Решение № 11091 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2861/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма срещу Решение 7184/22.11.2023 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. дело 6733/2023 г.

С обжалваното решение по жалба на Я. Р. Ш. е отменена Заповед РД-02-33-92/29.06.2023 г. на министъра на туризма, с която на осн. чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) Ш. е възстановен на длъжност младши експерт в отдел Развитие на отделните видове туризъм към дирекция Туристическа политика, считано от 30.06.2023 г.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска същото да бъде отменено и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Хънтева.

Ответникът по касация Я. Р. Ш. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и съдебно заседание. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Славов.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното:

Със Заповед РД-02-33-66/04.05.2022 г. на министъра на туризма е прекратено служебното правоотношение на Ш. за заеманата от него длъжност младши експерт в отдел Контрол на концесионната дейност към дирекция Управление на морските плажове при Министерство на туризма, считано от 04.05.2022 г. Заповедта е отменена с Решение 5694/11.10.2022 г. по адм. дело 4446/2022 г. по описа на АССГ, което е оставено в сила с Решение 6500/16.06.2023 г. по адм. дело 12000/2022 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС).

С Молба с peг. Т-94-Я-5/21.06.2023 г. по описа на Министерство на туризма, Ш. е заявил желанието си да бъде възстановен на заеманата от него длъжност в изпълнение на влязлото в сила Решение 5694/11.10.2022 г. по адм. дело 4446/2022 г. по описа на АССГ.

Със Заповед РД-02-33-92/29.06.2023 г., издадена от министъра на туризма, в изпълнение на влязло в сила Решение 5694/11.10.2022 г. по адм. дело 4446/2022 г. по описа на АССГ и на осн. чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, настоящият ответник е възстановен на длъжност младши експерт в отдел Развитие на отделните видове туризъм към дирекция Туристическа политика при Министерство на туризма, считано от 30.06.2023 г.

За да постанови обжалваното решение и отмени оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Последното АССГ е обективирал с извода, че не е изпълнена една от трите кумулативни предпоставки, реализиращи хипотезата на чл. 122, ал. 1 ЗДСл държавният служител не е възстановен на сходна по функции и задължения длъжност, като по този начин липсва реално възстановяване на предишната длъжност по смисъла на посочената разпоредба.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая изискванията за възстановяване на служителя на заеманата длъжност са били изпълнени.

Във връзка с горното административният съд правилно и подробно е посочил нужните предпоставки, които следва да са изпълнени, за да бъде осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл както следва:

1. Наличие на отменено от органа по назначаване или от съда прекратено служебно правоотношение в конкретния случай това е постановено с Решение 5694/11.10.2022 г. по адм. дело 4446/2022 г. по описа на АССГ, което е оставено в сила с Решение 6500/16.06.2023 г. по адм. дело 12000/2022 г. по описа на ВАС.

1. Явяване на служителя в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение това от своя страна е изпълнено, видно от Молба с peг. Т-94-Я-5/21.06.2023 г. по описа на Министерство на туризма, с която Ш. е заявил желанието си да бъде възстановен на заеманата от него длъжност.

1. Възстановяване на служителя на предишно заеманата от него длъжност.

В настоящия случай, с оспорената пред административния съд заповед, Ш. е възстановен на длъжност младши експерт в отдел Развитие на отделните видове туризъм към дирекция Туристическа политика при Министерство на туризма, считано от 30.06.2023 г. Тук следва да се отбележи, както закономерно е посочил решаващият съд легалната дефиниция на понятието длъжност. Последното е регламентирано в Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията и по - конкретно в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от нея, според която длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на ЗИНЗС, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност, на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Ето защо при изпълнение на третата кумулативна предпоставка по смисъла на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, а именно възстановяване на предишната длъжност, органът по назначаването следва да запази системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, относима към заеманата преди съкращаването длъжност.

Във връзка с горното обосновано АССГ е извел като спорен и съществен за решаването на спора въпроса дали с длъжността младши експерт в отдел Развитие на отделните видове туризъм към дирекция Туристическа политика при Министерство на туризма са запазени системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика на предходно заеманата длъжност. За да изследва последното, административният съд е направил обстоен анализ на представените по делото длъжностни характеристики съответно за длъжността младши експерт в отдел Развитие на отделните видове туризъм към дирекция Туристическа политика, на която е възстановен служителя с оспорената пред решаващия съд заповед и тази на младши експерт в отдел Контрол на концесионната дейност към закритата дирекция Управление на морските плажове", заемана от него преди незаконното прекратяване на служебните му правоотношения. След направената съпоставка на двете длъжностни характеристики, административният съд правилно е заключил, че има съществени разлики във функциите, задълженията и изискванията към служителите на длъжност младши експерт в двете дирекции, което води до неизпълнение на посочената по горе предпоставка служителят да бъде възстановен на предишно заеманата от него длъжност. В подкрепа на тези си изводи, АССГ обосновано е посочил обстоятелството, че на 23.06.2023 г. (два дни след подаване на молбата за възстановяване на служителя на длъжност) е обявен конкурс за длъжността младши експерт в дирекция Контролна и инспекционна дейност при Министерство на туризма. Последната АССГ правилно е определил като такава със сходни функции, задълженията и изискванията в сравнение с предходно заеманата от Ш. такава, респективно е била налице предишна длъжност по смисъла на закона, на която да се възстанови служителят, което не е сторено от органа по назначаване.

По отношение на останалите правни изводи, изложени от АССГ, настоящият касационен състав счита същите за съобразени с материалния закон, като препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК и не следва да ги преповтаря.

По изложените съображения, обжалваното решение на АССГ е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 23.01.2024 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, пето отделение