Решение № 6377 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2015 г.

Решение № 6377 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4586/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 14/6.03.2015 г. по адм. д. № 207/2014 г. на Административен съд Шумен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба- "Барс" АД гр. Шумен чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Барс" АД гр. Шумен срещу решение № А-492/7.08.2014 г. на касатора, потвърдено с решение № 472/18.09.2014 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на жалбоподателя е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че в случая енергийният продукт природен газ не се използва непосредствено или чрез преносна среда във функцията по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС-а именно не се използва за поддържане на необходима температура на въздуха в работни и обществени помещения. Природният газ се използва единствено за получаване на нов продукт-асфалтова смес, като няма изградена система за отвеждане на излишната топлинна енергия до други консуматори. Решението е правилно като съответно на материалния закон: Спорният момент е приложима ли е разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, според която се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В този аспект съдът е установил релевантните за спора факти, а изводът му, че те са налице в конкретния казус и цитираната разпоредба е приложима, се споделя и от настоящата инстанция. За да се приеме, че природният газ попада в приложното поле на чл. 4, т. 27 ЗАДС, то следва същият следва отделя топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление. В конкретния случай функцията отопление не е налице, тъй като природният газ се използва с цел подгряване на инертния материал и битум, от които се прави асфалтна смес. Енергийният продукт природна газ се използва в две съоръжения-при изгарянето си отдава топлина за загряване на масло, което подгрява битумната смес, а във второто съоръжение при изгарянето суши интернитни материали. Температурата при приготвянето на асфалтови смеси е по-висока, отоплителната инсталация на дружеството е на твърдо гориво, от мястото на получаване на природния газ до мястото му на използване газопровода няма отклонения, както и от предприятието няма изведени други отклонения. Тези обстоятелства са установени от заключението на вещото лице. След като природният газ обезпечава само производствените функции на дружеството, то функцията отопление от природен газ не е налице. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел приложимостта на разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС-релевантните факти, предвидени в хипотезиса на правната норма са осъществени, което е основание да се предизвика правната последица освобождаване от акциз на енергийния продукт природен газ, използан от дружеството. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационата жалба основание за отмяна- противоречие с материалния закон. Решението е материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Разноски в полза на ответника по касационната жалба са претендирани, но не следва да се присъждат поради липсата на представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,