Решение № 277 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 830/2012 г.

Решение № 277 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 830/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нчхд № 299/2011 г. по описа на Окръжния съд в гр. Видин и отмяна на определение № 142 от 10.10.2011 г. В искането се сочи, че при постановяване на атакуваното определение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за възобновяване по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Втората инстанция напълно пренебрегнала представено по делото доказателство във връзка с основното възражение на жалбоподателя за допустимост на прекратеното от съда производство. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди направените доводи и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: А. Т. И. подал жалба против постановление за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 3185/2010 г. по описа на Видинската районна прокуратура чрез прокуратурата до районния съд на основание чл. 243, ал. 3 от НПК. Районният съдия М. Й. приела, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена на 10.08.2011 г. т. е след 09.08.2011 г., когато изтичал седмодневния срок за обжалване. С определение № 383-рз от 11.08.2011 г. по чнд № 1118/2011 г. тя прекратила производството. А. Т. И. обжалвал това определение пред Окръжния съд в гр. Видин, който на свой ред го потвърдил с определение № 142 от 10.10.2011 г. по вчнд № 299/2011 г. Искането за ревизия по реда на възобновяването на така постановения въззивен акт е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: Пред въззивната инстанция жалбоподателят представил екземпляр от жалбата си до районния съд, върху която, в горния ляв ъгъл, ръкописно са вписани входящ номер и дата 09.08.2011 г. Под тях, след съкращението "д-л" е положен подпис. Съдебният състав, разгледал жалбата срещу прекратяването на наказателното производство, изобщо не реагирал на това доказателство и не положил дори минимални усилия да провери твърденията на жалбоподателя за спазване на процесуалния срок за обжалване. Определението на окръжния съд съдържа преразказ на кратката процесуална история на преписката и декларативен извод от едно изречение, че няма доказателства за подаване на жалбата в срок. Този подход противоречи на принципните задължения на съда за разкриване на обективната истина и изграждане на вътрешно убеждение на базата на обективно, пълно и всестранно изясняване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав /докладчик съдията И./ е бил длъжен да провери достоверността на представеното доказателство, да изясни противоречието му с приложения екземпляр от жалба с бланка /но без подпис / от прокуратурата и да изложи съображения коя от двете посочени в тях дати отразява фактическото подаване на жалбата на А. Т. И. Допуснати са съществени нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, и по този начин е ограничено правото на жалбоподателя да докаже посочените от него обстоятелства. Налице е основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на производството по делото. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да отстрани посочените по-горе процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение