Решение № 8623 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2020 г.

Решение № 8623 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1299/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София против решение № 7604/04.12.2019 г. по адм. д. № 4414/2019 г. на Административен съд София- град, с което е отменен РА № Р-22002217008356-091-001/27.08.2018 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП- София, потвърден с решение № 189/01.02.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, за отказан данъчен кредит в размер на 77 221, 29 лв. по фактури издадени от "ВИ ЕНД ВИ ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД. Изложени са твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "ГЕТРАЙДЕ" ЕООД, представляван от адв. Иванов оспорва касационната жалба, с искане решението да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, с който са установени задължения на ревизираното дружество по ЗДДС за д. п. м. 01.09.2015 г. до 31.12.2015 г. и 02. 2016 г. от отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 68 ЗДДС по фактури издадени от "ВИ ЕНД ВИ ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД с предмет "наем съгласно договор и констативен протокол". Основанията за отказ са свързани с съмнения на органа по приходите относно възможността на доставчика да отдаде под наем двете зърнобази: "Средец" в гр. Средец и "Големи български мелници" в гр. Бургас на ревизираното лице. Според ревизиращите от "ВИ ЕНД ВИ ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД не е бил собственик или ползвател на същите към процесния период, поради което е било невъзможно да участва в наемни правоотношения. За да отмени акта, съдът се е позовал на следното: Процесните фактури са за доставка на услуга с предмет наем на складови помещения за съхранение на зърно. В тях, видът на доставяните услуги е описан като "наем съгласно договор и констативен протокол". Още в първата ревизия жалбоподателят е представил сключен с доставчика договор от 20.05.2015 г. за наем за ползване на складови площи в двете зърнобази със срок, обхващащ ревизираните периоди. В самия договор е предвидено съставянето на протоколи за престоялото количество по видове култури, в зависимост от което се определя и дължимия наем. Такива протоколи са представени и от страна на доставчика, и от страна на ревизираното дружество. Противно на твърдението на органите по приходите, установява се, че справките за дължимите такси, издавани съгласно договора от "ВИ ЕНД ВИ ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД, са подписани от управителя на дружеството. Върху констативните протоколи също е положен подпис и печат на дружеството. Посочените документи (договор, констативни протоколи и справки) са непротиворечиви, с оглед на което и предвид обстоятелството, че процесните фактури са надлежно отразени в счетоводствата на доставчика и на получателя, както и предвид извършеното по банков път плащане по тях, съдът намира, че следва да се приеме за доказано предоставянето на услугите. Съдът посочва и обстоятелството, че жалбоподателят на свой ред е преотдал под наем посочените обекти, като ревизиращите не отричат наличието на последващи доставки, за които също са представени договори и което се установява включително от извършените насрещни проверки. Отделно от документалната обоснованост на сделките, съдът се позовава и на практиката на СЕС, свързана с ангажиране отговорността на получателя за нередности при доставчика единствено при обективни данни за измама, за която получателя е знаел или е бил длъжен да знае, каквито в случая не са установени. Решението е правилно. Съдът е съобразил указанията на СЕС, съдържащи се в постановени от Съда съдебни актове, съгласно които, данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Това са отговорности, относими към доставчиците, а не към получателя на доставките, с изключение когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. Такива обективни факти, на които да се позове съда, не се съдържат в издадените от органите по приходите актове, а и липсват твърдения от страна на ревизиращите органи, че доставчика е извършил нарушения или измама, в която е участвал и получателя, или е знаел или е бил длъжен да знае за такова нарушение или измама - Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В конкретния случай, органите по приходите не са направили твърдение за данъчна измама и не са доказали наличието на такава, което е в тежест на ответника по делото. Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира и че не са налице по делото обективни данни, от които да може да се направи обоснован извод, че сделките, с които се обосновава правото на приспадане, са част от измама и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае това. Както вече беше посочено, спорните фактури са за доставка на услуга с предмет наем на складови помещения за съхранение на зърно. В касационната жалба са наведени твърдения, за липса на реално извършена доставка поради факта, че доставчикът не е бил в състояние да извърши доставките, тъй като не са представени документи и доказателства, че това дружество е притежавало или ползвало базите под наем. Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че предмет на договора за наем е ползването на определена вещ, в случая складови помещения. Договорът за наем има облигационно действие, т. е. поражда за наемодателя само задължение да предостави на наемателя недвижимия имот за ползване, то изпълнението на това задължение не е обусловено от притежаването на вещни права върху имота и владеенето му на правно основание. Съотнесено към настоящият казус, липсата на вещни или облигационни права върху имота не прави договора недействителен и не води непременно до невъзможност за наемодателя да изпълни задължението си по него или непредставянето на доказателства за притежаването на права на доставчика върху съответните складови площи в зърнобазите не изключва възможността същият да е упражнявал фактическа власт върху тях и да е осигурил и предоставил ползването им, съответно не може да бъде достатъчно основание да се приеме, че доставката на процесните услуги не е реално осъществена. При установеност, както е в процесния случай, на относимите към спора факти - надлежно фактуриране на извършената услуга, начисляване на ДДС и редовно счетоводство на ответника по касация, представените констативни протоколи, преотдаването под наем на процесните обекти- зърнобази, което от своя страна представлява последваща доставка, върху органът по приходите пада задължението да установи нарушения и измами, съобразно установената практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 2006/112/ЕО. При така установеното, решението на първоинстанционния съд в извод за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на касатора не се дължат разноски, също и на ответника, поради ненаправени и незаявени такива от процесуалния представител пред касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение