Решение № 6537 от 1.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на д-р А. Пеева от гр. София, чрез представители по пълномощие адв. М. Екимджиев и адв. К. Бончева, против разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 3 и на чл. 27, ал. 2 от Правилника за организацията на работа и дейността на Център за асистирана репродукция (ЦАР), издаден от министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр. 21/20.03.2009 год., посл. изм. и доп. ДВ бр. 26/29.03.2019 год., в сила от 01.04.2019 год. (Правилника). В жалбата се твърди, че разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Правилника противоречат на норми с по-висок юридически ранг, което налага отмяната им на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 185 и сл. от АПК. Правният интерес на жалбоподателката е обоснован с получен писмен отказ от 17.04.2019 год. от финансиране на дейности по асистирана репродукция, поради навършването от нейна страна на [възраст], който факт е формалното и единствено основание за постановения отказ, въпреки че индивидуалните медицински показатели на жалбоподателката доказват реалната възможност тя да зачене. Твърди се, че оспорените подзаконови норми засягат негативно важен за д-р Пеева аспект от правото й на личен живот, по смисъла на чл. 32 ал. 1 от КРБ и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), каквото е правото й на асистирана репродукция, без дискриминационни ограничения, каквото представлява въведената пределна възраст за одобряване финансирането на дейности по асистирана репродукция. В жалбата се сочи, че възприетият нормативен подход чрез въведеното ограничение не съответства на забраната за дискриминация, визирана в чл. 6 от КРБ и разпоредбите на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), като не отговаря на изискванията за законоустановеност, необходимост и пропорционалност. В тази връзка се сочи, че министърът на здравеопазването, като издател на Правилника, не е имал законова делегация да въведе оспорените ограничения. Доколкото в Закона за здравето (ЗЗ) е налице раздел, озаглавен Асистирана репродукция (глава ІV, раздел ІІІ от ЗЗ), който разписва детайлно условията и медицинските критерии, на които трябва да отговарят лицата, за да получат право на асистирана репродукция и в него не е предвидено възрастово ограничение, то оспорената норма на чл. 27, ал. 1, т. 3 от Правилника нито запълва законова празнота, нито детайлизира същата, а създава първична правна уредба, ограничаваща конституционно право, при това в противоречие с чл. 6 и чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като чл. 130, ал. 3 от ЗЗ предвижда издаването на наредба на министъра на здравеопазването за приемането на медицински стандарт за асистираната репродукция. Правилника, чиито разпоредби се оспорват, не е свързан с прилагането на закон в неговата цялост, по смисъла на чл. 7, ал. 1, предл. 1 от ЗНА, а наред с организационните и устройствените му норми относно организацията на работа и дейността на ЦАР, същият въвежда допълнителен критерий за финансиране от държавата на дейности по асистирана репродукция навършени 43 години от жената, независимо от липсата на медицински противопоказания и доказана възможност за зачеване, без законова делегация за това т.е. дава се първична нормативна уредба на неуреден в закон възрастов критерий за допускане до асистирана репродукция. Допълва се, че дори да се приеме, че въведеното възрастово ограничение преследва легитимна цел, същото е непропорционално и противоречи на обществения интерес за преодоляване на демографската криза в Република България, и като несъразмерно засяга защитени от правото ценности. Това е така, тъй като не се отчитат индивидуалните репродуктивни способности на жените, желаещи асистирана репродукция, а на формален признак се отказва финансиране. По този начин, привидната неутралност на разпоредбата в действителност не ограничава всички жени, навършили 43-годишна възраст, тъй като не взема предвид индивидуалните медицински показатели на онези, които нямат реален шанс за зачеване, и по същата причина без да се отчитат индивидуалните медицински показатели, ограничава онези жени, при които има реален шанс за зачеване, т.е. налице е непряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от ЗЗДискр. Сочи се, че разумният, балансиран и недискриминационен подход, потвърждаван и в редица решения на Европейския съд по правата на човека, следва да отчита както обективни критерий, какъвто е възрастта, така и индивидуални здравни критерии, определящи възможността за зачеване във всеки конкретен случай на преценка за финансиране на асистирана репродукция. По този начин ще бъде намерен оптимален баланс между обществения интерес от рационално разходване на публични средства, индивидуалното право на жените да имат достъп до асистирана репродукция, без дискриминационни ограничения и несъмнения държавен и обществен приоритет преодоляване на демографската криза. Заключава се, че така въведеното чрез оспорените разпоредби третиране е неравно и в противоречие с конституционния принцип, прогласен в чл. 6 от КРБ и принципа за равенство на възможностите по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗЗДискр, както и в противоречие с чл. 85, чл. 126, ал. 1, т. 3 и чл. 136 от ЗЗ. По изложените подробни съображения се иска отмяна на нормите на чл. 27, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Правилника, както и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. К. Бончева, която поддържа жалбата и искането за разноски по представен списък, с приложени към него доказателства. Ответникът министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител Н. Цветкова, главен юрисконсулт в дирекция Правна , в съдебно заседание и представено писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата. Сочи, че при липсата на законова делегация за това, административният орган е иззел функциите на законодателя, като е въвел допълнителен критерий за финансиране от страна на държавата на дейности по асистирана репродукция за жени до 43 годишна възраст, независимо от липсата на медицински противопоказания и експертно доказана възможност за зачеване при жени над тази възраст. Оспорените разпоредби са приети без съответна законова делегация, доколкото глава ІV, раздел ІІІ от ЗЗ дава възможност за подзаконова детайлизация на дейностите по асистирана репродукция чрез наредба, а не по силата на устройствения правилник на създадения с Постановление 25 на Министерския съвет от 2009 год. Център "Фонд за асистирана репродукция" като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на здравеопазването, който следва да осъществява организационно и финансово подпомагане на български граждани за извършване на дейности по асистирана репродукция в лечебни заведения в Република България, да създаде и поддържа регистър на лица с репродуктивни проблеми. Върховният административен съд, седмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, обосноваваща наличието си на правен интерес да оспори чл. 27, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Правилника за организацията на работа и дейността на Център за асистирана репродукция по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което и жалбата следва да се счита за допустима и на това основание. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: В настоящото дело са оспорени разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Правилника, в действащите им редакции. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 3 е въведена с изменението и допълнението на Правилника, извършено с Правилник за изменение и допълнение на Правилника за организацията на работа и дейността на Център Фонд за асистирана репродукция , обнародвано в ДВ бр. 58 от 29.07.2011 год., и гласи: 3. при жени, навършили 43 години към датата на подаване на заявлението по чл. 31, ал. 1. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Правилника е въведена със същото изменение и допълнение на Правилника, като в първоначалната си редакция гласи: