Решение № 10468 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 385/2010 г.

Решение № 10468 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 385/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Христина Димова Милушева, в качеството й на директор на Професионална гимназия по селско стопанство и икономика "Хр. Ботев", гр. Свиленград, срещу решение № 1502 от 18.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1478 по описа за 2009 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт № 260900238 от 04.06.2009 г. издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 520 от 03.08.2009 г. на зам.-директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че доставката на процесните СМР е във връзка с осъществяваните от страна на гимназията на освободени доставки - образователни услуги. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като се присъдят направените разноски за две инстанции. Ответната страна по жалбата - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № 260900238 от 04.06.2009 г. издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 520 от 03.08.2009 г. на зам.-директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на ПГССИ "Хр. Ботев". Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на гимназията по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 5.11.2008 г. -31.03.2009 г., като с него на същата е отказано право на ползване на данъчен кредит в размер на 49 204,69 лв., на основание чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е получател по доставки с предмет - материали, гориво, ел. енергия, вода, охрана и строително-монтажни работи. СМР са извършени след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, а разплащането е извършено с отпусната от Министерство на земеделието и храните целева субсидия. Предмет на СМР са учебна сграда (фасада и помещения) и подмяна на дограма и са във връзка със сключен договор с "Интерстрой-М" ЕООД от 10.11.2008 г. за обект - ремонт на учебна сграда/фасади и помещения и с ЕТ "Стефкос-Стефан Илиев" от същата дата за подмяна на дограма. Процесните фактури са включени в ДП и СД за съответния данъчен период. През останалите периоди от ревизираните жалбоподателят е получател на материали, гориво, ел. енергия, вода, охрана. При така установеното по делото съдът е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали на жалбоподателя признаване правото на данъчен кредит, поради наличие на предпоставите на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Констатирано е, че спорът е свързан с обстоятелството, дали извършената от ревизираното лице доставка е освободена. В тази насока съдът е приел за безспорно, че ПГССИ "Х. Ботев" е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства и със заповед № РД-09-332 от 07.04.2003 г. на МОН (ДВ 39/2003 г.), на основание § 6 от ПЗР и в съответствие с чл. 18 от Закона за професионално образование и обучение, е определена за "Институция в системата на професионалното образование и обучение", поради което извършването на професионално обучение за професиите и специалностите, включени в предмета й на дейност, попада в хипотезите на чл. 41 от ЗДДС и тези услуги са освободени от облагане с данък върху добавената стойност, на основание чл. 38, ал. 1 от същия закон. Подробно съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС относно условията за задължителна регистрация, както и разпоредбите на чл. 96, ал. 2-ал. 4 от ЗДДС относно доставките, които формират облагаемия оборот за целите на регистрацията и е извел извода, че извършваните от гимназията доставки на услуги във връзка с професионалното обучение за професиите и специалностите, включени в предмета му на дейност като освободени такива на основание чл. 41, т. 1, б. "а", във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗДДС, не следва да участват при формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация по реда на чл. 96 от закона. В конкретния случай съдът е приел, че се касае за доставки на услуги, свързани с основаната дейност на жалбоподателя, поради което попадат в обхвата на чл. 41 от ЗДДС и съответно не са облагаеми доставки. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като краен резултат е правилно, въпреки, че съдът е изместил спорните моменти по делото и е изложил правни доводи относно безспорни и неотносими факти. По делото няма спор по фактите. Установено е, че касаторът е второстепенен разпоредител на процесните средства, отпуснати от МЗХ, в качеството му на първостепенен разпоредител със средства и представляващи целева субсидия за ремонт на сградата на гимназията, която е собственост на държавата и е предоставена за осъществяване на образователни услуги. Спорният момент е за получените услуги - строително-монтажни работи и доставката на материали, гориво, ел. енергия, вода, охрана, върху които доставчиците са начислил ДДС и дали са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по отношение на касатора като получател по тези доставки. Основният принцип за признаване право на приспадане на данъчен кредит е уреден в чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, а именно доставките са с право на данъчен кредит, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит е въведено с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от закона, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато: стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. В конкретния случай е установено, че закупените стоки и услуги са използвани за освободени доставки, понеже фактът, че гимназията извършва само освободени доставки е безспорен. Касаторът отговаря на изискванията на чл. 41, т. 1, б."а" от ЗДДС и извършените от него образователни услуги са освободени доставки. Не може да бъде споделен довода в касационната жалба, че извършените СМР не са свързани с образователни услуги, понеже последните може да бъдат осъществявани и без ремонта на сградата на гимназията. Неоснователен е доводът в жалбата, свързан с наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2, т. 4 (неправилно посочена в жалбата като т. 3) от ЗДДС, понеже касаторът е извършил услуга за ремонт на предоставен за ползване актив. Този довод би бил основателен, ако касаторът е извършил ремонта със собствени средства, а не въз основа на целева субсидия, предоставена от държавата в лицето на МЗХ. По същите съображения е неоснователен и доводът за предоставена безвъзмездна доставка по отношение на държавата, в който случай е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение