Решение № 8669 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2015 г.

Решение № 8669 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Константин Петров против решение № 137/24.11.2014 г., постановено от Добричкия административен съд по адм. д. № 61/2014 г., с което е отхвърлен иска му по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди от отменени наказателни постановления. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Ответникът - областна дирекция на МВР - Добрич не изразява становище по иска. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Съдът е разгледал иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на наказателни постановления, както следва - № 52/25.01.2011 г. и № 104/16.03.2011 г., издадени от началника на РУ "Полиция" в гр. Каварна. Административният съд е установил, че наказателните постановления са отменени, но е отхвърли иска приемайки, че НП не са административни, а са правораздавателни актове. Съдът е приел, че този вид административна дейност не е включена в чл. 1 ЗОДОВ. Като допълнителни мотиви, съдът е посочил и недоказаността на иска. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: В мотивите към тълкувателно постановление № 2/15 г. на ВКС и ВАС по т. д. № 2/14 г. се прие, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност." Предвид приетото с тълкувателното постановление, изводът на административния съд, че дейността по издаване на НП не е административна дейност се явява неправилен. Този формиран от съда неправилен извод е довел и до липсата на мотиви в обжалваното решение по съществото на спора. От друга страна, съдът е разгледал искова молба, която страда от недостатъци. С исковата молба са предявени два обективно съединени иска, всеки един на стойност 300 лева. По отношение на нито един от тези искове не е уточнен периода, през който са претърпени твърдяните неимуществени вреди, респективно не е уточнен периода на исковете. Това е следвало да се направи от ищеца след указания от съда, за каквито не са налице данни по делото. Също така по делото е налице внесена д. т. само по един от тези искове, следва да се внесе такса и по другия иск. Предвид тези констатации, настоящият съдебен състав преценява решението на административни съд като неправилно. То следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане. Новото разглеждане следва да започне от указания на съда до жалбоподателя за отстраняване на недостатъците по исковата му молба. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд