Решение № 292 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2010 г.

от 4.12.2002 г. и заповед № РД-1-7706

от 11.03.2003 г. на областния управител на Варненска област, с която е допусната поправка на фактическа грешка, издадени с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в обжалваната им част за имот № 1077 по плана на новообразуваните имоти. Със същото решение Виолета Дойчинова е осъдена да заплати на областната управа разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди се, че съдът не е изпълнил дадените указания от Върховния административен съд в отменителното решение. Твърди се освен това, че имотът, към който се придава частта от имота на жалбоподателката не е с установен собственик, като се оспорва валидността на решението на бившата Поземлена комисия-Варна. На следващо място се твърди, че съдът не бил съобразил влязлото в сила решение по адм. д. № 884 от 2003 г. на Окръжен съд-Варна. Поддържа се, че изводите на съда относно чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ са неправилни. Твърди се, че съдът не е съобразил, че с влизането в сила на уличната регулация от имота на жалбоподателката ще се отнеме също една част, от което имотът й ще остане още по-малък по площ. Освен това се възразява, че само ако има разлика от 250 кв. м над признатата собственост, която фактически се ползва, тази разлика може да се отнеме, за обособяването на самостоятелен имот. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отменят обжалваните заповеди в определената част и се върнат на административния орган. Претендират се разноски. От областния управител е постъпило писмено становище, в което се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна - Министерството на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, като излага подробни съображения в писмени бележки. В тях се съдържат възражения, които се противопоставят на твърденията в касационната жалба. Моли се, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалата заинтересована страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в становището си по касационната жалба касаторката е пренебрегнала наличните по делото писмени доказателства за собственика на имота, към който се придават 200 кв. м от имота на Виолета Дойчинова. Счита освен това, че съдът е изпълнил дадените указания с отменителното решение и предлага жалбата да се отхвърли. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения:

от 4.12.2002 г. и заповед № РД-1-7706

от 11.03.2003 г. и двете на областния управител на област с административен център-Варна. С втората заповед е поправена допусната фактическа грешка в първата. С първата заповед е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Боровец-юг", землище Галата, община Варна, Варненска област. С жалбата е обжалвана заповедта в частта й за имот № 1077 по ПНИ. Жалбата е била срещу това, че от имота са се отнемали 200 кв. м, които са се придавали към съседния имот с № 2238. В хода на съдебното производство Никола Дойчинов е починал, като е бил заменен с наследницата му Виолета Дойчинова. От приложените писмени доказателства съдът е установил фактите по спора относно това, че Никола Дойчинов е бил ползвател на имот, предоставен му по ПМС № 21 от 1963 г., впоследствие признат за собственик, съгласно представения нотариален акт № 130, том ХХХ, дело № 14004 от 1994 г. От него е прието за установено, че материалното му право на собственост е за 600/800 кв. м от имот № 1077 по проектоплана за вилна зона "Боровец-юг", при описаните граници и съседи, ведно с подобренията. Правното основание за придобиването на собствеността е § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. На следващо място е прието за установено, че към имот 2238 се придават фактически ползваните 200 кв. м над признатото право на собственост от 600 кв. м. Съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, която е дала основно и допълнително заключение. От тях е установена идентичността на имот № 1077, който е бил част от стар имот № 1058, записан като собственост на Министерството на земеделието и храните. Установени са и подобренията, извършени в придаваемите се 200 кв. м. Решението на съда е постановено по реда на чл. 226 АПК, като в изпълнение на указанията на касационната инстанция съдът е събрал писмените доказателства за собствеността на имот № 2238. Решение № 725 от 26.07.2000 г. на ПК-Варна, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ Министерството на земеделието и храните е признато за собственик на нива от 36. 920 дка, пета категория, намираща се в терен по § 4 на Галата, местността "Чиган" при описаните граници и съседи, по плана на старите имотни граници на местността "Боровец-юг", изготвен през 1996 г. Според това решение в имота, представляващ нива попадат имоти с № 1031, № 1032, № 1057, № 1058 и 1070. Вещото лице в заключението си е установило идентичността на имота на жалбоподателката № 1077 с част от имот № 1058. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил правни изводи, че заповедта на областния управител, с която е отреден новообразуваният имот № 1077 е законосъобразна, защото площта на имота е съответна на материалното право на собственост на бившия ползвател Никола Дойчинов и установена с описания нотариален акт. Границите на имота се намират не необходимото отстояние от съществуващата сграда, а за имота има осигурен достъп до път. Съдът е посочил, че отнетата част от имота, с площ от 200 кв. м, която фактически се е ползвала не е достатъчна да се образува самостоятелен имот, но придадена към имот 2238, който е с площ от 3 438 кв. м не е в нарушение на чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ. На следващо място съдът е анализирал съдържанието на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, като е направил извод, че имота по ПНИ се съобразява с местоположението на съществуващите в него сгради и съоръжения, която хипотеза е съответна на придобиването на правото на собственост по § 4а, а съобразяването с трайните насаждения е съответна на хипотезата на § 4б. Като краен извод е приел, че жалбата срещу заповедта е неоснователна и недоказана, поради което я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е изпълнил указанията на касационната инстанция. Напротив. Съдът е събрал всички относими писмени доказателства и е установил собственика на имот № 2238. Установил е и идентичността на придаваемите се 200 кв. м от имот № 1077 към имот № 2238, включително и това, че имот № 1077 е част от бивш имот № 1058, който е собственост на Министерството на земеделието и горите. Направените в касационната жалба твърдения за нищожността на решение № 725 от 26.07.2000 г. на ПК-Варна не могат да се обсъждат в това производство. Страни по административното правоотношение по постановеното решение са Министерството на земеделието и храните и бившата поземлена комисия. В конкретния случай Виолета Дойчинова е трето лице на правоотношението, която няма качеството на заинтересовано лице, а ако претендира право на собственост върху част от имот № 2238 няма пречка да защити правата си по общия исков ред. Неоснователни са и твърденията, че съдът не е съобразил обстоятелството, че с предвидената улична регулация от имот № 1077 ще се отнеме определена част, поради което площта му ще остане по-малка от 600 кв. м. В ЗСПЗЗ и в правилника за приложението му няма въведено изискване за съобразяване на ПНИ с предвижданията на уличната регулация. Наведеният довод за несъобразяване от съда с решение по адм. д. № 884/2003 г. на Окръжения съд - Варна е също неоснователен. Това решение не фигурира в кориците на делото, а освен това най-вероятно се отнася до друг имот, а не до процесния. Неоснователно е и твърдението, че само ако има разлика от 250 кв. м над признатото материално право на собственост, тя би могла да се отнеме за образуването на самостоятелен имот, защото е в противоречие с чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Въведеното изискване е за размерите на новообразувания имот, които не могат да бъдат по-малки от 250 кв. м, но веднага в следващото изречение е посочена възможността да се образува имот от една или повече съседни разлики, какъвто е и настоящият случай за имот № 2238, чиято площ е 3438 кв. м. Наведеният довод за допусната грешка от съда при определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение и различието между мотивите в тази част от решението и диспозитива му сочи на допусната грешка, за отстраняването на която има посочен ред, който е различен от касационното обжалване. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане в касационната жалбата присъждане на разноски с оглед на изхода на спора не следва да се уважава. Направеното искане от процесуалния представител на Министерството на земеделието и храните за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК Виолета Дойчинова ще следва да бъде осъдена да заплати на Министерството на земеделието и храните разноски, представляващи юрисконуслтско възнаграждение от 150 лв., определени на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.