвокатските възнаграждения е различен към устните състезания по а.д. № 3004/2020 г. и към приключване на устните състезания в първото касационно производство и при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Правилно и в съответствие с решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 съдът е приел, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал.1, изр. 3 ДОПК не е обвързан от определения в наредбата на Висшия адвокатски съвет минимален размер на възнагражденията за защита от един адвокат и го е определил с оглед на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото процесуално представителство. Съдът е съобразил всички обстоятелства, посочени в частната жалба - значителният брой съдебни заседания, процесуалните действия по събиране на доказателствата, осъщественото процесуално представителство в защита на ответника по делата, както и материалният интерес, за който ревизионният акт е потвърден. Действително фактическата и правна сложност на делото в касационното производство и в производството по чл. 226 АПК пред първата инстанция не е еднаква с тази при първото разглеждане на делото от АССГ, но в случая присъждането на равно по размер възнаграждение за всяко от производствата пред двете инстанции компенсира по-ниския дължим размер на възнаграждението съгласно Наредба №1/2004 г. действащ към устните състезания по а.д. № 3004/2020 г. и съответства на задължението на първоинстанционния съд по чл. 226, ал. 3 АПК да присъди разноски за всички производства пред двете съдебни инстанции. Обосновано съдът е приел, че не следва да увеличава юрисконсултското възнаграждение за касационното производство и за новото разглеждане на делото пред първата инстанция в претендирания размер съобразно фактическата и правна сложност на делото в тези производства. Неоснователни са доводите в частната жалба, че съдът е намалил юрисконсултското възнаграждение при липса на възражение от насрещната страна. Съгласно чл. 161, ал.2 ДОПК в приложимата по време на устните състезания редакция на тази норма преди изм. с ДВ бр. 17/2026 г., съдът може служебно да извършва преценката за прекомерност на възнаграждението. Отговорността за разноски е акцесорна и законосъобразно е преценена от съда и с оглед пропорционалността й спрямо правото на защита на ревизираното лице в съдебното производство по оспорване на ревизионния акт. По тези съображения определението в обжалваната част, с което съдът е оставил без уважение искането за решаващия орган за увеличение размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 13 635.00 лева на 30 678.16 лева, следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на "Уайт Билд 3000" ЕООД съдебни разноски в общ размер на 585 лева. На касатора следва да се присъдят съдебните разноски за платени държавни такси и за вещи лица в пълния им направен размер във всички производства. В производствата пред първата инстанция по адм. д № 3004/2020 г. и адм. дело № 3757/2023 г. и в първото касационно производство по адм. дело № 9037/2022 г. решаващият орган е направил разноски за държавна такса 1700 лева и за вещи лица - 1 269 лева - общо 2 969 лева, от които първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 2 АПК е присъдил разноски в общ размер на 2 523.65 лева, като е изменил решението в тази част по реда на чл. 248 ГПК. Поради това с настоящото решение следва да бъде присъдена разликата до пълния размер на така направените разноски от 445.35 лева или 227.70 евро съгласно чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. Юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в посочените три съдебни производства следва да се определи на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ бр.17/2026 г. в сила от 17.02.2026 г. и съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят съдебни заседания, извършените процесуални действия в съответното производство и обжалвания материален интерес по решението в обжалваната му част от 39 361.37 лева (главница и лихви). Предвид изложеното по-горе по частната жалба на решаващия орган, че минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в наредбата на Висшия адвокатски съвет не са обвързващи за съда съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22, разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъдят в размер на 1 711 лева за производството по адм. д. № 3004/2020 г., което се характеризира с най-голяма фактическа и правна сложност, с оглед броя на съдебните заседания и процесуалните действия по събиране на доказателства и по 500 лева за производството пред първата касация и за новото разглеждане на делото от първата инстанция - общо 2 711 лева или 1386.11 евро съгласно чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ. За настоящото касационно производство на приходната администрация следва да се присъдят разноски за платена държавна такса в пълен размер от 314.89 лева или 161 евро, а юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 37 от ЗПП, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК в приложимата й към устните състезания по делото редакция от ДВ бр. 17/2026 г., в сила 17.02.2026 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита по административни дела с материален интерес е от 130 лева до 450 лева. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК (ред. ДВ бр.17/2026) предвижда ограничение в размера на юрисконсултското възнаграждение - да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда чл. 37 ЗПП. Поради това за настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева или 76.69 евро съгласно чл. 12 и 13 от ЗВЕРБ, което е в рамките на възнаграждението по чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общият размер на разноските, които следва да се присъдят за всички производства пред двете съдебни инстанции е 388.70 евро (227.70 евро + 161 евро) - разноски за държавни такси и вещи лица и 1462.80 евро - юрисконсултско възнаграждение - общо 1851.50 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,